Когато в началото на този месец председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се сблъска със сериозно публично неодобрение и критика, руската онлайн пропаганда работеше на пълни обороти. 

Пропагандните машини, финансирани от Русия, изливаха огромно количество онлайн съдържание, целящо да поляризира общественото мнение и да усили дезинформацията в седмиците преди вота на недоверие на Европейския парламент срещу Фон дер Лайен. Гласуването се проведе на 10 юли, като предложението беше отхвърлено с 360 гласа “против”, 170 “за” и 18 “въздържали се”, съобщава Euronews. 

Пропагандните сценарии представят Фон дер Лайен като злодей и член на антидемократичен, корумпиран елит, пише POLITICO. В тях румънският крайнодесен инициатор на вота Джордже Симион е смел герой, който се изправя срещу европейската върхушка.

Урсула фон дер Лайен оцеля след вота на недоверие

Тези тактики за дестабилизация са проследени в поверително проучване на финландската компания Check First, която е анализирала 20 857 публикации и статии от март до юни тази година. Проучването е представено на Европейската комисия в началото на този месец и е видяно от POLITICO.

Нито Check First, нито Комисията са потвърдили или отрекли дали Брюксел е поръчал проучването.

Засяване на семената на недоволството

От март до юни проруската пропагандна машина, известна като мрежата „Правда“, се е активизирала – ежедневните публикации се увеличават с 60 %, поддомейните нарастват с 20 %, използват се повече езици, а честотата на т.нар. кроспостинг се увеличава от три на пет пъти. Всичко това прокарва едно и също послание –  Урсула е лоша.

Глобалният аналитичен институт Globsec описва руската мрежа в предишни доклади като „високо усъвършенствана и бързо разрастваща се екосистема за дезинформация, предназначена да промотира прокремълски истории в световен мащаб“.

Но “Правда” не създава изцяло фалшиви новини, а използва съществуващи политически събития, които преувеличава. Така се създава „впечатление за масивно, координирано възмущение“, посочва Check First. Тези истории след това се разпространяват в множество платформи, набират популярност, преувеличават се още повече и достигат кулминацията си под формата на шокиращи заглавия, които са много далеч от оригиналното съдържание.

Дълго преди вота на недоверие срещу Фон дер Лайен руската пропаганда вече засява семената на недоверието, като използва „на пръв поглед несвързани елементи“, пишат авторите на доклада.

През март в мрежата все по-често започват да се появяват препратки към „токсичната“ Урсула. През април възникват въпроси относно доставките на ваксини. През май се разпространяват твърдения, че Брюксел иска председателят на ЕК да подаде оставка, а през юни се забелязват чести споменавания на „скандал“ и „Pfizergate“.

„Наративът против Фон дер Лайен се разтегна в доста дълъг период от време“,  коментира пред POLITICO Гийом Кустер, главен изпълнителен директор и съосновател на Check First. 

ЕК загуби делото по аферата Pfizergate

Давид срещу Голиат

Емоционално заредените, културно адаптирани и стратегически разпространени истории на дезинформационната кампания представят не само „обикновен злодей“ – в конкретния случай това е Фон дер Лайен, но и „достоверни герои“.

Пример за това е първоначалният доклад на руската държавна информационна агенция ТАСС за обявлението на Симион от 15 юни, че е започнал да събира подписи за вот на недоверие. Според Check First това е послужило като „катализатор“ и бързо се превърна в публикация в новинарските портали на „Правда“. Мрежата определя решението на румънският политики като „историческата кампания за отстраняване на корумпираната председателка на ЕК Урсула фон дер Лайен“.

Симион – крайнодесен политик и основател и председател на “Алианса за обединение на румънците”, проведе неуспешна президентска кампания през 2025 г. и е известен с враждебното си отношение към Украйна.

Пропагандните публикации го представят като непокорния Давид, който се изправя срещу корумпирания Голиат от ЕС. В тях се споменава и Георге Пипереа, евроскептичен румънски евродепутат от крайнодясната група „Европейски консерватори и реформисти“, който в крайна сметка внесе предложението срещу Фон дер Лайен.

Държавен хактивизъм: Москва и Пхенян продължават да атакуват западните институции и бизнеса

Добре координираната, многоезична кампания с внимателно подбрани наративи включва румънска версия, която залага на националната гордост, докато руската се фокусира върху антизападната реторика. Междувременно съдържанието на английски език насърчава прозрачността и отчетността.

Кулминацията на кампанията е публикация в Telegram, в която се съобщава за „масово движение в цяла Европа, което изисква отстраняването на Райхскомисар [титла, използвана в нацистка Германия] УрССула фон дер Фюрер, след като избухва скандал за корупция“.

На 26 юни, когато официално е внесено предложението за вот на недоверие, мрежата “Правда” отбелязва „мега-пик“ в активността си – над 80 публикации, два пъти повече отколкото в предходните дни.

„Официалното внасяне предизвика най-голямата драма“, пояснява  Check First. „Историята с вота на недоверие показва как функционира мрежата.”

Говорителят на Комисията Томас Рение заяви, че този момент е поредното напомняне, че лица с доказана връзка с руската държавна пропаганда, „продължават опитите си да поляризират и отслабят Европейския съюз“.

Той добави, че тези лица „опортюнистично експлоатират политически събития или дискусии в ЕС, за да изопачат политическия дебат, да разпространяват конспиративни теории или да злепоставят европейски политици“.

Машина за пране на руска пропаганда

Руската операция, която захранва десетки уебсайтове, представящи се за легитимни новинарски медии, и процъфтява в каналите на Telegram, е разкрита миналата година от френската служба за наблюдение на чуждестранна намеса Viginum.

Кустер от Check First обяснява, че „мрежата „Правда“ може да се разглежда като машина за пране на руска пропаганда“, която усилва наративите на други медии. „Правда“ не предлага цялостен поглед върху екосистемата, а по-скоро служи като витрина“.

Той допълва, че броят от 80 уникални статии в рамките на един ден, без това число да включва преведените версии, е „доста необичаен“.

10 неща, които научихме от дебатите по вота на недоверие срещу Урсула фон дер Лайен

Що се отнася до проучването, Кустер вярва, че този подробен анализ „би позволил на политически институции като Комисията да предвидят по-добре и да ускорят стратегическите си реакции, за да предупредят гражданите за вълни от пропаганда, целяща дестабилизиране на Съюза и неговите държави членки“. Той подчертава, че първите признаци за възникващите наративи, насочени срещу Фон дер Лайен, са наблюдавани четири месеца преди гласуването.

Рение от Комисията заяви, че „свободната и независима преса в Европа, проверяването на факти и изследователите, имат важна роля за по-доброто разбиране на проблема“.