Финансовите министри от Г-7 обещаха да засилят санкциите срещу Русия, ако тя не покаже напредък в постигането на мир с Украйна. Това е знак на подкрепа за Киев, след като САЩ направиха заявка, че може да се оттеглят от опитите за разрешаване на конфликта, пише Financial Times.

В комюнике, публикувано след тридневната среща на върха в канадския град Банф, финансовите министри и управителите на централните банки от Г-7 заявиха своята „непоколебима подкрепа“ за Украйна и обещаха да проучат всички възможности за „максимален натиск“ върху Москва, ако не бъде постигнато бързо прекратяване на огъня.

В същото време, на фона на агресивните мита на президента на САЩ Доналд Тръмп, срещата на върха не постигна голям напредък по начините за прекратяване на търговската война. Срещата на Г-7 се проведе на фона на международното напрежение, предизвикано от митата на Тръмп и нарастващите опасения, че Вашингтон може да се откаже от подкрепата си за Киев, докато руската инвазия продължава.

Финансовите министри от Г-7 използваха комюникето си, за да определят ангажименти за запазване на замразените руски активи и за подкрепа на инвестициите в частния сектор в Украйна. В него се казва, че ако не бъде договорено прекратяване на огъня между Русия и Украйна, „ще продължим да проучваме всички възможни варианти, включително тези за увеличаване на натиска, като например по-нататъшно засилване на санкциите“.

Някои официални лица изразиха изненада, че Вашингтон се е съгласил с комюникето, което идва дни след като телефонен разговор между Тръмп и руския президент Владимир Путин породи опасения, че САЩ се готвят да спрат усилията си за постигане на примирие в Украйна. В понеделник, след двучасовия си разговор с Путин, Тръмп обяви, че „условията“ за споразумение могат да бъдат договорени само от враждуващите страни.

Междувременно ангажиментът на министрите от Г-7 в комюникето да работят заедно за стимулиране на икономическия растеж и за преодоляване на „прекомерните дисбаланси“ в световната търговия се оценява като сравнително слаб отговор на „реципрочните“ мита на Тръмп, които разбуниха финансовите пазари, след като той ги представи на 2 април. Досега само Обединеното кралство е постигнало някакво облекчение от тарифите на Тръмп чрез сделка. САЩ и Китай се споразумяха за прекратяване на огъня в търговската си война този месец, но това примирие е временно.

Министрите от Г-7 предупредиха, че „повишената несигурност“ може да има последици за световната икономика и финансовата стабилност и че ще „продължат да наблюдават и да се консултират отблизо по тези въпроси“.

Ако се върнем към санкциите срещу Русия обаче, на преден план излиза въпроса: Работят ли те?

Пробойна в сърцето на Европа

Германия е една от европейските държави, която най-дейно се застъпва за засилване на санкциите срещу Русия. Но разследване на POLITICO показва, че в нейното сърце има сериозна пробойна.

Според него базирана в Германия технологична компания е успяла да изнесе забранени технологии за Русия, дори след като Европейският съюз наложи нов кръг от санкции на режима на Владимир Путин заради инвазията му в Украйна. Kontron - компания, която има операции в ЕС, Великобритания и САЩ - е използвала словенското си дъщерно дружество, за да изнесе чувствителни телекомуникационни технологии на стойност над 3,5 млн. евро за руското си подразделение в края на 2023 г.

Това се случва въпреки няколкото вълни от санкции на ЕС, които влязоха в сила през 2023 г., включително 11-ия кръг през юни същата година, целящ ограничаване на износа на модерни технологии и такива с двойна употреба за Русия.

Експортните данни, прегледани от POLITICO, показват, че 11 пратки са изпратени от словенското дъщерно дружество на Kontron - Kontron d.o.o - до руското му дъщерно дружество - Iskra Technologies - между юли и ноември 2023 г. - месеци след влизането в сила на юнските санкции. Изнесените технологии включват продукт с двойна употреба, който може да наблюдава и прихваща комуникационен трафик, известен като SI3000.

Според компанията това са били поръчки, направени преди влизането в сила на санкциите и позволени от словенското правителство.

„След прилагането на 11-ия пакет от санкции (23 юни) спряхме да изнасяме нови стоки и доставихме само вече одобрен износ в съответствие с издадените лицензи и действащите санкции на ЕС“, се казва в изявление на компанията.

Санкциите на ЕС по отношение на технологиите с двойна употреба трябва да се прилагат за всички нови и настоящи договори - дори ако са подписани преди влизането в сила на даден набор от рестрикции. Те обаче включват някои изключения за всеки отделен случай, като се очаква компаниите да получат разрешение от държавата членка на ЕС, в която са базирани. Затова и случаят повдигна нови въпроси относно способността на Русия да се сдобива с важни технологии дори в условията на ограничения и предизвиква призиви за затягане на глобалния режим на санкции.

Родерих Кьозеветер, член на германския Бундестаг от CDU и бивш служител по сигурността на НАТО, коментира пред POLITICO: „Липсата на западни технологии в Русия е сериозен удар по нейната военна икономика. Ето защо Русия многократно се е опитвала да се сдобие със западни технологии, заобикаляйки санкциите с помощта на сложни системи за избягване на правилата“.

По думите му продължаващият руски достъп до технологии за наблюдение и телекомуникации „облагодетелства военната машина на Путин и по този начин отслабва европейската сигурност“.

Бил Браудър, инвеститор и политически активист, подкрепящ санкциите срещу Русия, добавя: „Санкциите не означават нищо, ако не се прилагат. Западът трябва да се справи с тези, които подхранват военната машина на Путин, и да гарантира, че всички ограничения се спазват, за да се спре навлизането на технологии с двойна употреба там“.

Kontron далеч не е единствената западна компания, която се е опитвала да заобиколи санкционния режим. Това поставя на изпитание лидерите на западните държави, които се стремят да ограничат възможностите на руската военна машина. Дали това ще продължи? По всичко личи, че задни вратички винаги ще има.