Криза в правосъдието. Европа позволи на съдилищата си да ерозират

Срутване на канализацията в забележителния дворец на правосъдието в Брюксел, стачка на съдебните служители в Лисабон, дългогодишно чакане за съдебни заседания в Лондон. След години на недофинансиране на правосъдните системи в Европа континентът се бори с криза в съдилищата си. Това е мащабен феномен, който се разпростира отвъд рамките на добре познатата ни съдебна криза в България.

През последното десетилетие, когато Европа се сблъсква със срива на икономиките си, с опустошителна пандемия и с последиците от войната в Украйна, правосъдието редовно е обект на съкращения от страна на правителствата, които дават приоритет на други сфери на обществения живот като здравеопазването и образованието.

Резултатът е разпадане на съдебните институции и недостиг на публично финансирани адвокати, което води до рекордно количество забавени дела и подкопава доверието в правосъдната система в редица държави, пише Financial Times. Проблемите са станали толкова сериозни, че водещи юристи предупреждават, тази криза може да подкопае върховенството на закона, което е в основата на европейските институции и трансграничната търговия..

В някои части на Европа се наблюдават и преки заплахи за върховенството на закона - политици се нахвърлят върху съдилища от Испания до Унгария. Но те се намират наред с по-хронични и пълзящи проблеми в правораздаването, които обхващат голяма част от националните съдилища.

Едно първоинстанционно гражданско или търговско дело в Италия, една от четирите най-големи икономики в ЕС, може да отнеме година и половина, ако производството се развива с обичайното темпо. Във Франция, Испания и Полша средният срок за разглеждане на едно рутинно дело е малко под една година.

Натовареността на наказателните съдилища в Англия и Уелс е достигнала рекордно високи стойности, докато страни като Гърция, Италия и Албания също се борят да намалят времето, необходимо за приключване на делата.

Как да фалираме като хората? България все още се чуди

През март на обвиняем в Лондон, обвинен в заплаха с мачете, е съобщено, че тридневният му процес няма да може да се проведе до октомври 2028 г. Негова чест съдия Чарлз Фалк отговорил „уау“, когато служителят му съобщил следващата свободна дата.

И дори за разрешаването на по-рутинни спорове са необходими години.

Според последния доклад на Съвета за качеството на правосъдието в Европа, през 2022 г. разглеждането на един съдебен развод в Монако е отнело средно 1292 дни - срок, който се увеличава почти постоянно от 2012 г. насам.

Сред 46-те държави членки на Съвета - създаден след Втората световна война с цел защита на върховенството на закона - средният бюджет, отделян за съдебната система, е 0,31 % от БВП през 2022 г., се посочва в доклада.

Разходите се равняват на около 85 евро на жител и в много държави не успяват да се изравнят с инфлацията в продължение на почти десетилетие. През 2018 г. средният бюджет е бил 0,33% от БВП.

За правителствата, изпитващи фискално напрежение, правосъдието е по-нисък приоритет отчасти защото, докато всички избиратели са загрижени за видими услуги като здравеопазването, само някои от тях влизат в контакт с правната система.

„От електорална гледна точка това не е толкова секси“, казва Пиер-Доминик Шуп, председател на Съвета на адвокатските колегии и юридическите дружества в Европа, пред FT.

„Правосъдието е деприоритизирано в цяла Европа.“

Над 100 млрд. евро годишно е цената на стреса от работа в Европа

Според Марк ван дер Ууд, председател на Общия съд на Европейския съюз, през последните години правосъдието дори се е превърнало в неудобство за много политици в Европа.

Върховенството на закона „не е нещо, което ти помага да спечелиш избори. Напротив, потискането му често е средство в днешно време, за да бъдеш избран“, отбелязва Ван дер Ууд.

Но колкото и изкушаващо да е било за правителствата да лишат правосъдните системи от финансиране, правната институция в Европа все повече се опасява, че ще съжалява за това.

Скандалът с информационните технологии на британската пощенска служба Horizon, при който стотици пощенски служители бяха погрешно осъдени по обвинения, включващи кражба, измама и фалшиво счетоводство, въз основа на грешни компютърни доказателства, не е пряк резултат от съкращаването на разходите.

Но той показва как съдебните грешки - едни от най-големите в британската правна история - могат да завладеят общественото въображение.

Когато скандалът най-накрая стигна до своя край, след като телевизионна драма привлече вниманието на обществеността към случая, правителството на Обединеното кралство реши, че е по-добре да създаде безпрецедентно законодателство за заличаване на присъдите, отколкото да го остави на съдилищата.

Притесненията са, че ще избухнат още скандали с голям обществен интерес.

Технологичните закони на ЕС: От правен еталон до политическо оръжие

Продължителното забавяне на делата, упоритото чиновничество и лошото администриране също са причина за граждански спорове, които обхващат важни области като жилищното настаняване, имиграцията и режима на живот на децата.

По данни на ЕС от 2022 г., които са последните налични, в Кипър за решаването на гражданско дело са необходими средно около 800 дни - най-дългият срок в Европа - и то преди обжалване. В Гърция и Италия сроковете за изчистване на граждански и търговски дела от съдилищата им са също адски дълги - съответно 746 и 540 дни, според Съвета на Европа.

„Правителствата не успяват да признаят, че гражданин с правен проблем трябва да бъде третиран, както някой със здравословен проблем“, коментира специалистът по правни технологии Ричард Зюскинд.

Продължаващите спорове могат да бъдат „отворена болка“, аналогична на физическа рана, добавя Зюскинд.

„Не чувате правителствата да казват, че няма да финансираме здравната служба, защото не смятаме, че една отворена рана е важна“.

Клеър Оуи, директор на отдел „Права на човека“ в Съвета на Европа, посочва въздействието на ежедневните проблеми - от развод до граждански дела, които просто искат да спрат съседите си да „хвърлят боклука си пред вашата тераса“.

„Ако трябва да чакате дълго време, за да разрешите проблема, това очевидно може да се отрази на живота ви“, казва тя пред FT.

Проблемите са още по-неприятни предвид обещанията на технологиите. Изглежда, че успешната дигитализация до голяма степен се е разминала с правосъдната система.

„Те цифровизират неща, които не трябва, и не го правят с тези, които трябва“, казва Пенелопе Гибс, директор на благотворителната организация Transform Justice в Англия и Уелс.

Публичният достъп до документите по наказателни дела е „напълно плачевен“, разказва тя и добавя, че някои правила в съдебните зали са „антични“.

В Италия обвиняемите трябва да плащат и за документи, дори за едно фотокопие, което може да увеличи значително разходите по делото, според адвоката по корпоративни престъпления Филипо Фери.

„Имам безумен опит с неефективността на съдебните служби“, казва той пред FT.

Чатботът на Ню Йорк нарушава закони и обърква бизнеса. Кметът няма нищо против

Въпреки всичко това няколко водещи юристи твърдят, че е постигнат поне някакъв напредък.

Органите в повече юрисдикции използват технологии за разглеждане на дела от разстояние, особено след пандемията, която принуди съдиите да се запознаят по-удобно с тази практика.

Няколко европейски държави, сред които Дания и Норвегия, се противопоставят на тенденцията и са сред най-високо класираните в световен мащаб по отношение на ефективността и достъпността на своите системи за гражданско и наказателно правосъдие, според индекса на върховенството на закона за 2024 г. на World Justice Project.

Все пак, въпреки нарастващата цифровизация в бизнеса и други части на публичния сектор на континента, „степента на използване на дигитални инструменти в областта на правосъдието остава далеч по-ниска от степента на тяхната наличност“, пише в доклада на Съвета на Европа.

Вера Юрова, която до миналата година беше заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за върховенството на закона, заяви през ноември, че е по-важно от всякога да се финансират правилно правосъдните системи, за да могат да поддържат общественото доверие - не на последно място предвид заплахите за демокрацията в много европейски държави.

„Правосъдието не е лукс“, каза Юрова в една от последните си публични изяви като комисар.

„То е нещо, от което се нуждаем, както от въздух и чиста вода.“