Интервидение 2025: Защо Русия възражда своя „културен противовес“ на Евровизия
Замислен през 60-те години на миналия век в Чехословакия, Владимир Путин разпореди връщането на конкурса, а САЩ вече потвърдиха участието си
&format=webp)
Когато певецът Би Хауърд излезе на сцената в Москва този месец, той ще влезе в историята. На 20 септември роденият в Лос Анджелис артист ще бъде първият, който ще представлява САЩ на възродения конкурс „Интервидение“ – културен спектакъл, който съчетава носталгия по миналото и съвременен геополитически замисъл.
Докато „Евровизия“ отдавна разшири географските си граници, включвайки дори Австралия, руската алтернатива представлява съвсем различен тип международно послание.
Русия „изтупва прахта“ от марката Интервидение, която е почти неактивна от 1980 г. насам (с изключение на кратко възраждане през 2008 г.), след като страната беше изключена от „Евровизия“ заради пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г.
Това изгонване лиши Москва от достъп до платформа, която служеше десетилетия наред като ключов инструмент на културната дипломация, пише Тhe Guardian.
На сайта грее надписът: „Световноизвестното музикално събитие се завръща в Русия“.
Самият конкурс обаче е създаден през 60-те години в Чехословакия и е имал съвсем други цели.
„Идеята на Интервидение определено не е това, което руснаците ни представят днес“, обяснява Дийн Вулетич, историк, изследвал подробно конкурса.
Отворена сцена
Първата серия, проведена от 1965 до 1968 г., е замислена именно за сближаване на Изтока и Запада. Чехословашката телевизия дори предлага сътрудничество на организаторите на „Евровизия“, но идеята е отхвърлена.
Когато конкурсът все пак стартира, той събира западни и източноевропейски изпълнители, а сред междинните актове са дори победители от „Евровизия“ като британката Санди Шоу и австриеца Удо Юргенс.
Полша издига международния дух още по-високо при второто издание на конкурса (1977), когато в паралелна надпревара за изпълнители, представляващи звукозаписни компании, участват артисти от Япония, САЩ и Канада.
И двата формата са преди всичко търговски начинания – чехословашките и полските организатори използват сцената, за да привлекат западни лейбъли и да стартират кариери като тази на Карел Гот, който става най-голямата поп звезда на Чехословакия след първата си победа в „Интервидение“.
„Те искаха интереса на западните звукозаписни компании – не беше като да са комунисти, които не искат да имат нищо общо с капитализма“, отбелязва Вулетич пред The Guardian.
Путин и възраждането на „Интервидение“
За да разберем защо Владимир Путин днес е толкова обвързан с конкурса – до степен да го възстанови с президентски указ през февруари – трябва да погледнем промените в самата „Евровизия“ след Студената война. Разширяването на Европейския съюз за радио и телевизия на изток през 90-те години изцяло променя характера на надпреварата, давайки сцена на бивши съветски републики и комунистически държави, които я използват, за да заявят европейската си идентичност.
Този процес върви паралелно с асоциирането на „Евровизия“ с ЛГБТ+ каузи: първо участието на исландския певец Пал Оскар (1997), първия открит гей изпълнител, после победата на Дана Интернешънъл (1998) и на Кончита Вурст през 2014 г.
Брадатата драг кралица особено подразни Москва, точно когато правителството на Путин прокарваше „традиционни ценности“ и закони, ограничаващи ЛГБТ+ съдържание.
Според изследователката на визуална култура Барбара Барейро Леон „Интервидение“ е „културна противотежест на „Евровизия“, родено от желание да се оспори западната доминация, особено тъй като „Евровизия“ се е превърнала в символ на либералните западни ценности“.
Още по-досадна за Кремъл обаче е ролята на „Евровизия“ като платформа, на която държави от бившия съветски блок показват своята независимост и уникална култура. Победите на Украйна, включително тази на Джамала през 2016 г. с песента за депортацията на кримските татари от Сталин, директно оспорват наратива на Путин, че Украйна няма легитимна собствена култура и история.
Руските власти обещават да насърчават „традиционните ценности“ и да отхвърлят „извращенията“ на „Евровизия“.
Но този „стерилизиран“ подход може да се окаже контрапродуктивен.
„Хората гледат „Евровизия“ именно заради разнообразието, провокациите и политиката“, казва Стивън Хъчингс, дългогодишен изследовател на руските медии.
Кой ще участва?
Държавите-участници в новото „Интервидение“ изглежда са основно неутрални или подкрепящи Москва в контекста на войната. Първоначално се съобщава за 20–21 страни, а официалният сайт в момента посочва 17 – далеч по-малко от 37-те участници в тазгодишната „Евровизия“ в Базел.
Сред тях са Беларус, Казахстан, Венецуела, Куба и Катар, както и Сърбия – поне на теория кандидат за членство в ЕС. Най-неочакваното участие е на САЩ, които изпращат Би Хауърд – може би най-известен с това, че се спекулира дали не е син на Майкъл Джексън.
За Украйна място няма – външното министерство на страната заклеймява събитието като „инструмент за враждебна пропаганда и начин за избелване на агресивната политика на Руската федерация“.