Разходите по държавното финансиране на Италия и Испания спадат до най-ниските си нива спрямо Германия от 16 години насам, като инвеститорите възнаграждават Рим и Мадрид за фискалната дисциплина и в същото време стават все по-притеснени от нарастващия дълг в други части на еврозоната, отбелязва в анализ Financial Times.

Допълнителната доходност по 10-годишните италиански облигации спрямо германските бундове – ключов показател за риска при кредитиране на Италия – се свива този месец до около 0,7 процентни пункта, най-ниското равнище от края на 2009 г.

Силният икономически растеж в Испания помогна разликата между нейните 10-годишни облигации и германските да падне под 0,5 процентни пункта – също най-ниското ниво отпреди кризата в еврозоната, когато високата задлъжнялост тласна разходите по заеми нагоре и породи опасения за разпад на валутния съюз.

„Наблюдаваме сливане на т.нар. периферия с държави, които доскоро се смятаха за по-сигурни инвестиции – като Франция, Белгия и Австрия“, коментира пред FT Алеш Кутни, ръководител „Международни лихвени пазари“ във Vanguard. „Пазарите имат дълга памет, но при правилните стимули са готови да обърнат страницата.“

Португалия оглавява икономическата класация на The Economist, докато Германия, Скандинавия и САЩ изглеждат по-скоро уморени, отколкото стабилни

Европейската икономическа сила на 2025 г.: Защо югът пак изпреварва „богатия север“ в класацията на The Economist

Фонд мениджърите все по-често се насочват към италиански и испански облигации на фона на по-широкия икономически подем в Южна Европа, като твърдят, че вече няма смисъл тези държави да бъдат поставяни в категорията на по-рисковата „периферия“ на еврозоната.

В същото време големият бюджетен дефицит и политическата нестабилност във Франция – традиционно възприемана като една от по-сигурните икономики в блока – изтласкаха разходите ѝ по заема над тези на Испания. Дори Германия, де факто убежището на еврозоната, бе подложена на преоценка от пазарите, след като обяви инвестиционна програма за 1 трилион евро.

Кутни очаква спредовете да се свият още през следващата година – до 0,5–0,6 процентни пункта за Италия и до 0,3–0,4 пункта за Испания спрямо Германия.

Докато икономиката на страната се разширява, има признаци, че тя не се развива достатъчно бързо, за да поддържа инерцията. Токсичната вътрешнополитическа атмосфера непрекъснато поставя препятствия

Растяща икономика насред политическа криза: Странният казус на Испания

Инвеститорите изтъкват подобряващата се икономическа траектория на Испания и предпазливата фискална политика на Италия при политически стабилно управление като част от по-общото намаляване на бюджетните рискове не само за тези две страни, но и за други бивши огнища на дълг, като Гърция.

Кен Иган, директор „Европейски суверенен кредит“ в рейтинговата агенция KBRA, отбелязва пред FT, че по-добрите икономически перспективи в Южна Европа създават „две Европи – север и юг“. По думите му южните икономики правят „решителен завой“ от хроничните дефицити, за разлика от страни като Франция, където „разходите за застаряващото население, по-слабият растеж и по-високите разходи“ подкопават фискалните позиции. Рейтингови агенции, включително S&P, прогнозират, че дългът на Франция може да достигне 120% от БВП през следващите години.

Четвъртата по големина икономика в Европа, дълго време сред най-тежко пострадалите от дълговата криза в еврозоната, свива дефицита си след години на стабилен растеж и по-високи данъчни приходи

За първи път от 17 години: Дефицитът на Испания ще падне под този на Германия

Очаква се Испания да бъде най-бързо растящата голяма развита икономика в света за втора поредна година през 2025 г. Благодарение на комбинация от имиграция, туризъм, ниски енергийни разходи и европейски средства, МВФ прогнозира ръст на БВП от 2,9% за страната тази година.

В съчетание с увеличените данъчни приходи този растеж би трябвало да намали дефицита на Испания от 3,2% от БВП през 2024 г. до 2,5% тази година, сочат прогнозите на Испанската централна банка.

Министърът на икономиката, търговията и бизнеса на Испания вижда отключването на единния пазар на ЕС като основна стъпка за ускоряване на икономическата интеграция

Карлос Куерпо: Европа трябва да премахне собствените си бариери, ако иска да остане конкурентна

Икономиката на Италия расте значително по-бавно – очаква се растежът да остане под 1% от БВП поне до 2027 г. Инвеститорите обаче гледат по-благосклонно на премиера Джорджа Мелони, чийто дясноцентристки кабинет демонстрира силен ангажимент към намаляване на дефицита, въпреки натиска от страна на домакинствата, засегнати от високите разходи за живот.

Икономисти посочват, че Рим най-накрая започва да извлича ползи и от по-ранните усилия за ограничаване на укриването на данъци, което увеличава бюджетните приходи.

Италия очаква фискалният ѝ дефицит, който беше 7,2% през 2023 г., да спадне до 3% през 2025 г., което ще ѝ позволи да излезе от процедурата на ЕС за прекомерен дефицит по-бързо от очакваното – в момент, когато Париж надхвърля договорените в Брюксел цели за заемане.

Натрупването на дълг, застаряването и по-високите разходи по заеми вече не са местен проблем, а глобален системен риск, който може да уязви още финансовите пазари. Ерата на неограниченото заемане приключи, предупреждава в нов доклад финансовата институция

МВФ: За първи път през този век САЩ ще бъдат по-задлъжнели от Италия и Гърция

В абсолютни стойности разходите по заеми на Италия и Испания остават по-високи в сравнение с ерата на много ниски или отрицателни лихви около пандемията от Covid-19. През тази година те се задържат приблизително на 3,5% за Италия и около 3,3% за Испания.

Но фактът, че се търгуват много по-близо до държави, дълго смятани за по-сигурни за инвеститорите, означава, че тези облигации „навлизат в съвсем различен режим“, казва пред FT Джеймс Макаливи, ръководител „Глобални облигации и абсолютна доходност“ в BNP Paribas Asset Management.

„Това започва да отваря потенциала за глобално търсене от много по-широк кръг инвеститори“, добавя той, като допуска, че дори изключително предпазливите мениджъри на валутни резерви на централните банки може да започнат да разглеждат дълга на Италия и Испания при инвестирането на резервите си.