В 20-ия си месец войната в Украйна остава основен фокус на западните сили, които искат да помогнат на Киев да възстанови своята териториална цялост.

Междувременно напрежението ескалира в друга част на Европа, която остава силно нестабилна след бруталния и сложен конфликт от 90-те години на миналия век.

Анализатори изразяват загриженост, че отношенията между Сърбия и Косово стават все по-враждебни през последните месеци. Насилието в Северно Косово избухна през септември, Белград отговори със струпване на военни по границата си със съседа.

Сега има опасения, че нестабилността в този югоизточен регион на Европа може да се превърне във въоръжен конфликт, докато светът е разсеян от войната в Украйна, пише CNBC.

„Разрешаването на спора между Косово и Сърбия вече не е само политически въпрос, а сериозен въпрос за сигурността на региона и в Европа“, предупреждават Енджелуше Морина и Майда Руге, старши политически сътрудници в Европейския съвет за външни отношения (ECFR).

„За САЩ и ЕС изборът вече не е само между провала и успеха на диалога, а между стабилността и по-нататъшната ескалация на насилието. Последното е най-вероятно, освен ако най-накрая не признаят ролята на Белград в дестабилизирането на Косово и възприемат стабилен подход, за да му противодействат.“

„Вучич не е зло“: Защо залогът на Запада за Сърбия може да е фатална грешкаЗападните дипломати се опитват да измъкнат сръбския президент от орбитата на руския му колега Владимир Путин, като обещават по-бърз път към членство в ЕС. Но засега не успяват

Открита враждебност

В Северно Косово, което граничи със Сърбия, има мнозинство от етнически сърби, докато страната като цяло е населена от около 93% етнически албанци. Сръбската столица Белград не признава своя съсед за независима държава.

Ключова повратна точка бяха местните избори през пролетта, на които етнически албанци бяха избрани в редица общини в Северно Косово. Резултатите предизвикаха възмущение сред етническата сръбска общност в региона, която бойкотира гласуването, заявявайки, че исканията за повече автономия не са били изпълнени.

Напрежението нарасна още повече през лятото и избухна в края на септември след престрелка между тежко въоръжена група етнически сърби и косовските специални полицейски сили в северното косовско село Банска, при която бяха убити един полицай и трима въоръжени мъже.

НАТО има мироопазваща мисия в Косово от 1999 г. след кървавия конфликт между етническите албанци, които се противопоставят на етническите сърби, и правителството на Югославия, избухнал през 1998 г.

Военният алианс реагира на инцидента от септември, като разположи допълнителни мироопазващи сили в региона, докато Сърбия засили военното си присъствие по границата с Косово.

Този ход предизвика тревога сред американски и европейски политици, които изразиха дълбока загриженост относно насилието и „безпрецедентното“ натрупване на военни сили там, както го описа Белият дом.

Сърбия отрече увеличаване на военните мобилизации близо до косовската граница и заяви, че няма намерение да нахлува.

По-рано тази седмица обаче висши сръбски военни заявиха, че броят на войските по границата е бил намален наполовина до около 4500 души, като признаха, че са увеличили военното присъствие до около два пъти – и по-точно до 8350 - след насилието в Банска.

Байдън поиска от сръбския президент да признае КосовоАмериканският президент Джо Байдън поздрави сръбския държавен глава Александър Вучич за националния празник на Сърбия 15 февруари

Сръбският президент Александър Вучич също се опита да успокои Запада, като каза пред Financial Times миналия уикенд, че няма намерение да даде заповед на военните сили да преминат границата с Косово, заявявайки, че това би било контрапродуктивно за стремежите на Белград да се присъедини към ЕС.

„Защо това би било от полза за Белград?“ каза Вучич. „Каква би била идеята? Да унищожим позициите си, които градихме една година? Да унищожа това за един ден? Сърбия не иска война“, каза той, цитиран от FT.

Въпреки тези уверения, анализаторите в областта на отбраната казват, че ситуацията в региона е като буре с барут с потенциал да избухне и при най-малката искра.

Иън Бремер, основател на Eurasia Group, сравнява напрежението със скорошния светкавичен конфликт между Армения и Азербайджан, който кулминира миналия месец с превземането на оспорвания регион Нагорни Карабах от азербайджанската армия в бърза офанзива с малка външна намеса.

Експертите от мозъчния тръст ECFR коментират, че „насилствените инциденти на север са подкопали и без това трудния процес на диалог между Сърбия и Косово през последната година“.

Според тях „президентът на Сърбия Александър Вучич използва насилието, за да предизвика властта на Косово на север и да настоява за автономия на четирите северни общини, което би позволило на Сърбия да се намесва във вътрешните работи на Косово чрез свои подставени лица.“

Морина и Руге от ECFR отбелязват още, че Вучич характеризира последния насилствен инцидент в Северно Косово като законен акт на съпротива от страна на местните сърби, но че видът и количеството оръжия, иззети след инцидента, „подсказват, че това е по-голяма, координирана бойна операция с цел да дестабилизира региона."

Белград също така укрива организатора на паравоенната акция Милан Радойчич след щурма в Банска.

Присъединяването на Украйна към ЕС ще струва 186 милиарда евроБъдещото разширяване на ЕС би повлияло значително на разпределението на средствата за земеделие и кохезионното финансиране

Косово, което е заобиколено от Сърбия, Северна Македония, Албания и Черна гора, се оказва в центъра на етническото напрежение на Балканите от векове, но разпадането на социалистическата федерация Югославия през 1992 г. постави началото на един от съвременните смъртоносни конфликти в Европа.

Напрежението между Сърбия и етническите албанци достигна кулминация във войната в Косово през 1998 г., по време на която стотици хиляди косовски албанци бяха разселени и бяха извършени множество военни престъпления от двете страни, въпреки че мнозинството бяха приписани на сръбските и югославските правителствени сили.

Конфликтът приключи, когато НАТО се намеси през 1999 г., нанасяйки въздушни удари по югославските въоръжени сили до изтеглянето им от Косово. Кампанията на НАТО остава спорна и до днес, въпреки че се смята, че е сложила край на войната.

Косово се обяви за независимо от Сърбия през 2008 г., прокламация, която Сърбия отхвърли и оттогава напрежението тлее на фона на избора на националистически лидери както в Сърбия (президента Вучич), така и в Косово (министър-председателя Албин Курти).

Тъй като Сърбия има аспирации да се присъедини към ЕС, малко вероятно е да иска да застраши това или да предизвика директен отговор от страна на НАТО, според Андриус Турса, съветник за Централна и Източна Европа в консултантската компания Teneo.

„Пряка военна офанзива на сръбската армия в Северно Косово е много малко вероятна поради присъствието на мироопазващи сили на НАТО и риска от наказателни западни санкции в резултат на подобно действие“, коментира Турса.

„От политическа гледна точка обаче, дрънкането на оръжие във време, когато Белград е изправен пред неудобни въпроси около атаката в Банска, увеличава възприемането на Сърбия от Запада като дестабилизиращ фактор.“

Ситуацията е тревожна, допълва Турса. „При належаща необходимост от деескалация перспективите за по-устойчиво разрешаване на дългогодишния конфликт между двете страни са слаби, особено с националистическите лидери като Вучич и премиера на Косово Албин Курти, които остават на власт“, казва още експертът.

Той добавя, че споразумението по-рано тази година, насочено към нормализиране на отношенията, се оказва неефективно към момента - нито една от страните не изглежда готова за компромиси по „фундаментални въпроси като суверенитета на Косово и правата на етническите малцинства в Северно Косово“.