Ефект на нежелана изненада: Как мениджърите съсипват офис средата
Ехото от пандемията продължава да отеква в офисите по цял свят, а жаждата за връзка се очертава като един от най-силните сигнали.
И все пак, този копнеж за комуникация е заплетен в парадокс, съобщава Fastcompany.
Индексът на Eptura за работните места Q2 2023, който анализира над 2,6 милиона позиции в над 8000 компании и анкетира 6 714 служители, установи, че принудителните заповеди за връщане в офиса често пораждат недоволство, вместо да насърчават желаната връзка.
Парадокс на комуникацията
Индексът разкрива една завладяваща динамика. Когато са помолени да посочат три причини за връщането си в офиса, служителите посочват общуването с колеги като приоритет номер едно.
Интересно е, че на въпроса къде обичат да работят, когато са в офиса, 47% от участниците в проучването отговарят, че обичат да са близо до екипа си, което подсказва значението на избора за насърчаване на истинската връзка.
Офисът не е само безплатното кафе или ергономични столове; той е центърът на връзката.
На пръв поглед обикновените разговори и споделената радост при постигнат успех са елементите, които изтъкават социалната тъкан на работното място.
Но въпреки че тези взаимодействия и свързаното с тях чувство за принадлежност са ценни, те не могат да бъдат насилствени. Това е проблемът със задължителното присъствие в офиса.
Истинските, органични връзки, които липсват на хората в офисната среда, не могат да бъдат наложени отгоре надолу. Принудителното присъствие не се равнява на по-смислени взаимодействия или силни взаимоотношения.
Напротив – то пренебрегва индивидуалните предпочитания, разнообразието от стилове на работа и практическите ползи от гъвкавата организация. Връзките в екипа не могат да бъдат прибързани или наложени. Те се нуждаят от подходяща среда, за да процъфтяват.
Самият акт на налагане на задължителното присъствие в офиса може лесно да разплете тези нишки. Това прилича на подаряване на огромен изненадващ подарък на човек, който не обича изненадите.
Принудителното завръщане в офиса всъщност може да доведе до влошаване на качеството на социалните контакти, създавайки атмосфера на утежняване, а не на екипност.
Този парадокс представлява предизвикателство за организациите, които навигират служителите си след пандемията.
Как могат да задоволят копнежа на за връзка, като същевременно зачитат желанието им за гъвкавост и автономност? Отговорът не се крие в налагането на строги правила, а в насърчаването на среда, в която връзките могат да процъфтяват по естествен начин.
Разминаване в емпатията
Индексът на Eptura за работните места показва още една тревожна тенденция. Изглежда, че има значително разминаване между представата на ръководството за ефективността на хибридната работа и реалността на служителите.
Това разминаване не се отнася само до различните възгледи за ефективността на моделите на работа, но и до причините за пребиваване в офиса.
Докато хората, които не са мениджъри, посочват общуването с колеги като основна причина за посещение на офиса, нито мениджърите, нито висшите ръководители го избират като основна причина. Тази разлика в приоритетите разкрива дълбокото разминаване в йерархията на компаниите.
Мениджърите и висшите ръководители са в известен смисъл архитектите на работната среда. Ако не разбират или не споделят същите ценности и нужди като служителите си, те рискуват да създадат работна среда, която не отговаря на тези нужди.
Тук се проявява когнитивното отклонение, известно като "разминаване в емпатията". Тя се отнася до неспособността ни да предвидим или разберем точно чувствата и нуждите на другите, особено когато има разлика в обстоятелствата или опита.
В този контекст за мениджърите и висшите ръководители може да се окаже предизвикателство да разберат нуждите и предпочитанията на служителите си, когато става въпрос за присъствие в офиса и нуждата от социална връзка.
Това разминаване може да посее семена на недоволство, да подкопае доверието и да влоши морала. Може да доведе до политики и решения, които не съответстват на нуждите или предпочитанията на служителите, което води до разочарование и отказ от работа.
Преодоляването му изисква целенасочени усилия. Ръководителите трябва да възприемат по-съпричастен подход, да излязат от обувките си на шефове и да влязат в тези на служителите си.
Първата важна стъпка е да водят открит диалог с екипите и да се вслушват активно в техните тревоги и стремежи. Тя може да помогне на лидерите да преодолеят пропастта в съпричастността и да съгласуват своите перспективи с тези на служителите.
След това, те вече могат да създадат работна среда, която наистина насърчава връзката и производителността.
Става въпрос за съгласуване на практиките на организацията с нуждите и стремежите на нейните служители. Само тогава компаниите могат да използват напълно потенциала на работниците. Справяйки се с недостига на емпатия, лидерите ще изградят по-сплотен, ангажиран и продуктивен екип.
Ключът е в разнообразието
Бъдещето на работата изисква по-нюансиран подход. Вместо общи мандати за връщане в офиса, организациите трябва да обмислят хибриден модел, който зачита индивидуалните предпочитания и приема разнообразието от стилове на работа.
Не става въпрос за насилствено създаване на връзка, а за създаване на среда, която естествено я насърчава.
Въпреки че желанието за социални контакти ни води към офиса, свободата на избора е тази, която прави връзката ни там значима, завършва Fastcompany.