Три години след най-обсъждания момент в кариерата му – шамарът на живо по време на церемонията на Оскарите – Уил Смит се връща към случилото се с равносметка, уязвимост и неочакван творчески резултат.

В интервю за BBC 1Xtra актьорът споделя, че преживяната публична грешка го е тласнала към най-дълбоката лична трансформация в живота му.

„За мен последните няколко години бяха период на дълбоко осъзнаване“, казва Смит пред водещата Реми Бъргз. „След Оскарите просто стопирах всичко и започнах да работя над себе си – силно, честно, безмилостно.“

Инцидентът от 2022 г., когато Смит удря комика Крис Рок на сцената заради шега, свързана с болестта на съпругата му Джейда Пинкет Смит (алопеция), обиколи света и беше гледан милиони пъти онлайн. Последваха официално извинение, напускане на Академията и 10-годишна забрана за участие в церемониите.

„За първи път в кариерата си трябваше да се справям с ниво на неодобрение, което никога преди не съм изпитвал“, споделя актьорът. „Пристрастяването към одобрението на другите – именно това беше нещо, което трябваше да унищожа. Беше брутално.“

Profit.bg

След шамара: Уил Смит влиза в клиника за лечение на стреса

Смит описва периода след инцидента като момент, в който в психиката му се е отворила „бездна към неизследвани територии“.

„Беше страшно да видя какво се крие вътре“, казва той. „Но изведнъж оттам започнаха да извират нови мисли, нова енергия, нова креативност – като гейзер. Това започна да се проявява като музика.“

Така, 20 години след последния си албум, Уил Смит се завръща с Based On A True Story – проект, в който актьорът и рапър се опитва да даде глас на онези „неудобни“, често потискани части от личността си.

„Това е изследване на онова, което наричам ‘отвратителните затворници’ – части от мен, които са прогонени, за които не бива да говоря в ефир, които дори не смея да призная, че съществуват.“

Profit.bg

Уил Смит напуска Академията за Оскарите след скандалния шамар

Преди да се върне в студиото, Смит търси съвет от двама от най-влиятелните рапъри на нашето време – Кендрик Ламар и Джей Зи.

„Кендрик ми каза: трябва да кажеш онези неща, които винаги си се страхувал да изречеш. А Джей Зи беше категоричен: не го започвай, ако няма да кажеш истината.“

Албумът обаче не е добре приет от критиката. Pitchfork го определя като „мъчително клиширан“, а Rolling Stone го нарича „неловък… тромав и демоде“, като му дава две звезди и половина.

Смит приема критиката със спокойствието на философ.

„За мен това беше забавен начин да изразя лудостта, която се случва в главата ми.“

„Работата в онова пространство – на автентичност, честност и несъвършенство – позволява израстване към по-висше съвършенство от имиджа на Уил Смит“, казва актьорът. „Точно там съм в момента – и като артист, и като човек.“

С думите си той потвърждава нещо, което рядко се чува от глобални звезди с толкова дълъг и поддържан публичен образ: допускането на провала като врата към лична еволюция.

И въпреки че музикалната му посока е подложена на съмнение, изглежда, че поне за самия Уил Смит тя е първата крачка към нова версия на себе си – тази, в която не всичко е излъскано, но всичко е реално.