Сутринта след церемонията по връчването на наградата „Букър“ Дейвид Салай изглежда изненадващо спокоен и добронамерен за писател, създал един от най-морално двусмислените персонажи в съвременната литература, разказва Guardian. Неговият шести роман Flesh („Плът“) проследява възхода и падението на унгарски имигрант във Великобритания – история, която критиците описват като едновременно жестока и трагично човешка.

Салай често е представян като „унгарско-британски“ автор, но, както сам отбелязва, това не е напълно точно. Той е роден в Канада, баща му е унгарец, а майка му – канадка. Салай израства в Обединеното кралство, завършва Оксфорд, а днес живее във Виена със съпругата си и малкия си син Джонатан. „Може би съм по-скоро канадец, отколкото унгарец,“ казва той с усмивка.

Преди години Салай е определен като „писател за писателите“ – титла, позната в литературните среди, но не и сред широката публика. През 2013 г. е включен в престижния списък Best of Young British Novelists на списание Granta. Днес, на 51, след като става баща и печели „Букър“, вниманието към него е повече от заслужено.

От провал към шедьовър

Flesh се ражда от провала на роман, върху който Салай работи четири години. След като пише над 100 000 думи, осъзнава, че централната идея не работи, и решава да започне отначало. „Изпитах едновременно облекчение и ужас,“ признава той. „Да изоставиш две книги поред започва да изглежда като творческа криза.“

Той иска да напише роман, който да обединява Англия и Унгария – двете страни, между които се чувства „емоционално заседнал“. Същевременно го привлича физическата страна на човешкото съществуване: „Тя е част от всяка история, но рядко заема централно място.“ Работното заглавие Flesh не изглежда „много литературно“ и дори обезпокоява издателя му, но впоследствие се превръща в ключова нишка – тялото и неговите граници.

Първата глава се появява почти като самостоятелен разказ: 15-годишният Ищван живее с майка си в унгарско предградие, когато е съблазнен от 42-годишна съседка. След сблъсък с нейния съпруг всичко завършва трагично. Историята се развива с шеметно темпо – Ищван минава през изправителен дом, армията и войната в Ирак, преди да се озове в Лондон, където започва работа като охрана, а после и като шофьор на богат бизнесмен.

„Не исках да бъда страхливец, да премълчавам екстремните моменти,“ пояснява Салай. „Зад съвременната обвивка романът е замислен като гръцка трагедия, в която героят трябва да премине през страдание, за да достигне катарзис.“

Герой, който казва само „OK“

В центъра на книгата стои мъжествеността – тема, която Салай изследва вече петнадесет години. Ищван почти не мисли, не се обяснява, не разкрива мотивите си. Думата „OK“ се повтаря стотици пъти – символ на неговата безсловесност и емоционална празнота. „Не исках герой, който обяснява себе си на читателя – нито надеждно, нито ненадеждно.“ 

Романът е едновременно брутален и комичен в своята баналност, с плашеща откровеност по отношение на тялото, секса и гнева. „Това са преживявания, които трудно се описват с думи,“ споделя пред Guardian Салай. „Опитах се да ги предам възможно най-делово, без поетизация.“

Flesh не е просто роман за един човек – той е портрет на цяла епоха. Историята на Ищван проследява промените в Европа: падането на комунизма, членството на Унгария в ЕС, миграцията от Източна към Западна Европа и пандемията. „Тези събития напълно преобразиха живота на унгарците,“ подчертава Салай. „А Брекзит ще доведе до дълбоки промени в психологията на британците.“

Макар често да пише за мъже, Салай настоява, че Flesh не е просто изследване на мъжествеността: „Надявам се, че книгата е за много повече от това. Искам да въздейства емоционално, а това може да стане само ако читателят я усеща като истинска.“

Европейски писател в съвременния свят

Салай се определя като „европейски писател“ и „литературен отшелник“. Живее във Виена, не говори добре немски и избягва литературните среди. Отхвърля традиционния наративен модел и предпочита кратки, концентрирани романи. Сред любимите му автори са Ърнест Хемингуей, Джон Ъпдайк и Вирджиния Улф.

Вече работи по следващата си книга, в която част от историята ще бъде разказана от женска перспектива. „Чета еднакво много книги, написани от мъже и от жени,“ отбелязва той.

След триумфа си на „Букър“, Салай остава в Лондон за нови интервюта, докато съпругата му се връща във Виена с бебето им. „Не знаех как хората ще възприемат романа,“ признава писателят. „Но се гордея, че докосна толкова много читатели.“