Фокусирайки се основно върху спасяването на индустриалните си шампиони, германските политици може би пропускат неизползвания потенциал за растеж на сектора на услугите в страната. Германската икономика, която някога беше определяна като двигател на Европа, се представя по-слабо от останалите в еврозоната от 2018 г. насам и е изправена пред още по-големи трудности на фона на плановете на автомобилния гигант Volkswagen да затвори заводите си у дома.

В сряда управляващата коалиция в Германия се разпадна, след като канцлерът Олаф Шолц уволни финансовия си министър, което беше краят на месеци на спорове относно бюджетната политика и посоката на икономиката. Шолц предпочиташе да ограничи разходите за енергия и да финансира подкрепяни от държавата мерки за запазване на работните места в закъсалия автомобилен сектор. А про-пазарният министър Кристиан Линднер се застъпваше за съкращаване на разходите, по-ниски данъци и по-малко регулации, за да може Германия да запази „индустриалното си сърце“.

Според мениджъри, предприемачи и икономисти, интервюирани от Reuters, обаче Германия трябва да започне да се фокусира върху сектора на услугите, който е по-малък, отколкото в сравними европейски икономики, но расте по-бързо от производствения сегмент на страната.

„Ако можете да направите нещо, за да стимулирате малко сектора на услугите, това би могло да компенсира свиването на производството“, казва Гунтрам Волф, старши сътрудник в мозъчния тръст Bruegel и професор по икономика в Свободния университет в Брюксел.

Услугите, които варират от хотелиерството до финансите и информационните технологии и вече съставляват по-голямата част от германската икономика, са нараснали с 1,6% през първата половина на тази година спрямо година по-рано. В същото време производството се е свило с 2,8%, сочат данни на Германския икономически институт IW.

По данни на Евростат през миналата година секторът на услугите е представлявал 70% от брутния вътрешен продукт на Германия при 78% във Франция, 72% в Италия и 75% в Испания.

Ръководители на предприятия и основатели на компании смятат, че задушаващата бюрокрация и културата на тежки регулации спъват създаването на нови компании и нови работни места, особено за малките и средните предприятия. Те представляват 55% от работната сила в Германия.

Леонард Бенинг, сериен предприемач и съосновател на финтех компанията за кредитиране Selina Finance, казва, че откриването на компанията му във Великобритания е било безболезнено, тъй като е можел да я създаде законно онлайн и да получи данъчен идентификационен номер за няколко дни. Когато стартира бизнеса си за закупуване и управление на вендинг машини в Германия, наречен DAP GmbH, същите процеси му отнемат повече от четири месеца и безкрайни документация. Освен това всички тези изисквания му струват хиляди евро срещу едва 50 паунда за компанията му в Обединеното кралство.

Въпреки че бюрокрацията е проблем за цялата икономика, 56% от респондентите в анкета на Германската търговско-промишлена палата (DIHK), публикувана на 29 октомври, посочват регулациите като основна грижа за сектора на услугите. От друга страна, според същото проучване респондентите от германския промишлен сектор са посочили рисковете за вътрешното търсене като свое основно притеснение, заедно с цените на енергията.

„Дългите и скъпи процедури за сертифициране и одобрение пречат на малките компании и стартъпите да навлязат на германския пазар, особено във финансовия или здравния сектор“, казва Даниел Брайтингер, изпълнителен директор, отговарящ за стартиращите предприятия в Bitkom, германската асоциация на сектора на информационните технологии.

По думите му резултатът е, че иновациите се осъществяват в други държави.

Бариерите остават

Свръхрегулирането изостря и недостига на работна ръка, като според доклад на DIHK за 2023 г. 50% от дружествата, работещи в сектора на услугите в Германия, заявяват, че трудно намират работници.

Много от професиите в сектора на услугите, включително адвокати, счетоводители и лекари, изискват специфични правни стандарти и сертификати, за да практикуват. В Германия обаче изискванията изглеждат по-строги и засягат по-широк кръг от професии. 33% от общата работна сила в страната е заета в регулирани професии, което е доста над средното за ЕС ниво от 21% и най-високият дял от всички членове на блока, сочат данни от доклад на Европейската комисия за 2021 г.

Марсел Криб, управляващ директор на Pretium Associates, коментира, че строгите изисквания за наемане на работа в Германия затрудняват намирането на млади служители за неговата компания, която се занимава с финансови консултации за средни предприятия. Едва 1,4% от базираните в Германия одитори са на възраст под 30 години заради изискванията за продължително обучение, докато 31% са на възраст между 50 и 59 години, според доклад от юли на Германската камара на счетоводителите.

Преодоляването на тези бариери изисква да се привлече вниманието на политиците.

Но докато производителите могат да разчитат на могъщото бизнес лоби BDI, което се описва като „Гласът на германската индустрия“, секторът на услугите е изключително фрагментиран и представен от безброй малки асоциации, оплакват се Криб и други ръководители.

Показателно е, че германската статистическа служба публикува повече от 20 месечни набора от данни за промишления сектор, включително много подробни доклади за автомобилния, химическия и фармацевтичния подсегмент. Месечните данни за услугите обаче се ограничават до продажбите на дребно, заетите в сектора и оборота в хотелиерството и ресторантьорството.

За Сайръс де ла Рубия, главен икономист в Хамбургската търговска банка, оскъдността на данните е най-добрият пример за липсата на внимание от страна на политиците към тази важна част от германската икономика.

„Това е демонстрация на пристрастен поглед върху икономиката“, категоричен е де ла Рубия.