Европейският съюз се готви да засили натиска върху Русия за сключване на 30-дневно безусловно примирие в Украйна чрез нов кръг санкции, които ще бъдат насочени към енергийния и финансовия сектор.

Това заяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.

Като причина да се пристъпи към налагане на тежки ограничения върху руската икономика тя изтъкна отказа на руския президент Владимри Путин да се срещне лично с украинския държавен глава Володимир Зеленски в Турция и да участва в преговорите, съобщава Euronews.

„Президентът Зеленски беше готов да се срещнат. Президентът Путин така и не се появи.

И това показва истинското убеждение на президента Путин: той не иска мир“, заяви фон дер Лайен пристигайки на срещата на върха на европейските лидери в Албания.

„За нас това е важно: ние искаме мир. И затова трябва да увеличим натиска върху президента Путин, докато той не бъде готов за мир.“

Според Фон дер Лайен следващият пакет от санкции ще бъде насочен към банките на Москва, много от които вече са подложени на всеобхватна забрана, както и към газопроводите „Северен поток I“ и „Северен поток II“, които свързват Русия с Европа и понастоящем не функционират.

Говорител на ЕК заяви, че санкциите по отношение на „Северен поток“ ще помогнат за „възпиране на всякакъв интерес от страна на инвеститорите да извършват каквато и да е дейност“ по спорния проект.

Брюксел също така ще се стреми да намали тавана на цените на руския суров петрол, който Г-7 и Австралия наложиха в края на декември 2022 г.

Ограничението забранява на западните компании да предоставят услуги на руски танкери, като например застраховане, финансиране и флагове, които продават суров петрол на цена над 60 долара за барел. Ограничението остана непокътнато от момента на одобряването му, въпреки силните колебания в световната търговия на Русия и многобройните доказателства за заобикалянето му.

По-рано тази година скандинавските и балтийските държави членки настояха за преразглеждане на инициативата, за да се намали цената и да се свият енергийните печалби на Кремъл.

Фон дер Лайен не уточни на какво ниво трябва да бъде определен таванът.

Като се има предвид Г-7, промяната ще изисква одобрението на Белия дом, който досега се въздържаше от налагане на нови санкции срещу Кремъл, въпреки продължаващия отказ на Путин да спазва условията, поставени от Доналд Тръмп, допълва Euronews.

Говорител отбеляза, че Комисията ще „се свърже“ с Вашингтон, за да осигури „координирани действия“ на международно равнище.

За да заобиколи ценовия таван на Г-7, Москва разполага със „сенчест флот“ от остарели и лошо поддържани танкери, които използват неясни структури на собственост и застраховки.

Флотът е обвиняван в измамни практики, включително предаване на фалшиви данни, изключване на транспондерите, за да станат невидими, и извършване на множество прехвърляния от кораб на кораб, за да се прикрие произходът на барелите.

Плавателните съдове също така са подложени на интензивен контрол за участие в саботаж срещу критичната инфраструктура на Европа.

До момента ЕС е включил в черния списък над 350 плавателни съда, принадлежащи към „сенчестия флот“, и е готов да разшири каталога през следващите седмици.

„Тези санкции са много сериозни. Приходите на Русия от нефт и газ са намалели с почти 80% в сравнение с периода преди войната. Дефицитът на руския бюджет се увеличава главоломно. Лихвените проценти са непосилно високи. Инфлацията се покачва, значително над 10%“, допълни Фон дер Лайен в Тирана.

„Готови сме да направим повече, за да заведем президента Путин на масата за преговори“.

Коментарите на председателя на Комисията идват два дни, след като посланиците на ЕС одобриха 17-ия пакет от санкции, чийто обхват е ограничен и в който липсват каквито и да е осезаеми ограничения за икономическите сектори на Русия. Пакетът беше в процес на разработване повече от месец и не е свързан с последните дипломатически събития.

„Коалицията на желаещите“ първоначално определи краен срок за Русия в понеделник, за да приеме временно прекратяване на огъня в Украйна, но денят отмина без непосредствени последици. Оттогава не е имало никакви индикации за нов краен срок.

Междувременно във Вашингтон сенатор Линдзи Греъм, проукраински републиканец, събира двупартийни подписи за нов план за налагане на 500% мита върху стоки от всяка държава, която купува нефт, газ и уран от Русия. Ако бъде приложена, мярката може да засегне сериозно някои европейски държави, които все още зависят от Москва.

В Брюксел възможността за повишаване на митата върху руския износ набира сила, тъй като търговската политика изисква квалифицирано мнозинство, а не единодушие, за да бъде одобрена, което означава, че индивидуалните вета на страни като Унгария и Словакия няма да се прилагат, допълва Euronews.