Първоначални разузнавателни оценки, предоставени на европейски правителства, показват, че запасите от високообогатен уран на Иран са останали почти непокътнати след американските удари по основните ядрени обекти на страната.

Това пише Financial Times, позовавайки се на свои източници, наречени „представители на Европейския съюз“.

Според тях информацията сочи, че запасът от 408 кг уран, обогатен близо до оръжейни нива, не се е намирал във Фордо - един от двата основни центъра за обогатяване - по време на атаките миналия уикенд.

Оценките сочат, че той е бил преместен на различни други места.

Тези данни поставят под съмнение твърдението на президента на САЩ Доналд Тръмп, че бомбардировките са „заличили“ иранската ядрена програма.

В очевиден намек към съоръжението във Фордо, Тръмп написа в платформата Truth Social в четвъртък: „Нищо не е изнесено от [това] съоръжение. Би отнело твърде много време, твърде опасно е, а и твърде тежко и трудно за пренасяне!“

Европейските правителства все още очакват пълен разузнавателен доклад за щетите във Фордо, който е построен дълбоко под планина в близост до свещения град Кум. Един от първоначалните доклади сочи за „значителни повреди, но не и пълно разрушаване на структурата“.

Ирански представители твърдят, че обогатеният уран е бил преместен преди американските атаки, които последваха дни на израелски въздушни удари.

Днес Аятолах Али Хаменей заяви, че американските въздушни удари по ядрените съоръжения на Иран не са постигнали нищо и обвини Доналд Тръмп, че „преувеличава“ ефекта им.

САЩ използваха бомби тип „bunker-buster“, за да ударят Фордо и другия основен обогатителен център - Натанз. Ракети бяха изстреляни и срещу третото ядрено съоръжение в Исфахан, използвано в горивния цикъл и за съхранение.

Тръмп отхвърли предварителната оценка на американското разузнаване, изтекла в медиите, според която ядрената програма на Иран е забавена само с няколко месеца.

Израелската комисия по ядрена енергия обаче заяви тази седмица, че оценката ѝ е следната: съвместните удари на САЩ и Израел са „забавили способността на Иран да разработи ядрено оръжие с години“.

Експерти предупреждават, че ако Техеран е запазил запасите си от обогатен уран и е разположил усъвършенствани центрофуги в тайни обекти, той все още може да притежава капацитет за производство на делящ се материал за оръжие.

Рафаел Гроси, генерален директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), заяви в интервю за френско радио, че ядрената програма на Иран е „понесла сериозни щети“, но нарече твърденията за пълното ѝ унищожение преувеличени.

Иран настоява, че ядрената му програма е предназначена единствено за мирни, граждански цели.

Фордо е основното съоръжение за обогатяване на уран до 60% чистота - само крачка под оръжейния клас. Според експерти, 408-килограмовият запас от уран, обогатен до 60%, е бил съхраняван във Фордо, Натанз и Исфахан преди началото на войната с Израел на 13 юни.

Общият запас на Иран от обогатен уран възлиза на над 8400 кг, но по-голямата част е с ниска степен на обогатяване.

Сателитни снимки на Фордо след неделната бомбардировка показват входове на тунели, явно запечатани с пръст, и дупки, които може да са резултат от удари с 13,6-тонни американски бомби, управлявани с висока точност. Повредени изглеждат и достъпните пътища.

Гроси съобщи, че на 13 юни иранският външен министър Абас Аракчи е изпратил писмо до МААЕ, в което предупреждава, че Иран ще „приеме специални мерки за защита на ядреното си оборудване и материалите“.

Гроси подчертава, че инспекторите на агенцията на ООН, които не са допуснати до ядрените обекти след началото на израелските удари, трябва да получат достъп, за да „инвентаризират ядрените запаси, включително, и най-важното, 408-те килограма обогатени до 60%“.

Трима източници на FT потвърждават, че САЩ не са предоставили окончателна разузнавателна информация на европейските съюзници относно оставащите ядрени възможности на Иран след ударите и не са очертали ясна стратегия за бъдещите отношения с Техеран.

Според тях политиката на ЕС към Иран е „в изчакване“, докато Вашингтон не предложи нова дипломатическа инициатива за разрешаване на ядрената криза. Разговорите между Тръмп и европейски лидери тази седмица не са дали ясен сигнал.

Администрацията на Тръмп е водила косвени преговори с Техеран преди войната с надеждата за споразумение, ограничаващо ядрените му дейности.

В сряда Тръмп обяви, че Вашингтон ще разговаря с Техеран следващата седмица, но добави, че след ударите може и да не е необходимо постигане на споразумение.

„Цялата ситуация е напълно непредвидима“, казва един от източниците на FT. „Засега не правим нищо.“

Аятолах Али Хаменей: Ударите на САЩ не постигнаха нищо, Тръмп преувеличава

Във видеосъобщение в четвъртък, Хаменей - върховният лидер на Иран - заяви, че Тръмп е преувеличил ефекта на американските въздушни удари по ядрените съоръжения на Иран, защото се е нуждаел от това.

„Всеки, който чу думите му, можеше да разбере, че реалността е съвсем различна - не можаха да направят нищо“, заяви 86-годишният духовен водач в първото си публично изказване след влизането в сила на примирието с Израел тази седмица.

Във вторник иранският президент Масуд Пезешкиян заяви, че „агресорът не успя“ да унищожи ядрените съоръжения. В същия ден изтече доклад на американското разузнаване, според който ударите са забавили програмата с едва няколко месеца.

Ден по-късно директорът на ЦРУ Джон Ратклиф, назначен от Тръмп, заяви, че разузнаването показва, че ядрената програма на Иран е „сериозно засегната“ и ще трябва да бъде възстановявана „в продължение на години“.Тези думи последваха медийни публикации, базирани на оценка на Агенцията за военно разузнаване на САЩ, според която щетите са забавили програмата с по-малко от шест месеца.

Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет остро разкритикува медиите в четвъртък, че се фокусират върху този доклад, който според него е „предварителна, слабо надеждна оценка“.

На съвместна пресконференция с генерал Дан Кейн, председател на обединените началници на щабовете, Хегсет заяви, че „първоначалните доклади почти винаги са погрешни“ и обвини медиите в разпространение на „пристрастни течове“.

Хегсет и Кейн обаче не представиха нови доказателства в подкрепа на твърдението на Тръмп, че съоръжението във Фордо е било „напълно унищожено“. Те насочиха въпросите за оценка на щетите към ЦРУ и други разузнавателни агенции.

Запитан дали е съгласен с твърдението, че ядрената програма е „заличена“, генерал Кейн заяви, че не е негова роля да оценява щети от бойни действия и отново препрати журналистите към разузнавателната общност.

Продължителното отсъствие на Хаменей от публичното пространство предизвика спекулации относно безопасността му. Израел е насочил удари към висши ирански военни и ядрени учени в ранните етапи на 12-дневния конфликт.

Това е първият случай откакто е на власт (от 1989 г.), в който Хаменей се укрива по време на война.

Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху не изключи възможността да насочи атаките директно срещу Хаменей, като дори призова иранците да се надигнат и да свалят режима.

Тръмп настоя, че САЩ са знаели точното местоположение на Хаменей по време на конфликта, но добави, че не е взето решение за неговото елиминиране.