Европейската комисия се сблъсква с нарастваща криза на доверие, след като евродепутатите настояват за обяснения относно твърденията за унгарска шпионска мрежа, действаща от посолството на страната в Брюксел.

В сряда членовете на Европейския парламент ще разпитват представители на Комисията във връзка с обвиненията, че между 2012 и 2018 г. разузнавачи, свързани с правителството на Виктор Орбан, са се опитвали да вербуват служители на европейските институции.

Унгарски служители от различни институции на ЕС описват шпионската мрежа като публична тайна в белгийската столица, цитира POLITICO. Предполагаемият шпионаж повдига въпроси дали Оливер Вархели, който е ръководел посолството през последните години, трябва да запази поста си на еврокомисар.

Европейската комисия потвърди, че е започнала вътрешна проверка по случая. Според запознат източник белгийските разузнавателни служби ще съдействат в разследването. Междувременно някои евродепутати заявяват, че Вархели трябва да подаде оставка, ако се докаже връзка между него и шпионската мрежа, а неправителствена организация настоява той да се оттегли незабавно.

По думите на говорител на Комисията, Вархели е уверил председателката Урсула фон дер Лайен миналата седмица, че не е знаел за опитите на Унгария да вербува служители на ЕС.

Част от евродепутатите обаче твърдят, че сигналите за подобни действия са били подавани още преди години.

„Имало е предупредителни знаци“, твърди съпредседателката на групата на Зелените Тери Райнтке. „Комисията трябва да си свърши работата, да разследва случая и, ако Вархели се окаже замесен, следващата логична стъпка е оставката му.“

Евродепутатът Даниел Фройнд от Зелените добавява, че е чувал косвено за подобни случаи: „Има данни, че служители на Комисията, към които са се обръщали унгарски представители, са подавали сигнали вътрешно, но нищо не е последвало.“

Защита на персонала

Комисията не е отговорила на искането за коментар по твърденията. Неен говорител коментира по-рано, че институцията „взема подобни твърдения изключително сериозно заради възможните рискове за сигурността и целостта на работата на Комисията“ и че е „ангажирана да защитава персонала, информацията и мрежите си от незаконно събиране на разузнавателни данни“.

Евродепутатът Даниел Фройнд е сред няколкото представители на различни парламентарни групи – включително Социалистите и демократите (S&D) и центристката Renew,  които настояват за създаване на специална комисия в Европейския парламент. Тя трябва да проведе политическо разследване по твърденията за унгарско шпиониране в институциите на ЕС. Нейната цел би била да изясни дали представители на Европейската комисия са били информирани за случая още преди десет години.

Лидерът на S&D Иратксе Гарсия заяви пред POLITICO, че групата подкрепя „търсенето на механизъм за поемане на отговорност и последващи действия по случая с предполагаемия шпионаж“.

Въпреки нарастващия натиск, Европейската народна партия (ЕНП) обяви, че ще се противопостави на идеята за специална комисия. Нейният говорител Даниел Кьостер казва пред POLITICO, че групата няма да подкрепи предложението – позиция, която на практика прави създаването на комисията малко вероятно, тъй като ЕНП е най-голямата сила в Европейския парламент.

Бившият белгийски премиер Елио Ди Рупо, който е на власт по време на предполагаемия шпионаж, също твърди, че не е знаел за подобни действия. „Тогава нямаше никакви признаци за това, за което говорим днес. Абсолютно нищо.“

Натискът върху Урсула фон дер Лайен обаче нараства не само от страна на евродепутатите, но и от граждански организации. НПО The Good Lobby Profs посочва, че новите разкрития – включително потвърждението от бившия шеф на унгарското разузнаване за съществуването на шпионска мрежа – „значително засилват достоверността на предишните твърдения“ и според тях оправдават незабавната оставка на Вархели.

Какво е знаела Комисията?

Няколко души, работили с Оливер Вархели в Брюксел, разказват пред POLITICO, че шпионската мрежа, действала от постоянното представителство на Унгария в Брюксел, е била публична тайна. 

Един от източниците споделя, че е бил вербуван от служител на мисията с предложение да сътрудничи като шпионин, а негови колеги впоследствие сигнализирали за случая на своите началници в институциите на ЕС. Това поражда въпроса дали Европейската комисия е била наясно с шпионската дейност и как е реагирала.

„Има две възможности“, отбелязва източникът. „Първата – Комисията изобщо не е знаела и е научила за случая от медиите. Втората – институцията е била запозната, но не е предприела действия. В такъв случай въпросът е защо са позволили на тази мрежа да действа без контрол. Може би са знаели, но не са имали средства да реагират, или пък са сметнали, че операцията е твърде аматьорска, за да бъде заплаха.“

Политическият опонент на Виктор Орбан – Петер Мадяр, който също е работил в постоянното представителство под ръководството на Вархели, заяви миналата седмица, че бившият му началник е укрил информация за дейността на унгарските разузнавателни служби, докато е бил посланик.

„По мое мнение, Оливер Вархели, настоящият еврокомисар и бивш посланик на ЕС (и мой бивш шеф), не каза цялата истина, когато отрече това по време на официалното разследване“, написа Мадяр във Facebook.

Той допърни, че по време на мандата на Янош Лазар (2015–2018 г.) в Брюксел е било широко известно, че в посолството има представители на унгарските разузнавателни служби.

Самият Янош Лазар, който ръководи разузнавателните служби по това време, коментира миналата седмица, че не си спомня „точните подробности“, но добави: „Моят дълг е да защитавам страната си. Ако унгарските разузнавателни служби са били в Брюксел, бих ги почел, а не наказал.“

Срам и унижение

Обвиненията в шпионаж пораждат и въпроси защо Урсула фон дер Лайен е настояла Оливер Вархели да запази поста си. Според няколко източника, запознати с процеса, председателят на Европейската комисия лично е оказала натиск върху евродепутатите да одобрят Вархели за втори мандат през 2024 г. Това се случва след като кандидатурата му преминава през допълнителен кръг писмени въпроси от страна на законодателите, които остават скептични.

„Ролята на председателя е да предложи кандидатите от държавите членки, да съгласува списъка със Съвета и да представи целия състав на Комисията“, посочва говорител на институцията. „След това решението е изцяло в ръцете на Европейския парламент.“

В момента Вархели е комисар по здравеопазването, а по време на първия мандат на Фон дер Лайен отговаря за разширяването на ЕС.

„Когато беше обявено повторното му номиниране, очаквах повече резерви от страна на фон дер Лайен, предвид миналото му“, заяви Каталин Чех, унгарски депутат и бивш член на Европейския парламент от партията Renew. По думите ѝ действията на Вархели са донесли „срам и унижение за цялата Комисия“.

„Бях изненадана, че по време на процеса на номинацията му тези сериозни етични въпроси не бяха обсъждани по-често.“