Здравната система на Китай е едновременно световно ниво и тревожно изостанала. Най-добрите болници в Пекин и Шанхай разполагат с отлични лекари, усъвършенствани медикаменти и модерна апаратура. Но те представляват едва около 10% от медицинските заведения в страната, пише Тhe Economist.

В приблизително 33 000 здравни центрове на общинско ниво едва половината общопрактикуващи лекари имат университетско образование. Общо Китай харчи около 7% от БВП за здравеопазване (за сравнение - Великобритания отделя около 11%).

Когато се разболеят, китайците масово търсят специалисти в големите градове. Това води до огромни опашки, опасно претоварени лекари и експерти, които губят време в лечение на масови заболявания. Огромни инвестиции в базови услуги близо до местата, където живеят хората, биха могли да облекчат проблема, а местните власти искат да обучат и наемат повече лекари.

Но те са силно задлъжнели. А привличането на кадри е трудно, защото професията извън най-добрите болници не е добре платена. Един лекар от болница в Нантон, източен Китай, се оплаква пред Economist, че извънредният труд е постоянен и „по същество изцяло неплатен“. Той казва, че многократни обещания за повишения така и не са изпълнени.

Затова Китай все по-често търси високотехнологични решения на медицинските си проблеми. През последните години както частни компании, така и държавни служители започват активно да промотират изкуствения интелект. Пречки остават, но Китай има силни причини да накара дигиталното здравеопазване да работи: бързо застаряващото население ще донесе вълна от хронични заболявания, с които настоящата система трудно би се справила. До 2050 г. 487 милиона души - около 35% от населението - ще бъдат над 60-годишна възраст, спрямо 21% днес.

Въпреки ранните правителствени инициативи, дигиталната медицина наистина набира скорост едва по време на пандемията. Хиляди китайци са започнали да използват приложения, пуснати от технологичните компании в страната, които позволяват консултации с лекари чрез текст или видео.

Разследване на The Wall Street Journal проследява как верига от сделки, обхващащи няколко държави, успява да достави усъвършенствани чипове на Nvidia в Шанхай

Как Китай заобикаля забраната за чиповете на Nvidia – в четири дискретни стъпки

JD Health – приложение на търговския гигант JD.com – отчита 200 млн. активни потребители за 12-те месеца до юни, с над 500 000 онлайн консултации дневно. През юни Ant Group, част от Alibaba, пусна друго приложение – AQ. До септември то беше обслужило 140 млн. пациенти, а почти 1 млн. лекари предлагаха услугите си в платформата, съобщава компанията в блога си.

На теория това би трябвало да укрепи локалните здравни услуги и да даде на хората от селските райони по-добър достъп до отдалечени специалисти.

„Не мисля, че има друга страна в света, която да е възприела медицината по този начин, насочена директно към потребителя, така както Китай“, казва Терънс Чен от Университета Монаш в Австралия, пред Еconomist.

Потребителите са привлечени от „дигиталното изживяване“, което китайските приложения предлагат - пациентите могат да оценяват лекарите и да четат ревюта за уменията им.

Типичният потребител е млад градски жител - тоест човек, който така или иначе има най-добър достъп до здравната система. А лекарите, които дават консултации, обикновено го правят като допълнителна работа след работно време, което не облекчава пренатоварването.

Едно решение би било болниците да изискват от лекарите да отделят 5-10% от дневните си часове за т.нар. телемедицина, смята Тан Шънлан от университета Дюк. Но това би изисквало промени в държавното здравно осигуряване, така че лекарите по-лесно да получават заплащане за онлайн дейност.

За да отблъснат натиска на Тръмп за завръщането на глобалното производство в САЩ, китайските фабрики и пристанища се научават да произвеждат и изнасят повече стоки по-бързо, по-евтино и с по-малко работници

Роботизация и AI преобразуват китайската икономика в живо време

Следващата стъпка е приемането на здравни съвети от AI. Някои китайци вече използват чатботове, като тези на DeepSeek. Правителството иска да стигне още по-далеч. Според властите AI може значително да подобри капацитета и ефективността на първичната медицинска помощ. През ноември бе публикуван план за „пълно покритие“ на центровете за първична грижа с AI инструменти за диагностика и лечение до 2030 г.

Китай все още е далеч от AI-ускорено здравеопазване. А заради дълга история от скандали пациентите традиционно са подозрителни към медицинската система. Лоша AI диагноза може да разклати доверието и в новата технология. Друг проблем е достъпът до достатъчно качествени данни за обучение на AI - в момента медицинските данни в Китай често са с ниско качество и разпръснати между различни болници и клиники.

От друга страна Китай има история на бързо възприемане на нови технологии. Когато масово спряха да използват кеш, китайците не преминаха през етапа на кредитните карти, а директно скочиха към мобилните плащания, благодарение на комбинация от пъргави технологични компании, подкрепящи власти, дигитално грамотни потребители и липса на утвърдени алтернативи. Същата комбинация може да ускори трансформацията и в здравеопазването.

Но за други страни, които се опитват да изградят първична здравна система с ограничен бюджет, липсата на този „китайски коктейл“ може да направи модела трудно приложим.