Кралят, който се отказа от властта в името на любовта
На 11 декември 1936 г. във Великобритания се случва нещо нечувано. В изявление по радиото крал Едуард VIII обявява, че се отказва от короната и абдикира от престола в полза на брат си Албърт, който малко след това става държавен глава под името Джордж VI.
„Най-после мога да кажа няколко думи за себе си“, започва Едуард и в следващите седем минути обяснява, че не може да продължи да изпълнява задълженията си без подкрепата на жената, която обича. А британското правителство и църква му забраняват да се ожени за нея. Ето защо той решава да се откаже от престола.
Постъпката му е безпрецедентна и води до една от най-сериозните кризи в британската история. Скандалът се усилва и от факта, че допреди официалното изявление обществото знае малко или дори нищо за любовния живот на своя крал.
Фаталната жена се казва Уолис Симпсън. По онова време е на 40 години и вече се е развеждала два пъти. Именно това е причината и правителство, и църква да са категорично против намеренията на Едуард да се ожени за нея и да я направи кралица.
Симпсън е мистериозна фигура. Родена е в САЩ, рано остава без баща, а грижите за издръжката и образованието ѝ поема нейният чичо. Жени се за първи път, когато е на 22 години. Първият ѝ съпруг е пилот, с когото така и не стават близки. Казват, че бил алкохолик и насилник. Той често пътува по назначения в различни части на света и рядко са заедно. Развеждат се след 11 години. Няколко месеца по-късно Уолис се омъжва за втори път.
Тя се запознава се с бъдещия крал Едуард VIII през 1934 г., когато той все още не е държавен глава. Две години по-късно обаче баща му умира внезапно и се налага принцът да заеме мястото му. В края на 1936 г., след няколко месеца на престола, Едуард смята, че е изчерпал всички варианти да накара правителството да приеме Уолис и решава да абдикира. Той е предложил да сключи т.нар. морганатичен брак, т.е. той запазва престола си, но Симпсън не става кралица и децата им нямат право да наследят титлата. Това му е отказано.
Всъщност връзката му с американката е тайна само във Великобритания. Отвъд океана аферата им е тема и за пресата, и за публиката. У дома обаче правителството полага големи усилия всичко да се прикрива особено след като в началото на 1936 г. той става крал. В британските вестници и списания не се пише нищо по темата, а в не един и два случая чуждестранни издания се изтеглят от пазара.
След като Едуард решава да абдикира той обявява намерението си на правителството и заявява, че иска да направи обръщение към нацията. В продължение на няколко дни кабинетът не се съгласява, но монархът е написал речта си още на 3 декември.
На 10 декември той подписва абдикацията си, а ден по-късно е в замъка Унидзор, откъдето е излъчена речта му. Лично директорът на BBC Джон Райт води предаването. Той обявява Едуард като „негово височество“, а не „величество“, каквото е обръщението към краля, защото монархът вече е абдикирал. По-късно Райт ще напише, че след обръщението е наблюдавал как Едуард се сбогува с тъжна усмивка.
„Съжалявах го. Този млад мъж захвърли възможност каквато всеки крал или всеки човек иска“, казва журналистът.
След абдикацията си Едуард заминава за чужбина със Симпсън. В крайна сметка двамата се женят във Франция и живеят приличен живот из няколко различни страни в Европа и САЩ благодарение на щедрата издръжка от британската държава, която бившият монарх продължава да получава. Короната е поета от по-малкия му брат.
И макар че Едуард изглежда като добрия герой в тази история, реалността не е точно такава, а ситуацията е доста сложна.
През 1936 г. нацистка Германия вече се готви за военен конфликт. Само три години по-късно ще започне Втората световна война, а през 1940 г. Великобритания ще бъде нападната. Тоест на Джордж VI не просто му се налага да стане крал в условията на скандал, породен от абдикацията на брат му, но и остава държавен глава в един от най-тежките периоди в историята на Великобритания. Страната е подложена на масирани бомбардировки, унищоженията са масови, много хора загиват. Ще минат месеци преди кралските военно-въздушни сили да започнат да защитават небето адекватно и години, за да бъдат победени германците.
На фона този сблъсък бившият крал Едуард се изказва като поддръжник на Хитлер. Още през 1937 г. той е гостувал в Германия заедно със съпругата си Симпсън. Двамата се срещат с висши представители на нацистката власт, включително и със самия Хитлер. Когато немски войски нахлуват във Франция, където Едуард и Симпсън живеят, двамата се местят към Испания и Португалия. Но отношението на нацистите към тях не е негативно, тъкмо обратното. Германците ги считат за много ценни, защото планът им е да окупират Великобритания и да инсталират приятелски настроен към тях режим. Едуард е идеален за това. Твърди се дори, че с него са водени разговори да се върне на престола с подкрепата на германците и той сериозно е обмислял идеята. Наложило се лично премиерът Уинстън Чърчил да го предупреждава.
Както е известно Германия губи войната и не успява да завладее Великобритания. Така до връщане на Едуард на трона не се стига. Бившият монарх обаче остава позитивно настроен към Хитлер. В свои интервюта в следващите години той се изказва положително за него.
През 1970 г. при разговор с BBC Едуард казва, че не съжалява за решението си да абдикира. Обяснява, че никога не се чувствал част от управляващата класа, макар че произходът му е точно такъв. Той смята, че е щял да влезе в сблъсък с тях дори да бе останал ерген.
Едуард VIII умира през 1972 г. без да остави наследници. Симпсън си отива през 1986 г. като в последните си години страда от деменция. Бившият монарх е противоречива фигура. Някои го смятат за предател заради отношението му към Хитлер и нацистите, а за други си остава романтичен герой – човекът, отказал се от властта в името на любовта.