AI променя глобалния икономически пейзаж, като се превръща в основна сила в цифровата област и стимулира иновациите в различни сектори.

Според прогнозите на технологичните експерти до 2030 г. тази технология ще допринесе за над 11 трилиона евро в световната икономика. Очаква се изкуственият интелект и роботиката съвместно да предизвикат създаването на около 60 милиона нови работни места в световен мащаб до 2025 г., което подчертава решаващото значение на цифровизацията за стимулиране на икономическия растеж.

В целенасочени усилия да се изравни със световните технологични лидери, Европейският съюз засилва усилията си за интегриране и развитие на AI, като поставя акцент върху укрепването на цифровата инфраструктура и способности в държавите.

Въпреки тези оптимистични прогнози обаче предизвикателствата продължават да съществуват.

Европа е изправена пред предизвикателства при внедряването на изкуствения интелект, включително регулаторни пречки и недостиг на квалифицирани специалисти. В рамките на инициативата "Следващото поколение" ЕС е заделил 4,4 млрд. евро за инициативи в областта на изкуствения интелект, като водещи са две южноевропейски държави.

Войната за AI таланти в Европа се ожесточава

Велина Лилянова, изследовател към Европейския парламент, предупреждава за рисковете от бавното приемане на AI в Европа в критични сектори като здравеопазването и публичната администрация.

"Европа има слабост в това отношение", твърди тя в скорошното си проучване, цитирано от Euronews, озаглавено "Инвестиции в изкуствен интелект в националните планове за възстановяване и устойчивост".

Лилянова посочва, че Европа е изправена пред няколко предизвикателства, които възпрепятстват по-широкото навлизане на технологията, включително регулаторни бариери, проблеми с доверието, недостиг на дигитални умения и ниски нива на цифровизация в компаниите.

"Държавите членки трябва да се справят с тези препятствия, за да улеснят широкото навлизане", казва тя, подчертавайки необходимостта от регулаторни реформи, повишаване на цифровите умения и стимулирането на бизнеса.

Европейската комисия постави амбициозни цели за 2030 г. - стремежът е 90% от малките и средните предприятия в ЕС да постигнат поне основно ниво на цифрова интензивност, а 75% от дружествата да внедрят технологии като изчисления в облак, изкуствен интелект и големи данни.

Италия инвестира 10 милиарда евро в микрочипове

Как инвестират европейските държави в AI

Стратегиите за инвестиране в изкуствения интелект се различават значително в отделните страни, като варират от пряко финансиране на научноизследователската и развойната дейност до непряка подкрепа чрез цифровизация на бизнеса и обществените услуги, както подробно е описано от Лилянова.

Националният план за възстановяване и устойчивост на Испания специално отделя средства за укрепване на развитието на изкуствения интелект, като цели да позиционира страната като лидер в областта на научните постижения и иновациите. Планът се фокусира върху разработването на AI инструменти и приложения на испански език с цел повишаване на производителността в частния сектор и ефективността в публичната администрация, отбелязва Euronews.

Стратегическата програма на Италия за изкуствен интелект (2022-2024 г.), съобразена с по-широката стратегия на ЕС, има за цел да превърне страната в световен център за изследвания и иновации чрез повишаване на уменията и привличане на водещи таланти в областта на AI.

Дания използва силната си технологична екосистема и високия цифров интензитет, за да подобри националната си стратегия, включвайки AI за подобряване на публичната администрация.

Прегледът на националните инвестиции разкрива, че Италия е първенец, планирайки 1,895 млрд. евро за проекти, свързани с изкуствен интелект. След нея се нарежда Испания с 1,2 млрд. евро. Заедно двете южноевропейски държави представляват 71% от общите инвестиции, разпределени за проекти, свързани с AI.