Без намек за намаляване: ЕЦБ запази лихвените проценти непроменени
Европейската централна банка очаквано запази лихвените проценти на рекордно високо ниво и потвърди ангажимента за борба с инфлацията, без да намеква дори за обмисляне на облекчена политика.
Финансовата институция приключи най-бързия цикъл на повишаване на лихвите през септември, но е категорична, че обсъждането на обрат би било преждевременно, тъй като ценовият натиск не е напълно потушен и преговорите за заплатите все още не са приключили, отбелязва Reuters.
Инвеститорите обаче са на позицията, че ЕЦБ греши както по отношение на растежа, така и на инфлацията, и ще бъде принудена да направи обратен завой.
Залозите са намаляването на лихвените проценти да започне през пролетта и да продължи пет пъти в бърза последователност.
След днешното (25 януари) си заседание обаче, ЕЦБ не даде сигнал за подобен обрат и направи само нюансирани промени, повтаряйки дългогодишните си насоки, че задържането на лихвените проценти на сегашното ниво достатъчно дълго време ще върне инфлацията към целта от 2%.
"Управителният съвет счита, че основните лихвени проценти на ЕЦБ са на равнища, които, поддържани за достатъчно дълъг период от време, ще допринесат съществено за постигането на тази цел", заяви ЕЦБ.
"Бъдещите решения на Управителния съвет ще гарантират, че лихвените проценти ще бъдат определяни на достатъчно рестриктивни равнища толкова дълго, колкото е необходимо", се казва още в изявлението.
Банката отбелязва, че инфлационните тенденции "като цяло" потвърждават предишната ѝ оценка, но премахва споменаването от предишни изявления на повишения вътрешен ценови натиск и силното нарастване на разходите за труд.
ЕЦБ ще продължи да прилага подход, зависещ от данните, което означава, че не се ангажира с конкретен курс на политиката си и запазва правото да коригира лихвените проценти при необходимост.
Председателят на финансовата институция Кристин Лагард предстои да даде пресконференция по-късно този следобед, допълва Reuetrs. Очаква се тя да изтъкне, че основният ценови натиск все още е силен, особено при услугите, докато рисковете остават – от предстоящи споразумения за заплатите до геополитическо напрежение, включително блокадата на хутите в Червено море.
Кристин Лагард и главният икономист Филип Лейн неотдавна посочиха като подходящ показател споразуменията за заплатите през първото тримесечие, данните за които ще бъдат налични през май.
Кнот, ЕЦБ: Очакванията за намаляване на лихвите може да са разрушителни
Някои анализатори приемат това като намек, че първото понижение може стане факт на заседанието през юни.
"Решенията на Управителния съвет за лихвените проценти ще се основават на оценката му за перспективите пред инфлацията в светлината на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на базисната инфлация и силата на трансмисията на паричната политика", добавя ЕЦБ.
Отстъплението на банката по темата за намаляването на лихвите оказа влияние върху финансовите пазари, но инвеститорите все още виждат 125 базисни точки за намаляване тази година, или пет хода, като първият ще започне през април или юни. Голямото разминаване в очакванията се дължи основно на различните перспективи за растежа и на това доколко предишните повишения забавят активността в 20-те икономики в еврозоната.
ЕЦБ очаква, че разходите на домакинствата и правителствата ще стимулират възстановяването, но данните изглеждат по-мрачни, като производството остава в рецесия, а секторът на услугите се охлажда.
ЕЦБ: Може изобщо да не започнем намаляване на лихвите през 2024 г.
Еврозоната вероятно е била в рецесия още през последното тримесечие на миналата година или е започнала да навлиза бавно през януари, поради което настоящото тримесечие е шестото поредно със стабилен или отрицателен растеж.
На този фон, отдавна прогнозираното възстановяване се отдалечава. През декември инфлацията достигна до 2,9%, а ЕЦБ не очаква да спадне до целевото равнище от 2% преди 2025 г.
Мнозина не са съгласни с тази прогноза.
"Продължаваме да очакваме, че общата и базисната инфлация ще спаднат до 2% още преди средата на тази година, по-рано от прогнозите на ЕЦБ", коментират икономисти от Deutsche Bank.
По-ниска инфлация би означавала повишаване на реалните лихвени проценти, което на практика води до затягане на политиката в условията на рецесия. "Това би повишило риска от откровена рецесия и шок за пазара на труда", допълват от Deutsche Bank.
Според други анализатори, съществува риск от вероятност за грешка в политиката на финансовия орган в еврозоната.
"След като досега не отчиташе негативното въздействие на затягането на паричната политика върху растежа, ЕЦБ продължава да е склонна да прави твърде малко и твърде късно", коментира Давиде Онелия от TS Lombard.
"ЕЦБ има по-малко причини да се притеснява за инфлацията и по-малко извинения да поддържа строга парична политика, отколкото си мислят официалните лица, но навиците за прекалено затягане умират трудно.", допълва експертът.