Уинстън Чърчил е смятан за един от най-големите държавници на XX век. Човек с изключителни качества и смелост, един от малцината, които се противоспоставят на Адолф Хитлер. Никак не се бои да отстоява позицията си във времена, в които немската армия буквално прегазва Европа. След като Великобритания е нападната, Чърчил произнася знаменитата си реч, в която заявява:

„Ще се бием по плажовете, ще се бием по полетата, ще се бием по улиците и по хълмовете. Никога няма да се предадем“.

И той не се предава. Накрая се нарежда сред победителите.

Но тази история не е за държавника Чърчил, а за човека Чърчил. А той е уязвим, емоционален, страда от депресия почти през целия си живот и се опитва да се спаси със странни хобита. Например зидарството. Да, Чърчил е намирал за много разтоварващо реденето на тухли и го е практикувал при всяка възможност.

Getty Images | Уинстън Чърчил пред 1948 г.

И затова може би не е учудващо, че в разгара на Втората световна война, когато е имал неописуеми проблеми за решаване, Чърчил решава да поиска от австралийските власти... птицечовка. Това е странно животно, бозайник, който снася яйца, единствено по рода си, живеещо само в Австралия.

И така към Великобритания е изпратена птицечовка на име Уинстън. Но се случва трагедия – животното Уинстън умира преди да стигне до министър-председателя Уинстън. Години наред тази история е използвана за пропагандни цели и около нея се спекулира много. Каква е истината, разказва The Guardian.

Десетилетия след пътуването на птицечовката Уинстън с голяма доза достоверност може да се каже какво точно се е случило благодарение на проучване на група студенти от Сидни.

Getty Images | Въпреки че не е официално вписана в списъка на застрашените видове, нови изследвания показват, че птицечовката може да е на ръба на изчезване поради повредени водни пътища, изсичане на земя и изменение на климата

Всичко започва години по-рано и с друго животно на име Сплаш. Според доц. Нанси Къшинг, специалист по екологична история в Университета в Нюкасъл, Сплаш е бил изпратен на Чърчил препариран и е стоял на бюрото му години. Вероятно от там се поражда силният интерес на политика към тези животни. Интерес, който днес историците описват като „завладяващ“.

Преди смъртта си Сплаш е бил първият от тези изключително чувствителни животни с патешки клюн и боброви черти, който е бил успешно отглеждан в плен.

Чърчил е бил известен с интереса си към екзотични животни. Той е имал бяло кенгуру, черни лебеди и лъв. През 1943 г., насред световната война, той иска от австралийския външен министър Хърбърт Еват, не една, не две, а половин дузина птицечовки.

Profit.bg

Снимка на Уинстън Чърчил бе открадната и подменена с фалшификат

През 2009 г. в статията си „Дипломацията на птицечовката: Животински подаръци в международните отношения“ Къшинг и Кевин Маркуел, пишат, че австралийците са положили големи усилията да изпълнят молбата на Чърчил, защото искали да спечелят личната му симпатия. В онези дни Австралия се чувства изоставена от империята, която е заета с европейския военен театър, докато в Тихия океан Япония все по-силно заявява своите претенции.

„Успехът на транспортирането на птицечовката би донесъл признание на австралийците, а срещата с нея в Лондонския зоопарк би напомнила на обсадените лондончани за техните австралийски братовчеди, които също са изправени пред тежките реалности на войната“, пишат двамата учени.

Profit.bg

Анджелина Джоли продаде картина на Чърчил за рекордните 9.7 млн. долара

Със задачата да се организира пътуването на птицечовката са натоварени няколко високопоставени служители. Те търсят помощ от Дейвид Флей, известен с усилията по опазване на дивата природа в Австралия. В книгата си от 1980 г. „Парадоксална птицечовка: общуване с клюнати“ той пише за своята изненада:

„Уинстън Чърчил е намерил време да опита да осъществи това, което, очевидно, е било дългогодишна амбиция… той се е обърнал към нашия министър-председател за не по-малко от шест патицечовки!“

Той описва случката като „шока на живота ми“ и като „огромен проблем, стоварен направо в скута ми“.

Флей се противопоставил на идеята да се изпратят шест птицечовки, но уловил няколко и избрал една, която да пътува. Нарекъл я Уинстън, построил за нея специална бърлога за пътуването, обучил гледач, който да се грижи за нея на кораба.

„Баща ми е смятал, че е наистина странно нещо да правиш това, докато управляваш държава и водиш война“, казва синът на Флей, Стивън.

По онова време мисията с птицечовката е била тайна, но Стивън научава подробности години по-късно и казва, че баща му е ръководил цялата операция.

„Те са много, много трудни за отглеждане“, казва той за птицечовките.

Australian Museum Archives | Дейвид Флий е първият човек, който е развъждал птицечовки

Така трудната за отглеждане птицечовка Уинстън е качена на кораб и тръгва към Лондон. Два дни преди да пристигне във Великобритания обаче животинчето умира. За историята се разбира едва след края на войната. През ноември 1945 г. един австралийски вестник разказва как Чърчил е поискал птицечовка. И твърди, че корабът, на който е било жвиотното, се е сблъскал с германска подводница. Завързала се битка, по време на която от кораба спуснали дълбочинни снаряди. Уинстън, разказва вестникът, е загинал от шока, предизвикан от експлозиите.

Години наред историята за птицечовката се разказва по този начин. Последните проучвания на група студенти от университета в Сидни обаче сочат друго. Те преглеждат архивите на Флей и стигат до извода, че Уинстън най-вероятно е загинал от липса на храна и най-вече – топлинен шок. Експлозиите може и да са допринесли, но истината е, че птицечовките не могат да регулират сами телесната си темепература, когато околната надвиши 25 градуса. А от корабния дневник става ясно, че през голяма част от пътуването те са били над 30 градуса.

Защо тези подробности се разкриват чак сега?

Флей умира през 1993 г. Архивите му обаче се държат от наследниците му в следващите 30 години. Документацията е предадена в Австралийския музей едва през 2024 г. Няколко месеца по-късно група от 12 студенти започват да преглеждат архива на Флей и стигат до записките от корабния дневник.

„Открихме солидни доказателства, че Уинстън е починал от топлината. Това е дори по-тъжно, отколкото, ако смъртта му беше настъпила заради експлозиите. Но е наистина невероятно, че успяхме да разгадаем тази историческа мистерия“, казва Пол Заки, един от студентите, участвали в проучването.