Тя е красива, умна, смела и дива.

Има всички качества да води спокоен, вероятно и богат живот без много усилия, ала избира друго.

Прекарва най-хубавите си години сред интересни, но за сметка на това доста луди хора и снима най-големите зверства, извършвани някога от човека – Втората световна война.

След това потъва в депресия и алкохолна зависимост до края на дните си. Но записва името си в историята.

Тя се казва Елизабет „Лий“ Милър и можеше да е известна само като модел и муза на талантливи мъже.

Днес обаче името ѝ се свързва с нещо много по-важно – смятана е за творец, надарен със смелостта да прекрачва граници, журналист, показал на света онова, което никога повече не бива да се случва.

Животът ѝ е във фокуса на Lee с Кейт Уинслет, която инициира и продуцира филма, базиран на книгата на сина на Лий Милър - Антъни Пенроуз, който е директор на архива на майка си.

Лий Милър е родена през 1907 г. в малкото градче в щата Ню Йорк Пъкипсий. Сблъсква се с фотографията благодарение на баща си – любител в областта с прилична за времето си техника. Той я снима много, показва й основите на фотографията.

На седемгодишна възраст Лий е изнасилена от семеен приятел по време на гостуване. Травмата я преследва до края на живота ѝ. Дали заради това или поради друга причина иначе умното момиче отказва да се впише в училищната среда. Изключвана е моногократно от различни места.

Години наред демонстрира, че е търсеща, но все несигурна с какво точно иска да се занимава. Интересува се от фотография, актьорство, изобразително изкуство.

Освен, че се хвърля в различни области, много неща бързо ѝ стават скучни. На 19-годишна възраст изключително красивата Лий вече е модел на списание Vogue. Работи с най-добрите за времето фотографи. Не след дълго обаче ѝ омръзва да стои пред обектива и решава, че иска сама да снима.

За целта заминава за Париж с идеята да се учи от един от големите в занаята – художникa и фотограф Ман Рей. Той е известен с това, че не приема ученици, но Лий е особен случай. Освен „чирак“ тя става и негова любовница. В един момент започва да снима повече от самия Рей, който така или иначе смята себе си преди всичко за художник и иска да рисува. Така Лий върши почти цялата работа във фотографското студио. Рей е толкова доволен, че се съгласява да бъде подписан под някои от снимките, макар че не е техен автор.

По време на парижкия си период Лий е заобиколена от каймака на тогавашната интелигенция и бохема. Сред приятелите ѝ е великият Пабло Пикасо, както и други значими за онези години творци.

Снимката, която промени човешката представа за природатаСнимката на Джейн Гудол с бебето шимпанзе е публикувана за първи път в списание National Geographic през декември 1965 г.

Животът е весел и интересен, но само след няколко години над Европа и света надвисва смъртна опасност. Възстановила силите си под водачеството на Адолф Хитлер, Германия е готова да ревизира с оръжие Версайската система от мирни договори, сложила края на Първата световна война. Новият конфликт избухва в началото септември 1939 г. В първите няколко месеца германската военна машина буквално помита всичко по пътя си.

Само година по-късно Хитлер се насочва към Великобритания. По това време Лий вече живее в Лондон, зарязала парижката бохема. Междувременно е изкарала неколкогодишен романс и брак с египетския бизнесмен Азиз Елу Бей. Живяла е в земята на фараоните и е снимала пустинята, завладяна от нейната красота. През 1937 г. обаче египетският живот й омръзва. Връща се във Франция, където се запознава с британския поет Ролан Пенроуз. Заминава с него за Лондон, където я заварват германските бомбардировки.

Великобритания е подложена на изключителна въздушна канонада от Третия райх. Германците са убедени, че англичаните няма да издържат, но сметките им се оказват криви. Начело на империята е Уинстън Чърчил, който още в първите дни на власт дава да се разбере, че по-скоро би умрял, отколкото да се предаде или да преговаря с нацистите. В онези критични дни той произнася знаменитата си реч:

„Ще се бием по бреговете, ще се бием по полята и по улиците, ще се бием по хъмовете. Никога няма да се предадем“.

Бавно и постепенно кралските военно-въздушни сили започват да взимат надмощие над Луфтвафе. Напредъкът на немските сили става все по-труден. Година по-късно, през 1941 г., Германия напада Съветския съюз и това е началото на края за Адолф Хитлер.

През 1942 г. обаче още нищо не е сигурно. Точно тогава Милър става военен кореспондент на Vouge. Тя снима немските нападения, бомбардировките над Лондон, разрушенията и жертвите. Особено интересни са ѝ милосърдните сестри, които се грижат за ранените. Прави цяла поредица за тях.

Супермоделите на 90-те отново на корица на Vogue 30 години по-късноИзображението ще се появи на кориците на Vogue във Великобритания и САЩ и съвпада с предстоящия документален филм The Super Models

Когато войната обръща хода си, тя тръгва заедно със съюзническите сили, които връщат завладяните от немците територии. Лий е един от първите фотографи, достигнали концетрационните лагери Бухенвалд и Дахау. Заснема последствията от ужасите, вършени там. В онези дни за лагерите се знае твърде малко, почти никой не подозира за същестуването им. Публикуването на снимки от тези места действа като шок.

Преди това Лий пътува из Франция и отразява в кадри ситуацията след D-Day – съюзническият десант в Нормандия и последвалото отблъскване на немската армия.

През април 1945 г. тя се оказва в Мюнхен точно когато американските войници влизат в сградата, където се намира апартаментът на Хитлер. В онези дни на всички вече ясно, че Германия е победена, а формалното примирие е въпрос на време.

Сградата с осемстайното жилище на фюрера вече е във владение на съюзническите сили. На 30 април 1945 г. (денят, в който Хитлер се самоубива в бункера си) Лий влиза във ваната в една от баните на апартамента му. Тя е заснета как се къпе от своя колега фотограф Дейвид Шърман.


www.leemiller.co.uk

Сцената е предварително аранжирана. В едната страна на ваната е поставен портрет на фюрера. Лий умишлено оставя мръсните си обувки, с които успява да оцапа доста наоколо. Твърди се, по тях още са стояли калта и прахта от коцентрационните лагери, където е била преди това. Снимката е начинът на Милър да покаже, че е победила.

Тя продължава да снима разрушенията из цяла Европа, но скоро след това се прибира във Великобритания. Заживява с Пенроуз, а малко по-късно се ражда и синът им. След войната Лий снима все по-малко и прекратява окончателно фотографската си кариера в средата на 50-те години.

Може да разгледате архива ѝ тук.