ЕК коригира прогнозата за 2024: По-слаб растеж, низходяща инфлация
Икономиката на ЕС навлезе в 2024 г. със слаба динамика.
Европейската комисия понижи прогнозата си за растежа до 0,9% за ЕС и 0,8% за еврозоната.
И все пак, въпреки че се очаква темповете на инфлация да намалеят повече от предварително предвиденото, предизвикателствата остават, отбелязва Euronews.
След като в края на 2023 г. икономиката на ЕС избегна рецесията на косъм, тя навлезе в 2024 г. с по-слаба от очакваната динамика, както потвърди ЕК в последната си зимна икономическа прогноза.
В новите прогнози се подчертава понижената перспектива за растежа през годината, който сега се очаква да бъде скромен - 0,9% в ЕС, което е намаление спрямо очакваните по-рано 1,3%, а прогнозата за еврозоната е коригирана по подобен начин - до 0,8% от по-рано очакваните 1,2%.
Задава ли се възстановяване
Комисията подчертава, че през втората половина на 2024 г. се очертава постепенно възстановяване на икономиката, подкрепено от намаляването на инфлационния натиск, очакваното увеличение на реалните заплати и стабилния пазар на труда, стимулиращ потребителските разходи.
През 2025 г. се очаква ускоряване на растежа, като прогнозата е за 1,7 % в ЕС, което е непроменено спрямо есенната прогноза и за 1,5% в еврозоната, което е по-малко от предишните 1,6%.
Предвижда се хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) в ЕС да се понижи по-бързо - от стръмните 6,3% през 2023 г. до 3,0% през 2024 г., а след това да спадне до 2,5% през 2025 г.
Еврозоната отразява тази тенденция, като прогнозите са за забавяне на темповете на инфлация от 5,4% през 2023 г. до 2,7% през 2024 г. и 2,2% през 2025 г.
Прогнозата за инфлацията в еврозоната за 2024 г. е ревизирана надолу от 3,2%, а за 2025 г. е оставена непроменена.
Предвижда се инвестициите да получат тласък от подобряването на условията за кредитиране и от продължаващото разгръщане на Механизма за възстановяване и преодоляване на последиците от икономическата криза.
Търговията, която не постигна добри резултати миналата година, също се очаква да се върне към нормалните си нива с чуждестранните партньори.
Икономически рискове
Въпреки някои окуражаващи признаци, ЕК остава бдителна по отношение на очертаващите се икономически рискове, включително постепенното прекратяване на схемите за енергийна подкрепа, продължаващите геополитически търкания и потенциалната ескалация на конфликтите в Близкия изток, които засягат търговските маршрути в Червено море.
Облекчаване на паричната политика
В началото на 2024 г. в някои пазарни сегменти се отчитат по-ниски лихвени проценти, което е сигнал за потенциално раздвижване в обема на банковото кредитиране през следващите месеци.
Пазарите вече оценяват евентуална промяна в паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ), като очакванията са за понижение на лихвените проценти още през второто тримесечие на 2024 г., а кумулативните намаления да достигнат 200 базисни пункта през прогнозния период.
Въпреки това ЕК предупреждава за висока волатилност на лихвените проценти, което предполага, че пазарите все още се борят с несигурността, докато ЕЦБ не се ангажира с определен път към облекчаване на паричната политика.
Предизвикателства пред най-голямата икономика
Показателите за икономическите нагласи в Германия остават смущаващи, като през януари те достигнаха най-ниските си стойности, невиждани от пандемията насам, което предполага слаба икономическа активност през първата половина на 2024 г.
След свиването на производството с 0,3% през 2023 г. се очаква германската икономика да отбележи скромно увеличение от 0,3% през 2024 г., което е низходяща ревизия спрямо прогнозираните преди това през есента 0,8%.
Прогнозата за 2025 г. остава непроменена и възлиза на растеж от 1,2%.
Недостигът на работна ръка представлява пречка пред икономическата активност, а на фона на стагниращата динамика на износа и вноса е малко вероятно и възстановяване, обусловено от търговията.
В по-оптимистичен план условията за финансиране на пазара напоследък се облекчиха, като очакванията са за продължаващо облекчаване, улеснено от по-достъпното банково кредитиране.
Значителни различия
През 2024 г. се очаква растеж на всички икономики в ЕС, въпреки че различията са значителни.
Очаква се през 2024 г. БВП на редица по-малки икономики да нарасне с 2-3 %, за разлика от по-големите икономики, които вероятно ще бъдат изправени пред по-големи предизвикателства.
Перспективите за растежа на Франция бяха преразгледани в посока надолу от първоначалната прогноза за 1,2 % за 2024 г. на 0,9 %, като прогнозата за 2025 г. също беше леко понижена до 1,3 %.
Прогнозата за Италия за 2024 г. е намалена на 0,7%, а прогнозата за 2025 г. остава непроменена.
Икономическите прогнози за Испания както за 2024 г., така и за 2025 г. останаха непроменени.
Малта оглавява класацията за растеж в еврозоната със стабилни прогнози от 4,6% през 2024 г. и 4,3% през 2025 г., следвана от Кипър и Хърватия.
Извън еврозоната Румъния е на път да заеме водеща позиция с очакван растеж от 2,9% през 2024 г., докато за Унгария се предвижда най-значителен растеж през 2025 г. от 3,6%.
Къде сме ние
Икономическата активност в България е била изправена пред редица предизвикателства, посочва ЕК. Сред тях са по-слабо търсене на външните пазари (на български стоки - бел. ред.), по-високи лихвени проценти в еврозоната и продължаващ натиск заради високите цени.
Реалният брутен вътрешен продукт (БВП) на България се очаква да се увеличи с 1,9% през 2024 г., смятат от ЕК, цитирани от БТА. Това представлява повишение спрямо есенната прогноза на Европейската комисия за растеж на българския БВП с 1,8% през тази година.
За сравнение през януари БНБ прогнозира ръст на БВП от 2,5 на сто, по данни към 11 януари 2024 г. В прогнозата на Министерството на финансите при приемането на бюджета е заложен ръст на БВП от 3,2 на сто.
За 2025 г. ЕК прогнозира българската икономика да нарасне с 2,5%, което до голяма степен съвпада с нейната есенна прогноза.
Вътрешното потребление се очаква да бъде основен фактор за икономическия растеж на България. Европейската комисия прогнозира, че инфлацията в България, измерена спрямо Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), ще се понижи значително до 3,4 на сто през 2024 г. В есенната си прогноза ЕК очакваше годишното нарастване на цените у нас да достигне 4 на сто през тази година.
Прогнозата за годишната инфлация в България за 2025 г. е за ръст от 2,9 на сто, като тя не се променя спрямо доклада й от есента.
Като цяло през миналата година повишаването на цените у нас възлиза на 8,6 на сто. Това равнище е малко по-ниско в сравнение с предвиденото в есенната прогноза за годишна инфлация от 8,8 през 2023 г.