Повечето хора обичат да прекарват ваканциите си в хотели с ол инклузив програма, в които храната обиквено се сервира на т.нар. шведска маса, предлагаща огромен избор и варианти на всякакви ястия, за които може да се сетите.

Но запитвали ли сте се какво се случва с всичко онова, което остава неконсумирано от клиентите на хотела?

Отговорът е прост: Изхвърля се.

Персоналът разчиства след всяко хранене, изхвърляйки остастъците директно в огромни контейнери за боклук. Повечето от храната е недокосната и вероятно, все още прясна.

Според Програмата на ООН за индекса на хранителните отпадъци, през 2022 г. са изхвърлени 1,05 милиарда тона храна, съобщава Euronews. Около 19% от храните на разположение на потребителите, са загубени на ниво търговия на дребно, хранителни услуги и домакинства.

Какво правят хотелите, за да сведат до минимум хранителните отпадъци?

„Законодателството за безопасност на храните налага строги насоки на хотелите“, казва Лурдес Рипол де Олеза, вицепрезидент по устойчивостта в Meliá Hotels International в Тенерифе. Meliá Hotels има над 200 обекта в Европа и е 17-ата по големина хотелска верига в света.

„Всеки хранителен продукт, изложен за консумация и неконсумиран от клиента, се изхвърля, за да се намалят потенциалните рискове за здравето.“

Това означава, че в случай на предлагане на храни на шведска маса, всички, които се намират на щандовете, трябва да бъдат изхвърлени, дори да не са били докосвани.

Според Националната програма на ирландското правителство за предотвратяване на отпадъците, закуските на шведска маса обикновено водят до над два пъти повече хранителни отпадъци на клиент (300 грама) в сравнение с тези, които се сервират от менюто (130 грама). Ето защо някои хотели напълно се отказват от шведската маса. Просто никога не са се връщали към нея след като пандемията сложи край на споделените хранителни станции.

Но удостоеният със звезда „Мишлен“ готвач Масимо Ботура казва, че бюфетът има предимства за гостите и има начини да бъде направен по-устойчив. „Бюфетите, започнаха като начин да се предложи на гостите вкус към местните традиции“, обяснява той.

„Но с течение на времето това, което се смяташе за възможност да се насладим на малки порции местни рецепти, се превърна в свръхконсумация и неизбежно разхищение.“

В неговия имот Casa Maria Luigia в Модена, Италия, са предприети стъпки, включващи предлагане на по-малки чинии, намаляване на размера на порциите сладкиши и хляб и даване на съвети на гостите, които да им помогнат да направят подходящ избор на порции.

Ботура също така препоръчва хотелите да разполагат с готварски станции, където ястията се приготвят на място. Това е забавно изживяване за гостите, но и означава намаляване на излишъка от предварително сготвена храна.

„Размерите на порциите на нашите предложения за блюда в чинии са внимателно обмислени от нашия мениджмънт на храните и напитките, за да се сведе до минимум излишъкът“, казва Рипол де Олеза от Тенерифе.

„В случаите, в които има остатъци, се стремим да даряваме тези излишни храни на социални организации, с които сме установили партньорства на местно ниво. Като алтернатива се опитваме да я продаваме и чрез платформи като TOO GOOD TO GO, като по този начин свеждаме до минимум отпадъците и допринасяме за социално отговорни инициативи“, допълва тя.

Как гостите на хотела могат да бъдат насърчавани да намаляват разхищението на храна?

Известна отговорност носят и гостите на хотела и тяхното собствено саморегулиране.

„От кухнята до трапезарията могат да се показват органично информационни съобщения за последиците от разхищението на храна и как гостите могат да бъдат част от промяната, докато вечерят навън или след като се върнат в домашната си кухня“, предлага Ботура.

„Като изтъкне меню с екологично чисти и растителни предложения за напред, екипът може да насърчи гостите да направят незабавна промяна, споделяйки лекотата, с която остатъците могат да бъдат превърнати в нещо вкусно.“

Как хотелските кухни могат да станат по-устойчиви?

За Ботура по-устойчивото развитие и намаляването на хранителните отпадъци са възможност за повече творчество и експерименти в кухнята.

„Устойчивата кухня планира добре, като разбира консуматорските навици на гостите, измерва и коригира рецептите с контрол на порциите, за да намали хранителните отпадъци в чинията“, казва той.

„В моята кухня излишъците и остатъците от храна са възможност за нашите готвачи да използват своята креативност и да покажат какво е възможно, когато преосмисляме.“

Той дава пример с хляба, който, когато се втвърди на втория ден, може да се използва за приготвянето на тосканска доматена супа или хлебен пудинг. След два дни той все още е полезен за галета, паста и сладкиши.

„Често използваме нашите обрезки от зеленчуци и плодове – в много ястия, за да направим вкуса още по-наситен“, добавя той.

Картофените обелки и тези от лук и моркови например, се препичат и се използват за бульон, а плодовите обелки, като тези от праскови, дини и краставици, могат да се използват за придаване на цвят и аромат на ястия и напитки. Корите на портокалите, изстискани за портокалов сок, се използват за приготвяне на мармалад.

„Образованието и обучението на членовете на екипа относно последиците от разхищението на храна и прилагането на ефективни действия за пестене е от решаващо значение за постигането на значителните намаления, заложени в глобалната програма на ООН за устойчиво развитие“, допълва Ботура.

„Като насърчаваме културата на иновации и отговорност, можем да превърнем това, което би било отпадък, в кулинарни съкровища.“

Може ли AI да помогне за намаляване на хранителните отпадъци?

Някои хотели експериментират с изкуствен интелект, за да се справят с проблемите с разхищението на храна.

Хотелската група Accor си партнира с технологичната компания Orbisk, за да въведе AI в своите кухни. Групата твърди, че опитите в 10 европейски хотела са довели до намаляване на хранителните отпадъци с 22% за 6 месеца.

Системата на Orbisk използва технология за разпознаване на изображения с изкуствен интелект, за да проследява изхвърлените съставки, в какви количества и кога.

След това тези данни позволяват на кухненските екипи да определят къде са най-големите загуби и да приложат специални решения.