Желанието на Китай за разработване на изкуствен интелект, който е по-интелигентен от човешкия, може да го изведе пред САЩ, но подобна революционна технология носи риск за отслабване на влиянието на управляващата комунистическа партия върху втората по големина икономика в света.

Това е мнението на известния учен в областта на изкуствения интелект Макс Тегмарк, който заявява пред CNBC, че общият изкуственият интелект (AGI) е по-близо, отколкото си мислим. По думите му разказът за геополитическата битка между САЩ и Китай, които се надпреварват да създадат най-умния изкуствен интелект, е „самоубийствена надпревара“.

Макар че няма еднозначно определение за AGI, в широк смисъл то се отнася до AI, който е по-умен от хората.

Приложения като ChatGPT, които позволяват на потребителите да изискват отговори от чатбот, набраха голяма популярност. Но много компании в индустрията се надпреварват да разработят следващото ниво платформи - изкуствен интелект, който има интелигентност на нивото на човека.

Сам Алтман, главен изпълнителен директор на OpenAI, заяви, че AGI може да бъде постигнат до 2025 г. Въпреки че има и други големи имена в технологичния сектор, които смятат така, много други са категорични, че истинският AGI е все още много далеч.

Освен конкуренцията между технологичните компании, съществува и геополитическа битка между САЩ и Китай за господство в сфери като изкуствения интелект до чиповете. Макар че това често се представя като надпревара кой пръв ще се сдобие с най-новата технология, Тегмарк казва, че това не е правилната рамка.

„Мисля, че тази битка, тази геополитическа битка за създаване на AGI първи, е война на надеждата“, казва Тегмарк. „Наричам я така, защото тя се подхранва от  надеждата, че можем да контролираме AGI.“

Дори „кръстницата на изкуствения интелект“ няма представа какво е AGI

Той е президент на Future of Life Institute - тинк-танк, който миналата година написа писмо, в което призова лабораториите за изкуствен интелект да спрат разработването на усъвършенствани системи. Писмото беше подписано от редица големи технологични компании. Опасенията на Тегмарк са, че изкуственият интелект се развива бързо, без да има нужните предпазни механизми и без начин да се контролира, ако започне да надхитрява хората.

„Ние сме много по-близо до създаването на AGI, отколкото до това да разберем как да го контролираме. А това означава, че надпреварата на това поле не е надпревара във въоръжаването, а самоубийствена надпревара“, категоричен е Тегмарк.

Притеснява ли се Китай от AGI?

Според него Китай няма голям стимул да изгражда AGI. Ученият по изкуствен интелект си спомня история, в която Илон Мъск му разказва за „среща на високо ниво“, която е имал с китайски правителствени служители в началото на 2023 г. В нейните рамки Мъск е предупредил китайското правителство, че ако AGI бъде изграден, Китай „няма да бъде контролиран от комунистическата партия, а от свръхинтелигентността“.

„Мъск предизвика много силна реакция. Някои от тях, наистина не са мислили за това, а след по-малко от месец след разговора Китай излезе с първите си разпоредби за AI“, акцентира Тегмарк, позовавайки се на новата китайска разпоредба, регулираща генеративния AI. „Не е необходимо САЩ да убеждават Китай да не изгражда AGI. Дори и САЩ да не съществуваха, китайското правителство щеше да има стимул да не го изгражда, защото иска да има контрол. Последното нещо, което искат, е да загубят този контрол“.

Заплаха ли е AI за човечеството? Отговорът на един пионер в технологията

Подходът на Китай към AI

AI е стратегически приоритет за китайското правителство. Най-големите компании в страната като Alibaba, Huawei и Tencent разработват свои собствени модели, чиито възможности напредват. Китай също така е сред първите страни в света, които въведоха регулации около различни аспекти на AI.

Интернет в страната е силно цензуриран и всяка информация, която противоречи на идеологията на Пекин, се блокира. ChatGPT на OpenAI е забранен и е добре известно, че чатботовете в Китай не отговарят на въпроси, свързани с политиката и теми, считани за чувствителни от комунистическата партия. Ако трябва да обобщим, подходът на страната към технологията е опит да се стимулират иновациите, като същевременно се балансират интересите на управляващата върхушка. И според анализаторите, когато става въпрос за AGI, Китай вероятно ще следва подобен подход.

„Не бих разчитал, че Китай ще ограничи собствените си възможности за AI заради опасения, че подобни технологии ще застрашат партийното управление. Подобни прогнози бяха направени и за интернет, но всички те се оказаха неверни“, коментира пред CNBC Кендра Шефер, партньор в консултантската компания Trivium China. „Китай ще се опита да доминира над AGI, като същевременно създаде апарат за техническо регулиране, който да ограничава това, което той може да прави в страната.“

Битка между САЩ и Китай

Геополитиката остава на преден план между САЩ и Китай, когато става въпрос за развитието на технологията.

„В момента Китай гледа на AI през двойна оптика: геополитическа сила и вътрешен растеж“, казва Абишур Пракаш, основател и геополитически стратег в базираната в Торонто консултантска компания The Geopolitical Business.

Колко далеч е OpenAI от AGI

По думите му подценяването на Китай в „многогодишната надпревара във въоръжаването“ с изкуствен интелект би било грешка

„С помощта на AI Китай се надява да промени баланса на силите по света, като създаде нов модел на износ. Успоредно с това Пекин иска да захранва икономиката си по нови начини - от ефективността на държавното управление до бизнес приложенията“, казва Пракаш.

САЩ провеждат политика, с която се опитват да ограничат достъпа на Китай до ключови технологии, основно полупроводници като тези, разработени от Nvidia. Те са необходими за обучението на по-усъвършенствани модели на AI. В отговор на това Китай се опитва да изгради своя собствена индустрия за производство на чипове.

Ще си партнират ли САЩ и Китай в областта на регулациите?

Технологичните експерти предупреждават за някои от рисковете и опасностите, когато AGI най-накрая се появи. Една от теориите е, че без предпазни огради той ще може да се усъвършенства и да проектира нови системи самостоятелно.

Тегмарк смята, че всички подобни рискове ще бъдат осъзнати както от САЩ, така и от Китай, което ще принуди правителствата на двете страни да разработят индивидуални правила за безопасност.

Основателят на Mistral: Аз съм убеден атеист. Не вярвам в AGI

„Така че моят оптимистичен поглед напред е САЩ и Китай едностранно да наложат национални стандарти за безопасност, за да попречат на собствените си компании да нанасят вреди и да създават неконтролируеми AGI, не за да се успокоят една друга, а просто за да се защитят“, казва Тегмарк. „След като това се случи обаче, ще настъпи наистина интересен етап, в който САЩ и Китай ще си кажат: чакайте, как можем да гарантираме, че Северна Корея няма да построи AGI или някой друг? И тогава двете страни ще имат стимул да накарат останалата част от света да се присъедини към тях и да наложи мораториум върху технологията.“

Всъщност правителствата вече се опитват да работят заедно, за да разберат как да създадат правила и рамки около AI. Миналата година Великобритания беше домакин на среща на високо равнище по въпросите на безопасността на технологията, на която присъстваха САЩ и Китай, за да обсъдят потенциалните предпазни огради около технологията.

Но понастоящем регулациите и правилата около AI са фрагментирани. Тази година Европейският съюз прие AI Act - първият голям закон в световен мащаб, който регулира изкуствения интелект. Китай има свой собствен набор от правила, докато много други държави все още не са предприели действия за създаване на регулация.

Надеждата на Тегмарк за координиране на безопасността се споделя и от други.

„Когато опасностите от конкуренцията са по-големи от ползите, в идеалния случай държавите ще бъдат мотивирани да се обединят и взаимно да се саморегулират“, казва Шефер от Trivium China. „Всъщност някои китайски политици се застъпват за изпреварване на този потенциален проблем и за създаване на международен орган за управление в рамките на ООН - подобно на Международната агенция за атомна енергия“.