Нидерландия губи блясъка си за големите предприятия
Мултинационалните компании предупреждават, че новите миграционни правила и данъчни реформи ги подтикват да преместят бизнеса си другаде
Нидерландия отдавна е добре позната база за мултинационални компании. Сега обаче предприятията се насочват към изхода.
Любимецът на микрочиповете ASML - най-високо оценената технологична компания в Европа със стойност 360 млрд. евро - бие най-силно тревожния звън досега. От началото на март тя отправя заплаха към Хага, че може да потърси място зад граница, за да намери пространството, инженерния талант и политическата подкрепа, от които се нуждае, за да се разрасне.
Правителството на напускащия министър-председател Марк Рюте разбра посланието и миналия месец обяви субсидия от 2,5 млрд. евро за технологичния регион, в който са базирани ASML и нейните дъщерни дружества. Но това може да се окаже твърде малко и твърде късно.
"Вероятно ще получим дясно правителство, но не и такова, което да е про-бизнес", казва пред Politico Рем Кортевег, старши изследовател в мозъчния тръст Clingendael.
Вълната от премествания и заплахите за тях застигнат страната точно в разгара на политическа буря. Хага се подготвя за промяна в дясно, след като крайнодясната Партия на свободата (PVV) на Герт Вилдерс спечели парламентарните избори през ноември миналата година.
"Нидерландия е може би най-отворената икономика в Европа и дори в света - но ние се сблъскваме с ограниченията на растежа", коментира Кортевег.
Едно правителство на Вилдерс - ако или когато той най-накрая сформира такова - би означавало дълбока промяна в данъчното облагане и имиграцията. На този фон компаниите настояват за предвидимост, за да планират, инвестират, наемат и развиват в дългосрочен план.
Други страни като Франция и Германия се грижат по-добре за тези "странични условия", предупреди в началото на март главният изпълнителен директор на ASML Петер Венинк.
Ако компанията наистина дръпне спусъка, това може да сложи черта под четири века отворена търговия, които са донесли безпрецедентен просперитет, отбелязва Politico. Нидерландия се е отворила за бизнес преди която и да е друга европейска държава - Холандската източноиндийска компания е първото акционерно дружество в света. В качеството си на имперско и търговско предприятие с монопол върху търговията с Азия през по-голямата част от XVII и XVIII в. се счита от някои за първата мултинационална компания.
Това е началото на векове на предприятия, които се установяват в отворената икономика, тъй като страната развива стратегическото си местоположение като входно пристанище на Европа. В тази връзка дори се появява терминът "de B.V. Nederland", което може да се преведе като "Нидерландия Inc.".
Unilever, известна с потребителските марки Dove, Hellmann's и Knorr, е създадена през 30-те години на миналия век чрез сливане на холандска компания за маргарин и британска марка за производство на сапун. Петролната компания Shell е подобна структура, създадена през 1907 г. от сливането на холандски и британски конкуренти.
Тези двойни англо-холандски предприятия дълго време са били от полза за Нидерландия: компаниите са имали централи, листвания на акции и данъчни регистри в страната. Но те също така са оказвали натиск върху политиците да поддържат предприятията. Техните шефове винаги са имали опцията да променят корпоративната си структура и да разположат централата си другаде.
През ноември 2020 г. Unilever прехвърли операциите си в една-единствена компания майка, регистрирана във Великобритания. През 2021 г. Shell също премести централата си от Нидерландия в Обединеното кралство. Бягството последва години на дискусии за това как да бъдат успокоени тези компании. Но те все пак напуснаха, пише Politico.
Оплакванията на ASML се различават от тези на Unilever или Shell, тъй като не са свързани с това къде са регистрирани компаниите на хартия. Заплахата е свързана с нещо по-значимо от икономическа гледна точка: реални инвестиционни планове.
Според прогнозите на McKinsey до 2030 г. световната индустрия за производство на чипове ще се удвои почти двойно, а приходите ще надхвърлят 1 трилион долара. Като водещ доставчик за тази индустрия, няма съмнение, че ASML също ще се възползва от това.
Но къде?
Досега технологичният център около петия по големина град в страната Айндховен е бил базата на ASML. Маркетолозите дори измислиха за него прозвището "brainport", като препратка към ротердамското пристанище "Mainport".
Но главният изпълнителен директор на компанията Венинк поставя под въпрос дали Айндховен все още е правилното място след срещи в Хага в началото на март. Той се оплаква от "значителната разлика" между реалността, от която се нуждаят компаниите, за да се развиват, и представата на политиците за това.
Един от въпросите, които предизвикват яростта на ASML, е поправката от октомври миналата година, внесена от политика Питер Омцигт, за ограничаване на 30-процентното данъчно облекчение за емигранти. Омцигт е ключов фактор в текущите преговори за ново национално правителство на Нидерландия, като неговата партия New Social Contract може да създаде или да разруши следващата коалиция. Това намалява шансовете на ASML да възстанови данъчното облекчение.
Освен въздействието върху работната сила на компанията в Нидерландия (около 40% от нея не са нидерландци), Венинк казва, че е също толкова притеснително как подобни мерки се приемат набързо и "недостатъчно обмислено".
“Стабилното правителство е ключово изискване за развитието на компаниите”, посочва пред Politico Роберт-Ян Смитс, член на фондация Brainport, подкрепяща развитието на Айндховен.
Компаниите "не искат да се сблъскват с постоянна несигурност, както се случва в момента, с всякакви ad hoc мерки по отношение на фискалната политика".
Лауренс Дасен, депутат от проевропейската партия Volt казва, че политиците също така са били недалновидни в насочването на парите от "Националния фонд за растеж" на стойност 20 млрд. евро, предназначени за предприятията.
"Вие жертвате дългосрочните си инвестиции, бъдещия си капацитет за печелене на пари, за краткосрочно укротяване на данъкоплатците."
Към опасенията се прибавя и фактът, че министър-председателят Марк Рюте е на път да си отиде. Самият той е бивш мениджър в Unilever до началото на 2000 г. Рюте си приписва, че е отворен към някои от опасенията, изразени от големите компании, като например премахването на данъка върху дивидентите.
Последното му правителство падна, предизвиквайки избори, на които миграцията беше ключов въпрос и антиимигрантската партия PVV на Вилдерс излезе победител. В предизборната си програма PVV обеща да "ограничи миграцията за обучение" с въвеждането на лимит за чуждестранните студенти в магистърски програми.
За мултинационалните компании това породи опасения за това как да привличат глобални таланти и да настаняват често чуждестранната работна сила. Макар че коалиционните преговори все още не са постигнали пробив, компании като ASML се насочват към изхода.