Когато Марк Зъкърбърг се появи на сцената преди дни с масивни черни очила с изкуствен интелект, някои видяха в тях потенциален бъдещ съперник на iPhone на Apple.

Други обаче съзряха нов фронт в битката му с Илон Мъск – този път за надмощие в областта на роботите, пише анализаторът Тим Хигинс за The Wall Street Journal.

В Силициевата долина вече е трудно човек да следи кой от технологичните лордове се опитва да изпревари останалите и за какво точно се състезават във всеки един момент. Съперничеството Мъск–Зъкърбърг – което дори беше стигнало до абсурдната идея за MMA двубой в Колизеума – може да се окаже историческо, редом до враждата между Бил Гейтс и покойния Стив Джобс.

Досега обаче залогът между тях е относително дребен – най-вече надлъгвания за „мъжество“ или богатство. Представянето на социална мрежа Threads от Meta през 2023 г., създадена като конкурент на X на Мъск, добави малко повече плът към конфликта.

Сега нещата може да станат наистина интересни, ако Meta и Tesla се сблъскат челно в надпреварата за хуманоидни роботи.

Отчасти благодарение на театралността на Мъск, перспективата за хуманоидни роботи е една от най-горещите теми в технологиите. Дълго време област на научната фантастика, днес тази технология изглежда все по-реална заради напредъка в изкуствения интелект.

Ако преди роботите можеха да бъдат програмирани само за ограничени задачи – например подреждане на кутии, то сега инженерите твърдят, че AI им позволява да се учат, наблюдавайки хора, и така разширяват броя на възможните приложения.

Служители на Белия дом обаче остават скептични към шефовете на Meta и OpenAI, докато те търсят близост с президента на САЩ

Зъкърбърг и Алтман се сближават с Тръмп след разрива му с Мъск

Optimus, хуманоидният робот на Tesla, използва компютърно-зрителните технологии, разработени за електромобилите на компанията. Според съоснователя на стартъпа за роботика Apptronik Джеф Карденас:

„Това обещание означава, че вече можем много бързо да добавяме цял набор от нови задачи, при които всичко е възможно. А това променя коренно представата за това какво могат да правят роботите и къде могат да бъдат използвани.“

Голямо предимство за Tesla е именно натрупаният опит в компютърното зрение, създаден за самоуправляващите се автомобили. Компанията вече има осем милиона коли на пътя, които събират видеоданни и подобряват системите ѝ. Според Мъск естествената следваща стъпка е прехвърляне на тази технология върху хуманоидни роботи.

През май тогавашният вицепрезидент на Tesla Милан Ковач разкри, че една от целите е Optimus да се учи директно от интернет клипове с хора, които изпълняват задачи. „Наскоро постигнахме пробив – вече можем да прехвърляме значителна част от обучението директно от видеа с хора към роботите“, написа той в X.

Getty Images | Хуманоидният робот Optimus-Gen 2 в изложбената зона на Tesla по врем на WAIC 2024 в Шанхай, Китай

Очилата на Meta също могат да се окажат ценен източник на огромни количества видеоданни за обучение на роботи. Новата им версия включва вграден дисплей в лещата и камера, която заснема това, което вижда потребителят. Meta обяви, че част от видео- и аудиоматериалите може да бъдат използвани за подобряване на продуктите ѝ.

По време на събитие на Meta през септември беше планирана демонстрация, в която готвач приготвя вечеря, воден от инструкции на AI през очилата. Технически проблем прекъсна демонстрацията, но потенциалът остава, пише Хигинс.

Getty Images | На конференцията за разработчици Meta Connect Марк Зъкърбърг, шеф на Meta, показва прототип на очила с изкуствен интелект, които могат да показват дигитални обекти в прозрачни лещи

Анализаторът на Morgan Stanley Адам Джонас смята, че до две години Meta може да има 20 милиона продадени чифта от тези очила – почти двойно повече от прогнозирания брой електромобили на Tesla по пътищата.

„Всеки потребител на очилата на Meta може да обучава хуманоиден аватар, симулиран в милиарди сценарии в един дигитален омуниверс“, пише Джонас в доклад до инвеститорите.

От Amazon до Tesla – големите компании залагат милиарди на роботи с човешка форма. Очакванията: 78 млн. хуманоиди в САЩ до 2050 г.

Капитализъм с хуманоидно лице: Роботите бяха научнофантастична мечта, сега са навсякъде

С други думи, Meta може да разполага със златна мина от на пръв поглед скучни домашни видеа, които обаче са безценни за роботи, учещи се как да се справят в домакинството.

Докато Meta не е казала дали функцията Live AI в потребителските очила ще се използва за обучение на роботи, компанията вече има други устройства именно за тази цел. Проектът Aria, например, е създаден за събиране на данни за AI и роботика.

Мъск прогнозира, че до 2040 г. по света ще има поне 10 милиарда хуманоидни роботи, които ще променят из основи труда и ежедневието – макар че мнозина специалисти смятат подобни прогнози за нереалистични.

Амбициите на Зъкърбърг в роботиката засега остават по-неясни. Meta е в ранна фаза, изхождайки от натрупания си опит в AI и устройствата за разширена реалност.

„Ако искаш AI, който винаги е включен, с камери и микрофони, за да разбира средата и да ти асистира чрез преносимо устройство – това е много близко до един робот, който има същите сензори за разбиране на света“, написа в социалните мрежи техническият директор на Meta Андрю Босуърт.

По-рано тази година Meta нае Марк Уитън, бивш изпълнителен директор на подразделението Cruise на General Motors за автономни автомобили, за да ръководи новия си проект в роботиката.

Друг ключов нов кадър е професор Сангбе Ким от Масачузетския технологичен институт, създател на малкия робот „гепард“, способен да тича с голяма скорост.

Тези назначения обаче останаха в сянка на шумната кампания по привличането на големи имена в областта на AI, където Meta предлага стотици милиони долари, за да навакса в надпреварата със съперници като OpenAI. Зъкърбърг нарича крайната цел „суперинтелигентност“, която според него е в сърцевината на новото поколение очила и бъдещата изчислителна парадигма.

Въпреки опасенията за AI балон, Зъкърбърг настоява, че по-големият риск е да не се инвестира достатъчно бързо:

„Ако похарчим няколкостотин милиарда неразумно, това би било много неприятно. Но по-големият риск е, ако се движим твърде бавно – тогава просто изпускаш възможността да бъдеш на правилната позиция в най-важната технология в историята, която ще създаде нови продукти, иновации и стойност.“

Каквото и да струва, едно „роботизирано клетъчно дерби“ между Зъкърбърг и Мъск би било зрелищно.