Фармацевтичната индустрия в Европа е на прага на удар, който може да ѝ струва между $13 и $19 милиарда. Това е резултат от включването на лекарствата в новото споразумение за 15% мита между ЕС и САЩ. Това прогнозират в понеделник анализатори, цитирани от Fast Company, позовавайки се на Reuters.

До скоро медикаментите бяха освободени от вносни такси, а фармацевтичните продукти са най-големият по стойност износ на ЕС за САЩ. Блокът осигурява около 60% от вноса на лекарства в Америка. Новата мярка обаче предвижда облагане с мита от 15% за брандираните медикаменти, с изключение на някои непатентовани лекарства, които все пак остават извън обхвата на тарифите.

Промяната се появява на фона на национално разследване, проведено в САЩ относно сигурността във фармацевтичния сектор, което поражда опасения за налагането на допълнителни мита. По-рано този месец президентът на САЩ Доналд Тръмп загатна, че те могат да достигнат до 200%.

Въпреки че някои анализатори от Уолстрийт не очакват нови тарифи като резултат от проведеното разследване, други предупреждават, че сделката все още не е подписана, което оставя доза несигурност.

„Очаквам в крайния текст на търговското споразумение да бъдат включени защитни механизми за фармацевтичния износ от ЕС, подобно на разговорите, които се водят с Великобритания и Швейцария“, казва Матю Уестън, анализатор в UBS.

Тарифният натиск от САЩ отключва фармацевтичен шантаж към Европа – с настоявания за регулаторни отстъпки, заплахи за изтегляне на инвестиции и нов дебат за общественото здраве като заложник на печалбата

Митата на Тръмп – горчиво хапче за фармацевтична Европа

Мнението на Дидерик Стадиг от ING е, че допълнителни мита извън вече договорените 15% не се очакват, дори и след края на американското разследване.

Стадиг изчислява, че митата могат да добавят $13 милиарда към разходите на индустрията, ако не бъдат приложени стратегии за компенсиране на ефекта. Част от тази тежест може да бъде прехвърлена върху крайните потребители. Анализаторът от Bernstein Кортни Брийн дори посочва потенциални загуби от цели $19 милиарда, но допълва, че компаниите вече прилагат мерки за ограничаване на въздействието – сред тях са складиране на продукти и нови споразумения с външни изследователи.

Пример за подобна адаптация е Sanofi, която обяви по-рано този месец, че ще продаде производствената си база в Ню Джърси на Thermo Fisher – но въпреки това ще продължи да произвежда свои терапии там.

Доскоро фармацевтичните производители бяха извън полезрението на Тръмп, но вече им се налага да лобират за поетапен подход към митата върху вноса в САЩ

Ще излезе ли европейската фармацевтична индустрия суха от бурните търговски води

Междувременно изпълнителният директор на Roche, Томас Шинекер, заяви, че компанията увеличава складовите си запаси в САЩ, за да избегне краткосрочни сътресения от митата.

UBS отбелязва, че все още не е ясно кои точно непатентовани лекарства ще бъдат освободени от тарифи. Въпреки това, според Уестън, въздействието върху Sandoz – подразделението за генерични медикаменти на Novartis – през 2025 г. би трябвало да бъде „предимно управляемо“.

На фона на всички притеснения пазарът остана спокоен: акциите на Sanofi, Roche и Sandoz Group затвориха с ръст между 0.5% и 1% в понеделник.