Със 69 гласа Видинският митрополит Даниил беше избран за четвъртия български патриарх. Неговият конкурент за глава на Българската православна църква - Врачанският митрополит Григорий – събра 66 гласа подкрепа, а три вота бяха обявени за невалидни.

До втори тур в гласуването се стигна, след като при първия получи Врачанският митрополит Григорий получи подкрепата на 64 от имащите правото да гласуват делегати, а Видинският митрополит Даниил - 51 гласа. За Ловчанският митрополит Гавриил гласуваха 19 делегати, с което той напусна надпреварата.

Даниил Видински е роден през през 1972 г. в Смолян със светското име Атанас Николов. Завършва Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1997 г. и на 18 юли същата година е постриган за монах с името Даниил в Роженския манастир.

На 20 януари 2008 г. е ръкоположен за епископ с титлата Драговитийски и става викарий на Неврокопския митрополит Натанаил. През 2011 г., по молба на митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, е назначен за негов викарий, където служи до 2018 г. След това е избран за Видински митрополит с 11 от общо 13 гласа на Светия Синод.

Изборът му бе приветстван от патриарх Неофит и от вярващите във Видинско и Монтанско, но предизвика и протести от страна на поддръжници на епископ Поликарп, които внасят над 6 500 подписа в негова подкрепа.

На фона на продължаващата трета година война на Русия в Украйна, която доведе до остро противопоставяне между Вселенския патриарх Вартоломей, осъждащ агресията на Москва, и руския патриарх Кирил, който я благославя, Даниил демонстира добри отношения с Руската православна църква. В същото време, в свои изказвания, подчертава необходимостта от мир и дипломатически решения на конфликта в Украйна.

В началото на войната е обвинен за това, че поддържа руската гледна точка, след като изпраща окръжно писмо до подчинените си свещенослужители. В него митрополит Даниил излага опорни точки на руската страна относно конфликта, което предизвика широк обществен отзвук и критики. В писмото той посочва още, че демонизирайки Русия и оправдавайки Украйна, попадаме в капана на лъжата и лукавството, припомня Нова телевизия.

Новият български патриарх също така е изявявал позиция срещу решението на Вселенския патриарх Вартоломей да обяви за автономна Православната църква на Украйна, която Московската патриаршия не признава. През 2019 г. той атакува публично Вселенския патриарх и подкрепи позицията на Московската патриаршия. Тогава синодът се разграничи от действията му.

Символите на Българския патриарх

За разлика от останалите митрополити от Светия Синод на БПЦ, които носят две отличия - енголпие и нагръден кръст, Българският патриарх, носи на гърдите си три отличия за патриаршеското си достойнство – св. Кръст и два енголпиона - с Христос Вседържител и с Пресвета Богородица.

Всеки вярващ, когато застане в църква пред светия олтар, вижда на иконостасната стена от едната страна образа на Господ Иисус Христос, от другата – на Пресвета Богородица, а над Царските двери – спасителното Разпятие.

Като предстоятел на Поместна православна църква патриархът е този, който постоянно предстои пред Бога за поверения му народ. Затова и само църковните предстоятели носят три отличия – две енголпия и нагръден кръст, като предстоятелят носи трите инсигнии заедно само когато възглавява богослужебно  чинопоследование. Извън литургичните богослужби е само с едно от тях.

Енголпията за интронизацията на Негово Светейшество новоизбраният патриарх на БПЦ-БП ще са същите, които са връчени на Българският патриарх Максим -  04 юли 1971 г. - вторият ни патриарх след възстановяването на Българската патриаршия 1953 г.

Зелената патриаршеска мантия пък символизира всичко, което и една архиерейска мантия: източващите от архиерея, като отобраз Христов, едемските реки Тигър и Ефрат в Рая, които символно са извезани по гърба на мантията и др. Като пастирско наметало тя напомня, че ролята на архиерея е да води паството си към Царството Божие.

Защо е зелена? За да се отличава от червените мантии на Константинополските патриарси подарявани им от Византийските императори. Зелени са били мантиите и на Преславсите ни предстоятели, традицията се е съхранила и при преместването на престола в Дръстър, Сердика, Преспа и Охрид.

В зелен цвят на мантията си е бил българският Охридски архиепископ, за когото е известно още, че се е и подписвал със зелено мастило, в отличие от Вселенския патриарх, който се подписва с червено мастило.

Българската зелена патриаршеска мантия е символ на автокефалния статут на Българската църква. А влиянието на БПЦ сред славяните е оказало такава роля, че предстоятелите на всички славяноезични църкви носят зелени мантии – Сръбска, Руска, Полска и Чешка църкви, вкл. и Грузинската. Така зеленото става символ на патриаршеското достойнство в слявяноезичните църкви, е посочено в интернет страницата на Българската патриаршия.