От масата до кофата: Каква е цената на храната, която всеки ден изхвърляме

Случвало ли ви се е да се замислите колко храна изхвърляте от хладилника си?

За повечето хора отговорът едва ли е положителен предвид забързаното ежедневие и нуждата да пазаруваме още и още, привлечени от консуматорските стереотипи на обществото ни.

От Българската хранителна банка обаче имат сериозен отговор на този въпрос.

По последни данни на Евростат, милиони тонове храна в целия ЕС се превръщат в отпадък всяка година, а у нас – всеки изхвърля средно 93 кг годишно на фона на над 1,3 милиона българи под линията на бедност, които нямат равен достъп до храна и възможност за редовно хранене по три пъти на ден.

Изчислено в пари, това се равнява на над 520 лева, а на ниво домакинство – над една средна работна заплата.

Цанка Миланова, изпълнителен директор на Българската хранителна банка

Стряскащата статистика беше оповестена на 16 октомври – Световен ден на прехраната, обявен от Световната организация по земеделие и прехрана. В България той се отбелязва официално от 2006 г.

„Ако целта ни като цивилизация е до 2030 г. на планетата да има нулев глад, крайният срок от 6 години е твърде далеч от нея“, коментира Цанка Миланова, изпълнителен директор на Българската хранителна банка.

Само през 2024 г. 733 милиона души по света страдат от недохранване, а на фона на конфликтите в Ливан и Газа, над 2,8 млрд. души изпитват тежък недостиг на храна и системен глад. В Европа броят им е над 42 милиона и макар че целта на ЕК е до 2030 г. размерът на изхвърлените храни да намалее с 50%, данните сочат точно обратната тенденция.

За 2022 г. на всеки европеец се падат средно 132 кг изхвърлена храна, докато през 2020 г. цифрата е била с 5 кг по-малко.

Линията на бедност ще бъде 638 лева през 2025 г., реши правителството

Ситуацията у нас не е по-различна – през 2022 г. са генерирани над 614 000 000 кг хранителни отпадъци, чиято годишна стойност се оценява на над 1,8 млрд. лв.

В средата на хранителната индустрия все още се разхищават над 347 700 000 кг годишно, докато домакинствата генерират над 267 000 000 кг хранителен отпадък.

„Поставени в социален контекст, данните будят тревога. Докато около 10% от храната, която се предлага на потребителите от ЕС, се изхвърля, повече от 42 млн. души в общността не могат редовно да си позволят качествено и пълноценно хранене“, допълва Миланова.

Сн. Българска хранителна банка

По думите ѝ, подобни данни са не само тревожни, но абсолютно неприемливи за общество като нашето, което е на своя европейски път, но очевидно функционира по погрешен начин. „Очевидно е нужно незабавно и различно действие“, отбелязва тя.

Ето защо Българската хранителна банка заедно с една от най-големите хранителни вериги у нас стартира кампания под надслов „Не е за изхвърляне“.

„Говорим за 614 милиона килограма храна годишно, която се превръща в отпадък. Това количество е достатъчно да осигури нормално хранене по 3 пъти на ден за близо милион и половина българи.

Дори да спасим само половината– това са 347 милиона тона храна, които се разпиляват в хранителната индустрия.“, обясни още директорът на Българската хранителна банка.

В България има значителни неравенства в доходите и заплаха от бедност, сочи нов доклад на ЕК

До момента организацията е спасила от разхищение и предоставила в социалния сектор над 2,4 млн. кг храни на стойност около 11 000 000 лв.

През 2023 г. Банката е обслужила над 169 000 кг спасена храна, чийто оценен социален принос възлиза на 2 247 000 лв. Само до края на септември 2024 г. са спасени над 241 400 кг храни и напитки – количество, което надхвърля целия годишен обем за предходната година.

„Нека, когато консумираме храна да си спомним за тази статистика и да се замислим какво стои зад домата или ябълката, които се готвим да изхвърлим с лекота в кошчето, само защото нямат същия привлекателен вид, към който сме посегнали да ги купим в магазина.

Зад всеки килограм ябълки например, стоят 700 л вода и изхабена почва. Това е продукт с питателна стойност, която има смисъл да стигне до дете в нужда – 37% от българските деца нямат достъп до необходимата им всекидневна доза витамини.

Над 35% от домакинствата у нас не могат да си позволят редовна консумация на протеинови храни – местни и млечни продукти“, допълни Миланова.

Бедност и неравенство през 2023 г. – малки стъпки напред, но голямата реформа буксува

Тя призова:

„Най-важният аспект е да мислим разумно, когато купуваме храната си всеки ден, да избираме отговорно и най-вече – осъзнато. Да се замисляме сериозно за храната в хладилника си и какво остава зад нея, например – дали не купуваме нещо, само защото е на промоция, без да ни е необходимо.

Ние купуваме с финансов поглед – с джоба си. Купуваме, когато храната изглежда добре на външен вид, без дори да ни трябва. Затова, пазарувайте осведомено, разумно и отговорно!“

„Отговорността за намаляване на хранителните отпадъци е както на бизнеса, така и на всеки от нас в личен план.

Светослав Гаврилов, изпълнителен директор на партньорската търговска хранителна верига в кампанията "Не е за изхвърляне"

Надявам се, че посланието за отговорно потребление ще достигне до хилядите наши клиенти и ще ги накара да се замислят как да бъдат по-отговорни към храната.“, заяви Светослав Гаврилов, изпълнителен директор на партньорската търговска хранителна верига.

Той подчерта, че управлението на стоковите наличности във всички обекти е ангажимент на всеки служител – от продавача до търговския директор, така че да не се стига до унищожаване на храна.

Битката за по-малко хранителни отпадъци се обръща към науката

В края на ноември за поредна година Българската хранителна банка и търговската верига ще проведат кампанията „Килограм доброта“, а компанията ще удвои дарените от клиентите храни.

Очаква се общият принос да надхвърли 10 тона годни хранителни продукти, които ще достигнат до хора от уязвимите социални групи.

„Килограм доброта“ за набиране на храни с по-дълъг срок на годност ще се проведе на 30 ноември и 1 декември 2024 г.