Идеята за „сингулярност“ в света на изкуствения интелект става все по-актуална, а дебатите около нея — все по-интензивни. Терминът описва момент на технологичен пробив, когато AI надхвърля човешкия контрол и започва бързо и необратимо да трансформира обществото. Подобно на хоризонта на събитията около черните дупки, този момент е труден за дефиниране, а случващото се отвъд него е почти невъзможно за предвиждане.

На този фон множество изследователи и компании активно търсят начини да идентифицират признаци за достигане на сингулярност. Един от тях е напредъкът на АI в обработката на естествен език - предизвикателство, което изисква способности, сравними с човешкия интелект, пише Popular Mechanics.

Компанията Translated е фокусирана върху това и използва иновативен показател, наречен „Време за редактиране“ (TTE). Той измерва времето, необходимо на професионални редактори да коригират преводи, направени от AI, спрямо такива от човек.

Между 2014 и 2022 г. Translated отчита постоянно подобрение в качеството на машинния превод. През 2015 г. редакцията на машинен превод отнемала около 3,5 секунди на дума, докато през 2022 г. това време спаднало на 2 секунди. Според прогнозите на компанията, ако тенденцията се запази, AI може да достигне нивото на човешките преводи до края на десетилетието.

Между предимствата и рисковете: AGI поставя много въпросителни пред САЩ и Китай

Изкуственият общ интелект - ключ към сингулярността

Тази крачка напред в езиковите способности на технологиите е част от по-голямата надпревара за създаване на изкуствен общ интелект (AGI) — система, която може да изпълнява задачи на ниво, сравнимо с човешкото.

Бен Гьорцел, водещ експерт и главен изпълнителен директор на SingularityNET, смята, че AGI може да бъде постигнат в рамките на следващите три до осем години. Компании като OpenAI, Meta и xAI инвестират значителни ресурси в тази насока. Мъск дори описва AI като „най-разрушителната сила в историята“, докато неговият чатбот Grok се представя като инструмент за разширяване на човешкото познание.

Гьорцел твърди, че ускореното развитие в областта на AGI се дължи на увеличеното финансиране и навлизането на талантливи изследователи. Въпреки това остава неясно дали AGI ще доведе директно до сингулярността или ще се сблъска с неочаквани ограничения.

Живеем ли в компютърна симулация?

Научната фантастика и предсказанията за AI

Айзък Азимов, един от великите писатели на научна фантастика, често разглежда технологичните пробиви като фон за социални драми, без да се фокусира върху глобалните последствия от свръхинтелигентността. В разказа си “Escape!” , Азимов описва суперкомпютър, наречен „Мозъкът“, който самостоятелно създава хиперпространствен двигател, превъзхождайки човешките си създатели. Макар че това събитие може да се тълкува като форма на сингулярност, Азимов не изследва пълните последствия от него.

В творчеството си той рядко разглежда идеята за безработица или социален колапс, причинени от роботи. Вместо това, той подчертава страха на човечеството от собствените си творения — „комплекса на Франкенщайн“.

Какво ни очаква?

Сингулярността остава концепция, обгърната в несигурност. Технологичните компании и изследователи напредват към AGI с ускоряващи се темпове, което поражда надежди и опасения. Дали ще станем свидетели на епохален пробив или на поредната вълна от преувеличени очаквания, времето ще покаже. Но е ясно, че моментът, в който AI ще съперничи на човешкия интелект, може да бъде много по-близо, отколкото предполагаме.