Според анализаторите Японската централна банка и Швейцарската национална банка се очертават като двете основни централни банки, които най-вероятно ще променят курса си през следващите два месеца. Но в много различни посоки.

Очаква се Федералният резерв на САЩ да намали лихвите за първи път през юни, като според инструмента FedWatch на CME Group пазарите са на мнение, че намалението ще бъде с 25 базисни пункта. По този начин целевият лихвен процент по федералните фондове ще се намали до диапазона от 5% до 5,25%. Протоколът от заседанието на Фед през януари показа, че официалните лица са предпазливи по отношение на твърде бързото намаляване на лихвените проценти, като същевременно изразяват предпазлив оптимизъм по отношение на общата тенденция за намаляване на инфлацията.

Прогнозите са, че Европейската централна банка също ще започне да намалява през юни, тъй като инфлацията в еврозоната се понижи до 2,8% през януари, докато икономическият растеж в голяма част от блока остава в застой.

Очакванията са Английската централна банка да бъде сред последните, които ще започнат да разхлабват строгата си парична политика, като според неотдавнашно проучване на Reuters малка част от икономистите предвиждат първото намаление да се случи през август.

Кнот, ЕЦБ: Очакванията за намаляване на лихвите може да са разрушителни

Миналата седмица Goldman Sachs промени прогнозите си за намаляване на лихвите от май на юни, позовавайки се на няколко ключови показателя за инфлацията, които изглеждат "по-твърди". Въпреки това гигантът от Уолстрийт предполага, че Комитетът по парична политика ще извърши пет намаления с по 25 базисни пункта през тази година, в сравнение с пазарния консенсус за три, с което основната лихва на банката ще достигне 4% до декември.

Въз основа на пазарните очаквания първата централна банка от Г-10, която ще намали лихвените проценти, ще бъде Швейцарската национална банка. По данни на LSEG пазарът оценява на около 60% вероятността за първо намаление с 25 базисни точки през март, с което основният лихвен процент в страната ще спадне до 1,5%. Общата инфлация в Швейцария се понижи от 1,7% през декември до 1,3% през януари, което е доста под консенсусните прогнози, а базисната инфлация спадна от 1,5% до 1,2%.

Анализаторите на Capital Economics коментират пред CNBC, че рязкото понижение означава, че инфлацията "със сигурност ще подмине прогнозата на централния кредитор за първото тримесечие от 1,8%".

"Заедно със спада на базисната инфлация смятаме, че това ще насърчи политиците в Швейцарската национална банка да намалят основния лихвен процент от 1,75% на 1,50% на следващото си заседание през март", добавят те.

Инвеститорите са предпазливи оптимисти за Европа през 2024

Икономистите от UBS обаче все още смятат, че банката ще започне да намалява лихвените проценти през юни, което ще бъде последвано от още две намаления през септември и декември, за да се стигне до крайна ставка от 1%.

"Смятаме, че Швейцарската национална банка ще иска да изчака, за да се увери, че вътрешният ценови натиск, произтичащ от по-високите наеми, вече не представлява възходящ риск за инфлацията (последната ѝ прогноза предполага повишаване на инфлацията до 2% през второто тримесечие)", коментират от UBS. "Въпреки това с изненадата от понижаването на инфлацията през януари вероятността за понижаване на основния лихвен процент на 21 март се увеличи. Според нас, за да се намалят лихвените проценти, крайната точка на прогнозата на банката за инфлацията ще трябва да спадне под 1,5% от сегашните 1,6%, а траекторията ще трябва да стане низходяща."

Япония слага край на ерата на отрицателните лихвени проценти

Докато повечето големи централни банки разглеждат възможността за разхлабване на паричната политика след повече от две години на агресивно затягане с цел борба с необузданата инфлация, въпросът за Японската централна банка е противоположен. В изследователска бележка от вторник Société Générale заявява, че Японската централна банка разполага с всичко необходимо, за да се откаже най-накрая от политиката си на отрицателни лихвени проценти и контрол на кривата на доходността.

Bank of Japan остана единствената централна банка с отрицателни лихви

Краткосрочният депозитен лихвен процент в Япония е на ниво от -0,1% от януари 2016 г., тъй като политиците се стремят да стимулират икономиката да излезе от продължителната стагнация. Повишаването на лихвения процент ще бъде първото в Япония от 16 години насам.

Базисната инфлация в страната - която изключва храните и енергията - спадна до 2% на годишна база през януари след трето месечно повишение, което изненадва леко в посока нагоре и подсказва, че устойчивото връщане към свръхниска инфлация може да не е на дневен ред.

"Ако инфлацията ще се установи около 2%, вместо да спадне до 10-годишната средна стойност (малко над 1%), няма причина да се отлага краят на политиките на отрицателни лихвени проценти и контрол на кривата на доходността", смята Кит Юкес, глобален ръководител на валутната стратегия на френската банка.

Значително мнозинство от анализаторите очакват, че през април банката ще прекрати осемгодишния си период на отрицателни лихвени проценти, както и политиката си за контрол на кривата на доходността. През юли миналата година централната банка въведе гъвкавост в своята политика - дългосрочна мярка, при която тя се насочва към определен лихвен процент и впоследствие купува и продава съответно облигации, за да поддържа доходността им в рамките на този избран целеви диапазон.

Кои са най-добрите азиатски пазари за инвестиране през 2024

Фредерик Кариер, ръководител на отдела за инвестиционна стратегия на Британските острови и Азия в RBC Wealth Management, пък казва, че Японската централна банка не е склонна да укроти инфлацията над целта, като прекрати политиката си на отрицателни лихвени проценти, заради опасения, че може да натисне още повече и без това потиснатата японска икономика.

"И все пак поддържането на разхлабена парична политика значително отслабва йената, което допринася за инфлацията. Инфлация над целевото равнище от два процента в продължение на близо две години, какъвто е случаят в Япония, би подтикнала повечето западни централни банки към цикъл на затягане, но там действат много внимателно", казва Кариер. "Спомените за упоритата дефлация са все още пресни, а потреблението е крехко, като се има предвид застаряващото население на Япония (средно 49 години спрямо 39 години в САЩ). Прекалено бързото повишаване на лихвените проценти може да доведе до срив на икономиката."

Слабата йена е благодат за износителите и главоболие за вносителите и подхранва инфлацията в Япония, акцентира още Кариер, твърдейки, че пазарната оценка за повишение с 10 базисни пункта до юни и с 25 базисни пункта до края на годината е достатъчно предпазлива, за да не пробие икономиката.

"А с намаляването на лихвите от други централни банки през тази година лихвеният диференциал спрямо Япония според нас ще намалее, което ще облекчи натиска върху местната валута", добавя в заключение той.