Австралийските власти се опитват да проследят стъпките и да разберат мотивите на нападателите от Бонди Бийч, които в неделя убиха 15 души. Разследването разкрива един ключов момент – пътуването им до Филипините миналия месец, малко преди атаката.

Според официални лица баща и син Саджид и Навеед Акрам посещават южната част на островната държава, която има болезнена история на ислямистки екстремизъм, пише CNN. 

Двамата остават във Филипините почти месец, а две седмици след завръщането си извършват масово убийство на прочутия плаж в Сидни, където еврейската общност отбелязва свой празник. Това е най-смъртоносната масова стрелба в Австралия от десетилетия. По-късно в колата им са намерени саморъчно изработени знамена на „Ислямска държава“ (ИДИЛ).

Много подробности около атаката остават неясни. Властите не са предоставили подробности за това къде точно са пътували във Филипините, какво са правили там и дали пътуването е било пряко свързано с нападението.

„Причините, поради които са отишли във Филипините, целите на това пътуване и местата, които са посетили, в момента се разследват“, обявява полицията на Нов Южен Уелс във вторник, като добави, че двамата не са предизвикали никакви съмнения по време на престоя си.

Преди шест години синът е подложен на проверка от вътрешната австралийска разузнавателна служба заради близки връзки със звено на „Ислямска държава“ в Сидни, но тогава не е бил счетен за заплаха.

Австралийски контратерористични служители смятат, че мъжете са преминали военно обучение по време на престоя си във Филипините, съобщава държавната медия ABC във вторник.

Експерти отбелязват пред CNN, че въпреки че тероризмът във Филипините е намалял през последните години, множество ислямистки бойни групировки остават активни и въоръжени в по-отдалечените райони. Те са готови да обучават чуждестранни бойци, които отдавна се стичат в Югоизточна Азия.

„Още от дните на „Ал-Кайда“ Филипините се разглеждат като терористична академия в Азия, защото местоположението и съществуващите бойни групи създават благоприятна среда за тренировъчни дейности“, казва Ромел Банлаой, председател на Филипинския институт за изследване на мира, насилието и тероризма.

Филипинското правителство заяви тази седмица, че е в контакт с австралийските си партньори по сигурността.

„Потвърждаваме подкрепата си за усилията, които защитават общностите от нетърпимост, омраза и насилие“, написа външният министър Тереза П. Лазаро в X след разговор с австралийския си колега.

Къде са базирани тези екстремисти?

Бойни групи действат в южните Филипини от десетилетия и привличат чужденци още преди атаките от 11 септември в Ню Йорк, обяснява Банлаой.

Филипинската групировка „Абу Саяф“ е сред ранните съюзници на „Ал-Кайда“, но през последните години много екстремистки организации започват открито да заявяват вярност към „Ислямска държава“ – тенденция, наблюдавана в целия свят.

Множество групи се обединяват под названието ИДИА – „Ислямска държава Източна Азия“. През 2017 г. ИДИЛ дори публикува видео, в което призовава бойците си да пътуват до Филипините вместо до Ирак и Сирия, според австралийската служба за сигурност ASIO.

Най-интензивната терористична дейност е съсредоточена на южния остров Минданао, който, за разлика от останалата част от католическата страна, има мюсюлманско мнозинство.

От десетилетия Минданао е обхванат от бунтове и конфликти, включително сблъсъци между властите и местно сепаратистко движение, придружени от многобройни обвинения в нарушения на човешките права от всички страни.

„Много хора се чувстваха изоставени и ощетени“, коментира Грег Бартън, професор по глобална ислямска политика в Университета Дийкин. Мюсюлманското население в Минданао „живее там от изключително дълго време – ислямът идва при тях преди католицизма да достигне останалата част от Филипините.“

Екстремистките дейности не са ограничени само до джунглите, а съществуват и в градовете.

Крайбрежният град Давао, който нападителите от Бонди са посочили като крайна дестинация, „винаги е бил предпочитано място за срещи на чуждестранни терористични бойци“, посочва Банлаой. „Давао не е толкова мишена, колкото място за срещи – център за планиране, финансиране и логистични договорки.“

Все още не е ясно дали семейство Акрам са пътували извън Давао.

Защо именно Филипините?

През 2017 г. бойни групировки постигат изненадваща победа, когато „Абу Саяф“ и групата „Мауте“ – също заклета във вярност на ИДИЛ – превземат и окупират Марауи, най-големия град с мюсюлманско мнозинство.

Над 350 000 жители са принудени да напуснат населеното място и околните райони, преди филипинските сили да го освободят след кървава многомесечна обсада.

Има няколко причини Филипините  и особено Минданао  да са се превърнали в гореща точка на екстремизма.

Исторически страната е „имала проблеми с доброто управление. Демокрацията идва сравнително късно… икономическият растеж не е бил стабилен и равномерно разпределен“, пояснява Бартън. В сравнение със съседни държави като Малайзия, „Минданао е много по-дива гранична зона“.

Гъстите гористи планини и крайбрежните терени позволяват на бойните групи да създават лагери, да обучават бойци и да организират снабдяване, без да бъдат забелязани.

„Това е безопасно убежище за чуждестранни терористи, защото могат лесно да се укрият, а нашите правоохранителни органи нямат достатъчен капацитет да проникнат в тези терени“, казва Банлаой.

Държавата има пропускливи граници и като популярна туристическа дестинация е „много отворена към чужденци“, което улеснява движението на хора законно или не.

Накрая, фактът, че съществуват толкова много бойни групировки, които са се утвърждавали с десетилетия, прави Филипините „предпочитана дестинация за чуждестранни бойци не само от Азия, но и от други части на света“, допълва той, цитиран от CNN. 

Но не всеки може просто да се появи в лагера на организациите – чуждестранните бойци трябва да имат установени връзки с екстремистки мрежи на терен.

ASIO отбелязва, че ИДИА „се възползва от лошите икономически и социални условия във Филипините – особено в Централен Минданао – за да привлича членове“.

Някои местни доброволци се присъединяват с надеждата за по-добри икономически перспективи; други споделят идеологическите цели – като установяване на ислямска държава под шериатски закон в южните Филипини.

Колко активни са тези групи днес?

Тези групировки са участвали в различни насилствени нападения през последните десетилетия.

„Абу Саяф“ е особено известна с отвличания и искания за откуп. След атентатите от 2001 г. в САЩ Вашингтон работи интензивно с филипинската армия за ограничаване на дейността ѝ.

Но като цяло тероризмът във Филипините е намалял след приемането на всеобхватен антитерористичен закон от президента Родриго Дутерте през 2020 г. (Дутерте сега е в ареста на Международния наказателен съд за предполагаеми престъпления срещу човечеството, свързани с „войната срещу наркотиците“.)

Преди закона арестувани биват само лица, които извършват насилствени атаки, отбелязва Банлаой, но новите разпоредби позволяват на властите да преследват и хора, които подкрепят или улесняват екстремистка дейност, включително финансиране, подслон или логистика.

Това прави значително по-трудно за групите да си осигуряват финансиране – много от тях днес „са в бягство“ и се затрудняват да функционират.

Правителството прилага и многопластов подход за ограничаване на екстремизма – включително работа с местни власти и общности за намаляване на подкрепата към бойните групи.

Освен това са подписани мирни споразумения с редица организации, които са се съгласили да прекратят насилствените дейности в замяна на по-голяма автономия и самоуправление в Минданао.

Тези мерки дават резултат. В Глобалния индекс на тероризма за 2025 г. Филипините са класирани на 20-то място от 79 държави. За сравнение, през 2019 г. – преди закона – страната е била на 9-то място.

Това обаче не означава, че заплахата е изчезнала.

Някои групи, подписали мирни споразумения, все още са въоръжени, а отделни елементи могат да останат активни. „Заплахата от тероризъм не изчезва, защото все още има въоръжени групи, готови да извършват терористични действия“, коментира Банлаой.