Необходимият нетен месечен доход за издръжка на един работещ човек, живеещ сам, е 1454 лв.

Това сочат данните за последното тримесечие (юли-септември) на настоящата година, представени от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО) към КНСБ, предаде БТА.

За издръжката на тричленно семейство с двама възрастни и дете до 14 г. са нужни 2616 лв.

Малко движение нагоре спрямо миналото тримесечие отчете президентът на КНСБ Пламен Димитров. На тримесечна база се отчита ръст от 0,1%, а на годишна - 1,9%. Спрямо септември миналата година за тричленно семейство са нужни 48 лв. повече, а за един работещ - 27 лв. повече.

За две години ръстът е с 240 лв. за тричленно домакинство и 134 лв. за един работещ.

Лошата новина е, че до 1000 лв. продължават да получават сериозен процент от българите, коментира Димитров. По думите му това са около 32% (844 000) от българите, които могат да се определят като „работещи бедни“.

Инфлацията се успокоява, но цените на някои стоки и услуги продължават да растат, каза Пламен Димитров.

Необходимият доход за храна и обществено хранене е 578 лв. за работещо лице, информираха още от КНСБ. По данни на синдиката нарастването е с 1.1% спрямо предходното тримесечие и с 2.8% на годишната база.

Повишава се изкупната цена на слънчогледа (+21.1%) спрямо септември 2023 г., съобщи зам.-директорът на ИССИО Виолета Иванова. Това е индикация, че вероятно, според производителите, ще започне леко да нараства цената на олиото, коментира тя. Намаление има на изкупните цени на царевицата и хлебната пшеница. На световните пазари обаче цените на зърнените стоки се повишават, добави експертът. Има ръст при плодовете, като най-голям е той при лимоните, както и на зеленчуците, яйцата, мляко и млечни продукти.

Групата на нехранителните стоки и услуги през последното тримесечие бележи намаление с 0.6%, а на годишна – 1.3%. При лекарствата се отчита нарастване с 3.5% на годишна база и с 0.1% на тримесечна.

Лекарските услуги – с 5.9% на годишна база и с 0.7% за тримесечие. При групата на транспорта се бележи спад от 1.7% на тримесечна база, а на годишна – с 1.3%.

Стойността на т.нар. малка потребителска кошница от 20 жизненоважни стоки поскъпва с 2.2%, обяви директорът на ИССИО Любослав Костов. Предното тримесечие беше около 4%, уточни той. Темпът на поскъпване продължава, но с по-малка динамика, добави икономистът.

КСНБ са сравнили цените в България и в други шест европейски държави - Испания, Франция, Хърватия, Нидерландия, Германия и Румъния. Костов коментира, че някои хранителни стоки у нас са по-скъпи в сравнение с тези страни.

Той даде за пример прясното мляко, което в България е 1.75 евро, а в Испания е 1.07 евро. Пшенично брашно тип 500 у нас е 0.92 евро, а в Испания – 0.71 евро и 0.78 евро в Румъния.

Общата стойност на малката потребителска кошница за 20 стоки у нас е 57.32 евро, а в Румъния – 41.54 евро, сочат данните на КНСБ.

Сравнението между страните показва, че българите, получаващи минимална работна заплата, могат да закупят кошницата с основните продукти най-малко пъти за месец – 8.3 пъти, отчитат също от синдикалната организация.

От КНСБ отново подчертаха, че минималната работна заплата трябва да е съотносима към заплатата за издръжка, за която е необходимо да се приеме дефиниция.