Европейските правителства и бизнеси реагираха с облекчение, но и загриженост след новината за рамковото споразумение, сключено от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен с президента на САЩ Доналд Тръмп в неделя, признавайки, че то е небалансирано, но е начин да се избегне задълбочаването на търговската война.

Сделката между две икономики, представляващи почти една трета от световната търговия, предвижда САЩ да наложат 15% вносна митническа тарифа върху повечето стоки от ЕС – половината от предяваната по-рано ставка от 30%.

Много от подробностите по споразумението обаче не бяха разкрити, отбелязва Reuters.

„Докато очакваме пълните подробности по новото търговско споразумение между ЕС и САЩ, едно е ясно: това е момент на облекчение, но не и време за празник“, написа белгийският премиер Барт Де Вевер в X, като допълни, че тарифите ще се увеличат в няколко области и някои ключови въпроси остават нерешени.

Тръмп заяви, че споразумението, включващо инвестиционен ангажимент, надхвърлящ сделката за 550 млрд. долара, подписана с Япония миналата седмица, ще разшири връзките между трансатлантическите сили след години на това, което нарече „несправедливо отношение към американските износители.“

Първоначално ЕС се надяваше на споразумение за нулеви тарифи, а базовата от 15%, макар да е подобрение спрямо заплашваната ставка от 30%, се сравнява със средната на вносни тарифи в САЩ от около 2,5% за миналата година, преди Тръмп да се върне в Белия дом.

Смесени реакции

Председателят на Европейската комисия фон дер Лайен, описвайки Тръмп като труден преговарящ, заяви пред репортери в неделя, че това е „най-доброто, което можем да постигнем“.

Германският канцлер Фридрих Мерц приветства споразумението, като заяви, че то е предотвратило търговски конфликт, който би засегнал тежко германската икономика, задвижвана от износа, и големия автомобилен сектор.

Френски министри заявиха, че споразумението има някои предимства – като изключенията, които се надяват да видят за някои ключови бизнес сектори, като например алкохолните напитки – но въпреки това не е балансирано.

Министърът на промишлеността Марк Ферачи подчерта, че ще са необходими още преговори – които може да продължат седмици или месеци преди споразумението да бъде официално сключено.

„Това не е краят на историята“, заяви той пред радио RTL.

Акциите поскъпнаха, еврото поевтиня, бизнесът е в неяснота

Европейските акции отвориха с повишение в понеделник, като индексът STOXX 600 достигна четиримесечен връх, а всички други големи борси също бяха на зелено. Акциите в технологиите и здравеопазването водеха повишението.

Германският DAX, френският CAC 40, италианският FTSE MIB и испанският IBEX отбелязаха ръст между 0,4% и 0,8% в сутрешната търговия, докато фючърсите на S&P 500 и Nasdaq сочеха към нови рекордни нива на Уолстрийт.

Еврото първоначално се засили при отварянето на азиатските пазари, но постепенно спадна в червено, тъй като доларът се повиши по целия спектър.

Доходността на 10-годишните германски облигации, еталон за еврозоната, спадна с 0,5 базисни пункта до 2,71%, след като в края на миналата седмица се повиши с повече от 10 базисни пункта, когато ЕЦБ сложи край на спекулациите за предстоящо понижение на лихвите.

Европейските компании останаха в неведение дали да се радват или да съжаляват за споразумението.

„Тези, които очакват ураган, са благодарни за бурята“, заяво Волфганг Гросе Ентруп, председател на Германската асоциация на химическата промишленост VCI. „По-нататъшно ескалиране беше избегнато. Въпреки това, цената е висока и за двете страни. Европейският износ губи конкурентоспособност. Американските клиенти плащат митата.“, допълни той.

Акциите на Stellantis се повишиха с 3,5%, а производителят на автомобилни части Valeo скочи с 4,7%, докато германската фармацевтична група Merck KGaA се повиши с 2,9%, знак за облекчение за тези сектори.

„Ставката от 15% е по-добра от това, което пазарът се опасяваше“, заяви икономистът от Jefferies Мохит Кумар, цитиран от Reuters.

„Сделката е по-добра от заявените през последните месеци мита от 30% до 50%, макар че вероятно е толкова лоша, колкото и универсалните, които се обсъждаха в края на миналата година“, заяви анализаторът Крис Търнър от ING.

Стратегът на MUFG FX Дерек Халпени заяви, че споразумението на ЕС в крайна сметка е „добра новина от гледна точка на финансовите пазари, тъй като намалява несигурността още повече преди 1 август, който сега изглежда като незначителна дата“.

Прашант Нюнаха от TD Securities го нарече „голяма победа за САЩ“, като се има предвид принудителните покупки на американска енергия и военно оборудване и „нулевите мита от страна на Европа“.

Един петролен въпрос за 750 милиарда долара

Сред многото въпроси, които остават без отговор след споразумението, е как ангажиментът на ЕС да инвестира стотици милиарди долари в САЩ и да увеличи значително закупуването на енергия може да се превърне в реалност.

Не стана ясно веднага дали са били направени конкретни обещания за увеличаване на инвестициите или дали подробностите все още трябва да бъдат договорени.

И докато ЕС се ангажира за стратегически покупки на стойност 750 милиарда долара през следващите три години, включително петрол, втечнен природен газ (LNG) и ядрено гориво, САЩ ще се борят да произведат достатъчно, за да отговорят на това търсене.

Въпреки че производственият капацитет на САЩ за втечнен природен газ ще се удвои през следващите четири години, той все още няма да бъде достатъчен, за да се увеличат доставките за Европа, а производството на петрол се очаква да бъде по-ниско от прогнозираното за тази година.

Търговският фокус се насочва към Азия

Междувременно в понеделник следобед се очаква икономически преговарящи от САЩ и Китай да възобновят разговорите си Стокхолм в опит да разрешат дългогодишните спорове в центъра на търговската война между двете най-големи икономики в света, и да удължат примирието с три месеца, предотвратявайки значително по-високите мита.

Преговорите ще се проведат в Rosenbad, кабинета на шведския министър-председател в центъра на Стокхолм, съобщи източник на Reuters, запознат с плановетe. Тази сутрин на сградата бяха издигнати националните флагове на двете страни.

Китай е изправен пред краен срок 12 август, за да постигне трайно споразумение за с администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп, след като Пекин и Вашингтон постигнаха предварителни споразумения през май и юни, за да сложат край на седмици ескалиращи мита и прекъсване доставките на редки земни минерали.

Без споразумение глобалните вериги могат да се сблъскат с ново сътресение от възстановяването на американските мита до трицифрени нива, което би се равнявало на двустранно търговско ембарго.

За разлика от пробива с ЕС в Шотландия, такъв не се очаква между САЩ и Китай, но търговските анализатори заявиха, че е вероятно да бъде удължено с още 90 дни примирието по отношение на митата и контрола върху износа, постигнато в средата на май. Удължаването с такава продължителност би предотвратило ескалиране на конфликта и би улеснило планирането на среща между Тръмп и Си Дзинпин в края на октомври или началото на ноември, допълва Reuters.

Представител на Министерството на финансите на САЩ отказа да коментира доклад на South China Morning Post, в който се цитират анонимни източници, според които двете страни ще се въздържат от въвеждането на нови мита или други мерки, които биха могли да ескалират търговската война, за още 90 дни.

Администрацията на Белия дом е готова да наложи нови секторни тарифи, които ще засегнат Китай, включително върху полупроводници, фармацевтични продукти, корабни съоръжения и други продукти.

„Много сме близо до сключване на споразумение с Китай. Всъщност ние вече сключихме, но ще видим как ще се развият нещата“, заяви Тръмп пред репортери в неделя, преди председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да обяви европейската сделка.

Financial Times съобщи в понеделник, че САЩ са преустановили ограниченията върху износа на технологии за Китай, за да не се нарушат търговските преговори и да се подкрепят усилията среща между двамата лидери.

По-дълбоки въпроси

Предишните търговски преговори между САЩ и Китай в Женева и Лондон през май и юни се фокусираха върху намаляването на реципрочните мита на САЩ и Китай от трицифрени нива и възстановяването на потока от редки минерали, спрян от Китай, както и H20 AI чипове на Nvidia и други стоки, спряни от САЩ.

Досега преговорите не са се задълбочавали в по-широки икономически въпроси като оплаквания от САЩ, че Китай залива световните пазари с евтини стоки, и оплаквания от Пекин, че контролът на САЩ върху технологичните стоки с цел национална сигурност има за цел да забави растежа на Китай.

„В Женева и Лондон се опитваха просто да върнат отношенията в нормалното русло, за да могат в даден момент да преговарят по въпросите, които всъщност са причина за разногласията“, смята Скот Кенеди, експерт по китайска икономика в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон. „Бих се изненадал, ако има бързи резултати по някои от тези въпроси, но удължаването на примирието с още 90 дни изглежда най-вероятният изход“, допълва той.

Американският министър на финансите Скот Бесънт вече обяви удължаване на крайния срок и заяви, че иска Китай да преориентира икономиката си от износ към по-голямо вътрешно потребление – цел, която американските политици преследват от десетилетия.

Анализатори смятат, че преговорите между САЩ и Китай са много по-сложни от тези с други азиатски страни и ще изискват повече време.

Контролът на азиатската сила върху световния пазар на редки минерали и магнити, използвани във всичко – от военно оборудване до мотори за чистачки на автомобили, се оказа ефективно средство за натиск върху американските индустрии, допълва Reuters.

Среща на върха?

Според Сун Ченхао, сътрудник в Центъра за международна сигурност и стратегия на университета Цинхуа в Пекин, среща на върха между Тръмп и Си ще бъде възможност за САЩ да намалят 20% мита върху китайски стоки, свързани с фентанила. В замяна, според него, Китай би могъл да изпълни обещанието си от 2020 г. да увеличи покупките на американски селскостопански продукти и други стоки.

„Бъдещите перспективи на срещата на държавните глави са много благоприятни за преговорите, защото всички искат да постигнат споразумение или да подготвят почвата“, допълва Сун.

Все пак, според анализатори, Китай вероятно ще поиска намаляване на многослойните американски тарифи, които възлизат на общо 55% върху повечето стоки, както и облекчаване на американския контрол върху износа на високотехнологични продукти. Пекин твърди, че това може да намали търговския дефицит, достигащ 295,5 милиарда долара през 2024 г.