26-те най-бедни страни в света, в които живеят 40% от най-бедните хора, са задлъжнели повече от всякога от 2006 г. насам и са все по-уязвими към природни бедствия и други сътресения, показва нов доклад на Световната банка, публикуван в неделя.

В доклада се констатира, че тези икономики днес са средно по-бедни, отколкото са били в навечерието на пандемията от COVID-19, дори когато останалата част от света до голяма степен се е възстановила от нея и е възобновила траекторията си на растеж.

Публикуван седмица преди началото на годишните срещи на Световната банка и Международния валутен фонд във Вашингтон, докладът потвърждава сериозния спад в усилията за изкореняване на крайната бедност и подчертава усилията на Световната банка тази година да събере 100 млрд. долара за попълване на своя фонд за финансиране на най-бедните страни в света - Международната асоциация за развитие (МАР).

Изследваните 26 най-бедни икономики, чиито годишни доходи на глава от населението са под 1 145 долара, все повече разчитат на безвъзмездните средства по МАР и заемите с почти нулев лихвен процент, тъй като пазарното финансиране до голяма степен е пресъхнало, заявяват от Световната банка. Средното съотношение на дълга към БВП от 72% е най-високото за последните 18 години, а половината от групата е в затруднено положение или е изложена на висок риск от това.

Повечето от страните в проучването са в Субсахарска Африка - от Етиопия до Чад и Конго, но в списъка са включени също Афганистан и Йемен.

Две трети от 26-те най-бедни държави са или във въоръжени конфликти, или изпитват трудности при поддържането на реда заради институционална и социална нестабилност, които възпрепятстват чуждестранните инвестиции. Почти всички изнасят суровини, което ги излага на чести цикли на подем и спад, се казва в доклада.

„Във време, когато голяма част от света просто се отдръпна от най-бедните страни, МАР беше техният спасителен пояс“, коментира пред Reuters главният икономист на Световната банка Индермит Гил. „През последните пет години тя вля по-голямата част от финансовите си ресурси в 26 икономики с ниски доходи, като ги поддържаше на повърхността през историческите неуспехи, които претърпяха.“

Обикновено МАР се попълва на всеки три години с вноски от държавите акционери на Световната банка. През 2021 г. тя набра рекордните 93 млрд. долара, а президентът ѝ Аджай Банга се стреми да надхвърли тази сума с над 100 млрд. долара до 6 декември.

През последното десетилетие природните бедствия също са взели по-голям данък от тези държави. Между 2011 г. и 2023 г. те са свързани със средни годишни загуби от 2% от БВП, което е пет пъти повече от средното равнище сред държавите с по-нисък и среден доход, което показва необходимостта от много по-големи инвестиции, акцентират от Световната банка.

В доклада се препоръчва също така тези икономики, които имат големи неформални сектори, работещи извън данъчните им системи, да направят повече, за да си помогнат сами. Това включва подобряване на събираемостта на данъците чрез опростяване на регистрацията на данъкоплатците и данъчната администрация и подобряване на ефективността на публичните разходи.