Ако Леонардо Ди Каприо беше послушал филмовия си агент преди близо 40 години, днес светът щеше да мисли, че главната роля в „Титаник“ изпълнява актьорът… Лени Уилямс.

Историята обаче се развива по съвсем друг начин, разказа холивудската звезда по време на скорошното си участие в подкаста New Heights.

Ди Каприо се върна назад в ранните си тийнейджърски години, когато агентът му го посъветвал, че името му е „твърде етническо“, и му предложил да използва като псевдоним Лени Уилямс.

„Най-накрая бях успял да си намеря агент. Той ми каза: „Името ти е прекалено етническо“. Аз се учудих: „Как така? Леонардо Ди Каприо ли?“. Отговориха ми: „Не, не, прекалено етническо е. Никога няма да те наемат. Новото ти име е Лени Уилямс.“, разказва акьорът, цитиран от Variety.

Profit.bg

Кан обича Лео Ди Каприо дори след 206-минутния "Убийци на цветната луна"

„Бях на 12-13 години. Попитах ги: „Какво е това Лени Уилямс?“, а те ми казаха: „Просто взехме второто ти име и го превърнахме в псевдоним. Сега си Лени.“

Когато обаче малкият Леонардо показал на баща си снимка с новото име, той веднага „я разкъса с думите: „Само през трупа ми.“, допълва актьорът.

Бенисио Дел Торо, който участва в подкаста заедно с Лео Ди Каприо, също имал агент, който настоявал да си смени името. „На мен ми казаха същото. „Ти си Бени Дел.“, спомни си той.

Случи се така, че аз съм един от многото актьори, които могат да участват във филмите за наркотици и ганстери само поради произхода си, тоест заради това, че съм латиноамериканец, признава актьорът

„Политиката е мръсна игра“: Бенисио дел Торо за киното, ролите и изборите в САЩ

Ди Каприо и Дел Торо участват заедно в новия трилър на Пол Томас Андерсън One Battle After Another, който излиза по кината на 26 септември. Ди Каприо е в главната роля.

„One Battle After Another е филм, който се вписва в острата актуалност на настоящето; той ви кара да изтръпнете, но в същото време ви събужда.

Когато чуете описанието на филма, може да ви се стори доста агресивен в своята дистопична актуалност, като бомбардировка, съзнателно преувеличена трилър-сатира за това къде сме днес и накъде може да се насочим.“, пише критикът на Variety Оуен Глейбърман, който е останал впечатлен от филма.