Русия не проявява голям интерес към мирни преговори с Украйна, въпреки че демонстрира такъв през известно време. Това се случва на фона на опитите на американския президент Доналд Тръмп да убеди руския лидер Владимир Путин да разговаря с Киев.

Всъщност се смята, че Москва планира нова лятна офанзива в Украйна, за да затвърди териториалните си придобивки в южните и източните части на страната, които нейните сили частично са окупирали. Ако бъде успешна, офанзивата би могла да даде на Русия повече възможности за влияние при евентуални бъдещи преговори.

Макар че изглежда, че Кремъл не е склонен да се стреми към мир сега, нарастващият икономически и военен натиск у дома - от доставките на военна техника и набирането на войници до санкциите върху доходоносния износ, като например петрола - може да се окаже факторът, който в крайна сметка да накара руската страна да седне на масата за преговори.

„Русия ще се стреми да засили офанзивните операции, за да окаже натиск по време на преговорите, но този натиск не може да бъде поддържан безкрайно“, казва пред CNBC Джак Уотлинг, старши научен сътрудник по сухопътна война в Кралския институт на обединените служби (RUSI) в Лондон.

Руските запаси от военно оборудване, останало от съветската епоха, включително танкове, артилерия и бойни машини на пехотата, ще се изчерпят от сега до средата на есента, добавя той, което означава, че способността на Русия да замени изразходваните мощности ще зависи изцяло от това, което може да произведе от нулата.

„В същото време, макар че Русия може да воюва още два кампанийни сезона със сегашния си подход към набирането на личен състав, по-нататъшните настъпателни операции вероятно ще изискват принудителна мобилизация. Това е както политическо, така и икономическо предизвикателство“, смята Уотлинг.

Изостави ли Тръмп Украйна?

Икономиката се забавя

Междувременно на хоризонта се струпват тъмни облаци, когато става въпрос за фокусираната върху войната руска икономика. Тя се задъхва под тежестта на международните санкции, както и под вътрешния натиск, също до голяма степен предизвикан от войната, като необузданата инфлация и високите разходи за храна и производство. Дори Путин определи тези фактори като „тревожни“.

Руската централна банка (РЦБ) поддържа високи лихвени проценти (21%) в опит да намали темпа на инфлация, който през април достигна 10,2%. През май тя заяви, че дезинфлационният процес е в ход, но че все още е необходим „продължителен период на строга парична политика“, за да може инфлацията да се върне към целевото равнище от 4% през 2026 г. Междувременно значителното забавяне на руската икономика изненада някои икономисти.

„Рязкото забавяне на растежа на руския брутен вътрешен продукт от 4,5% на годишна база през четвъртото тримесечие на 2024 до 1,4% през първото на 2025 съответства на рязък спад на производството и предполага, че икономиката може да се насочи към много по-твърдо приземяване, отколкото очаквахме“, коментира Лиъм Пийч, старши икономист за развиващите се пазари в Capital Economics. „Толкова рязък спад в растежа на БВП ни изненада, въпреки че очаквахме забавянето да се утвърди през тази година. През първата половина на годината е възможна техническа рецесия, а растежът на БВП през 2025 г. като цяло може да се окаже значително под настоящата ни прогноза от 2,5%“.

Растежът на руската икономика е концентриран в производството, по-специално в отбранителния сектор и свързаните с него индустрии, и се подхранва от държавните разходи, казва Александър Коляндр, старши сътрудник в Центъра за анализ на европейската политика.

По думите му след три години на милитаризация на страната руската икономика се охлажда - забавянето на инфлацията, по-малкото заеми от страна на компаниите и потребителите, намаляващият внос, промишленото производство и потребителските разходи сочат, че забавянето продължава.

Това не се оспорва от руските официални лица, като Министерството на икономическото развитие прогнозира, че растежът на Русия ще се забави от 4,3% през 2024 г. до 2,5% през тази.

„Икономиката не се демобилизира, тя просто изчерпва своите възможности. При това спадът лесно може да се превърне в гмуркане. Лоши решения от страна на политиците, по-нататъшен спад на цените на петрола или небрежност по отношение на инфлацията и Русия може да се окаже в беда", предупреждава Коляндр.

ЕС одобри пореден пакет санкции срещу Русия и заплаши с нови, ако Путин откаже примирие

Санкциите и цените на петрола

Това, което започва да вреди особено силно на Русия, са фактори извън нейния контрол, включително по-строгите санкции срещу руския „сенчест флот“ и спадът в цените на петрола в резултат на политиката на Тръмп за глобални мита, която се отразява на търсенето.

През април Министерството на финансите на Русия заяви, че очаква с 24% по-ниски приходи от нефт и газ през тази година в сравнение с по-ранните оценки, и понижи прогнозата си за цената на петрола от 69,7 на 56 долара за барел. Министерството също така повиши прогнозата за бюджетния дефицит за 2025 г. до 1,7% от БВП спрямо предишната за 0,5%.

По-ниската цена на петрола „сериозно ще ограничи приходите на Русия, докато резервите ѝ се изчерпват“, отбелязва анализаторът на RUSI Уотлинг. „По-агресивното правоприлагане срещу руския флот в сянка и продължаването на кампанията за дълбоки удари в Украйна може да намали ликвидния капитал, който досега позволяваше на Русия да увеличава постоянно производството на отбранителни продукти и да предлага огромни бонуси за доброволците, които постъпват в армията“.

Ако западните съюзници успеят да запазят и засилят усилията си за влошаване на руската икономика, а украинските сили „не позволят на Русия да достигне границите на Донецк в Източна Украйна от сега до Коледа“, тогава „Москва ще бъде изправена пред труден избор относно разходите, които е готова да поеме за продължаване на войната“.

„При такива условия руснаците могат да преминат от потьомкински преговори към реално сядане на масата“, казва Уотлинг.