Министрите на финансите на ЕС предоставиха на 15 държави членки правото да се отклонят от фискалните правила на блока, за да увеличат масово разходите за отбрана.

„В този критичен момент инвестициите в отбранителни способности трябва да останат наш основен приоритет“, заяви Стефани Лозе, министър на икономиката на Дания, която в момента е ротационен председател на Съвета на ЕС.

„Днешното активиране на клаузата за национално спасяване ще позволи на държавите членки да увеличат разходите за отбрана, като същевременно поддържат устойчиви публични финанси“, добави тя.

Страните, чието искане за активиране на националната предпазна клауза в Пакта за стабилност и растеж, беше одобрено, са България, Белгия, Хърватия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Словакия и Словения, съобщава Euronews.

Ключовите законови промени в най-силната икономика на Европа може да определят бъдещата посока на целия континент

От „спестовната домакиня“ до 1 трилион евро за отбрана: Новият финансов курс на Германия

Германия също поиска да се възползва от по-облекчени фискални правила за отбраната, но Съветът на ЕС все още не е в състояние да вземе решение, тъй като Берлин, чието ново правителство встъпи в длъжност през април, не е представил своя средносрочен фискално-структурен план.

В него трябва да бъдат очертани приоритетните публични инвестиции и реформи за следващите години. Очаква се това да стане факт до края на месеца, като искането им за активиране на националната клауза за избягване на санкции вероятно ще бъде гласувано през септември.

Мярката позволява на тези държави членки да увеличават разходите си за отбрана с 1,5% от Брутния вътрешен продукт (БВП) годишно в продължение на четири години без последствия, дори ако това доведе до увеличаване на общия дефицит над границата от 3 % от БВП, предвидена в Пакта за стабилност и растеж.

Тя е част от плана на ЕС „Готовност 2030“ на стойност 800 млрд. евро за увеличаване на разходите за отбрана през следващите четири години, като ЕК по-рано изчисли, че в сектора могат да се влеят до 650 млрд. евро.

ЕС ще предостави повече фискално пространство за инвестиции в отбраната, както и 150 млрд. евро под формата на заеми за тези инвестиции. Ще се мобилизират и средства от частен капитал

Превъоръжаване за 800 млрд. евро: Фон дер Лайен представи новия план за отбрана на ЕС

Държавите, които ще се възползват от по-облекчени фискални правила, са и членове на НАТО, който в края на миналия месец се съгласи да увеличи повече от два пъти разходите си за отбрана до 5% от БВП до 2035 г.

Новата цел представлява огромно предизвикателство за някои съюзници от ЕС, като към някои от тях като Белгия, Италия, Унгария, Румъния, Франция, Полша и Словакия, на които Брюксел вече е приложил процедура за прекомерен дефицит поради лошото състояние на публичните им финанси.

Неутралната Малта също е подложена на внимателно наблюдение в рамките на същата процедура.

Очаква се размерът му да достигне 145% от БВП на страната

МВФ предупреди Италия: Трябват незабавни фискални реформи заради публичния дълг

Макар че отклонението от фискалните правила за отбраната няма да доведе до санкции, тези държави „остават обвързани с бюджетните правила и трябва да продължат да се ангажират с прилагане на преразгледаната рамка за икономическо управление, независимо от активирането на клаузата“ за всички останали разходи, се казва още в изявлението на Съвета.

Междувременно 27-те държави членки на ЕС в момента преценяват дали да участват в SAFE – другия основен финансов стълб, включен в плана за превъоръжаване. Очаква се те да представят своите проекти и искания за финансиране към края на месеца, като ЕК ще започне да набира 150 млрд. евро за схемата на пазарите в началото на 2026 г.

Новата надпревара във въоръжаването идва на фона на предупрежденията на разузнавателните служби, че Русия може да е в състояние да нападне друга европейска държава до края на десетилетието.