Джорджe Симион, лидерът на крайнодясната партия Alliance for the Union of Romanians (AUR), спечели първия тур на президентските избори в Румъния. Той обаче не успя да събере нужните над 50% от гласовете и ще трябва да се пребори за поста на балотаж.

„Обещавам, че винаги ще се съобразявам с волята на народа. Аз съм тук, за да служа на румънците, а не обратното“, заяви Симион рано в понеделник, цитиран от POLITICO.

На втората пресявка той ще се изправи срещу центристкия кмет на Букурещ Никушор Дан, който изпревари кандидата на естаблишмънта Крин Антонеску и се класира за втория тур на 18 май.

Дан спечели 20,7% от вота на румънците, гласували в страната си, изпреварвайки с малко Антонеску, който получи 20,5%. Дан обаче спечели 26% от гласовете на румънците в чужбина (при преброени почти 80% от избирателните секции), докато Антонеску е получил едва 7,3%.

Според градоначалника на Букурещ вторият тур ще бъде битка между прозападната посока за Румъния, която той представлява, и антизападната.

„Нашата задача е да убедим румънците, че Румъния се нуждае от прозападна посока и кампанията ни ще бъде фокусирана върху това през следващите две седмици“, коментира той в понеделник.

Резултатите от изборите се следят отблизо в Брюксел и Вашингтон, тъй като Румъния се превърна в най-новото бойно поле между крайната десница и политическия естаблишмънт. Резултатите са поражение и за управляващата коалиция, съставена от Социалдемократическата партия (PSD), Национално-либералната партия (PNL) и партията на унгарското малцинство UDMR, която подкрепяше Антонеску. Той призна поражението си рано сутринта в понеделник, като заяви, че управляващата коалиция трябва да реши кой кандидат да подкрепи на втория тур, и призова избирателите си да излязат да гласуват.

„Те трябва сами да преценят - мисля, че това не е много трудно - кой от двамата кандидати, останали в надпреварата, е съвместим с принципите и ценностите, за които се кандидатирах“, каза Антонеску.

Ето какво трябва да знаем за победителя в първия тур - Джорджe Симион - и как той успя да се доближи до президентския пост в северната ни съседка.

Фен на Тръмп

Симион учи история в университета и бързо се включва в активизма, като участва в улични протести, пропагандиращи обединението на Румъния и съседна Молдова - ултранационалистическа, иредентистка идеология.

Той основава своята партия AUR през 2019 г. след неуспешна кандидатура за Европейския парламент като независим депутат. Симион, който гордо носи пламтящи червени бейзболни шапки на Доналд Тръмп, определя стила на партията си като „тръмпистки“. След парламентарните избори миналата година тя държи втория по големина брой места в румънския парламент.

Много от политическите позиции на AUR съвпадат с тези на движението MAGA на Тръмп - от социалния консерватизъм (тя се обявява за прохристиянска и просемейна) до спирането на военната помощ за Украйна.

Подкрепата за партията нарасна по време на пандемията, като AUR се възползва от антинаучните настроения и се противопостави на правителствените мерки за ограничаване на разпространението на COVID-19. Подобно на всички сходни партии по света, тя раздухваше конспиративни теории за ваксините в социалните медии.

През 2024 г. на Симион беше забранено да влиза в Украйна за три години заради това, което Киев нарече „системна антиукраинска дейност“. Той отрича да е против Украйна или проруски настроен, като твърди, че е просто прорумънски настроен (познато, нали?). Многократно е получавал и забрана за влизане в Молдова, като Кишинев го определя като заплаха за националната сигурност.

Симион се е прицелил в Брюксел, заплашвайки да наруши законите на ЕС, с които не е съгласен. Въпреки това, подчертава той, Румъния трябва да остане част от блока. Пред POLITICO категорично отхвърля идеята, че е крайнодесен.

Мелони 2.0

Симион смята десния италиански премиер Джорджия Мелони за политически герой и призовава за „мелонизация“ на Европа.

„Повярвайте ми, ще има и Симионизация“, казва той пред изданието през ноември миналата година, малко преди анулираните президентски избори в Румъния, на които се класира на четвърто място.

В месеците след като резултатът от тези избори беше анулиран, крайнодесният шоков победител Калин Джорджеску беше дисквалифициран и Конституционният съд на страната разпореди ново гласуване. Причината - руска намеса чрез кибератаки. Това наля вода в мелницата на Симион.

Остро осъждайки анулирането на миналогодишните избори, той определи повторното гласуване като битка за „демокрацията, волята на народа, върховенството на закона и конституционния ред“ и обеща да назначи Джорджеску на висша длъжност, ако бъде избран.

По време на телевизионен дебат между кандидатите за президент миналия месец той се появи с букет цветя за Елена Ласкони, лявоцентристкия кандидат, която остана втора на анулирания вот миналата година, преди да излезе в знак на протест срещу касираните избори.

Театралната акция олицетворява разрушителната политика на Симион, който започна политическата си кариера, марширувайки по улиците и рисувайки със спрей ултранационалистически лозунги по пътищата в цялата страна. Резултатът от изборите в неделя е кулминацията на неговото издигане от крайнодесен агитатор до водач на крайната десница - и потенциално, ако стигне до двореца „Котрочени“, президентската резиденция в Букурещ, до най-могъщия човек в Румъния.

Отново руски кибератаки

И тези избори в Румъния не минаха без опит за намеса от страна на Москва. Руска хакерска група атакува в неделя няколко уебсайта на румънското правителство и на кандидати за президент, съобщи румънската информационна служба G4media.

Атаката, извършена от групата DDOSIA/NoName057, засегна уебсайта на румънския Конституционен съд, главния правителствен портал, сайта на румънското външно министерство и уебсайтовете на четирима кандидат-президенти.

Според списък, предоставен от Националната дирекция за киберсигурност, сред атакуваните уебсайтове са тези на кандидатите Крин Антонеску, подкрепян от управляващите партии в Румъния, и кметът на Букурещ Никушор Дан, който се кандидатира като независим.

Хакерите поеха отговорност за кибератаката в канала си в Telegram, като сред целите посочиха уебсайтовете на министерствата на вътрешните работи и на правосъдието, съобщи румънският телевизионен канал Digi24. Атаката е била от типа DDoS, който залива целта с поток от интернет трафик.

Нападението беше извършено в момент, когато румънците гласуват на първия тур на повторните президентски избори. Висшият съд на страната отмени първоначалните избори миналата година заради обвинения в незаконна кампания на победителя - малко известния дотогава ултранационалист Калин Джорджеску, и потенциално руско влияние.

Според разсекретени документи на румънското разузнаване в деня на изборите през ноември миналата година и след това е имало повече от 85 000 кибератаки срещу информационната система на Румъния.