В продължение на десетилетия Европейският съюз функционираше по едно негласно споразумение: Германия се грижеше за парите, а Франция - за армията. Днес обаче ролите се обръщат.

Докато Германия се стреми да се превърне във водещата военна сила на континента, политическият баланс в Европа се измества. Във Франция цари напрежение и усещане за загуба на влияние, а в Полша расте убеждението, че съюзът между Варшава и Берлин може да се окаже най-ефективният начин за сдържане на Русия - дори ако това пробужда призраци от миналото.

„Където и да отида по света - от Балтика до Азия - всички очакват Германия да поеме по-голяма отговорност“, казва пред POLITICO Кристоф Шмид, депутат от германската Социалдемократическа партия и член на комисията по отбрана в Бундестага.

„Очакването е Германия най-накрая да съчетае икономическата си тежест с военна сила.“

Германия с най-голямата армия в Европа, снабдена с модерни танкове, ракети и изтребители, е далеч от разпокъсания Бундесвер, известен с нисък морал и остаряло оборудване. Тази нова военна мощ обаче е пряко свързана с политическо и икономическо влияние - и Европа ще трябва да се приспособи към една доминираща Германия.

До 2029 г. страната се очаква да харчи по 153 млрд. евро годишно за отбрана - около 3,5% от БВП - най-мащабното ѝ военно разрастване от обединението насам. За сравнение, Франция планира да достигне около 80 млрд. евро до 2030 г.

Полша ще похарчи тази година 186 млрд. злоти (44 млрд. евро) за отбрана, което представлява 4,7% от БВП - най-високият дял сред страните от НАТО - и има амбицията да изгради една от най-добре оборудваните армии в Европа.

Днес Полша е сред петте най-бързо развиващи се икономики в ЕС. Големият вътрешен пазар ѝ гарантира устойчивост срещу кризи

Как Полша се превърна в икономическия тигър на Европа

Финансовите реалности също се променят. Докато Франция се бори с държавен дълг над 110% от БВП и дефицит над 5%, заемният потенциал на Берлин му осигурява свобода, на която съседите му могат само да завиждат. Полша също се опитва да овладее публичните разходи, утежнени от експлозията в бюджета за отбрана.

За европейските дипломати това надигане поражда не само бюджетни въпроси, а и стратегически. То поставя под съмнение дълго поддържания наратив кой всъщност гарантира сигурността на Европа. А в Брюксел вече се питат колко „европейско“ ще бъде германското превъоръжаване.

Германия строи сериозно - за себе си

Един от отговорите се крие в начина, по който Берлин планира въоръжаването си. Страната остава ревнив защитник на националния контрол върху отбраната и не желае Европейската комисия да получи по-голяма роля в поръчките на оръжие.

Новият германски закон за обществените поръчки ще позволи системното използване на член 346 от Договора за ЕС, който дава възможност на страните да заобикалят правилата за конкуренция и да сключват договори директно с национални доставчици.

Нов план за доставки разкрива стратегията на страната да се превърне в гръбнак за отбраната на Европа. Rheinmetall е най-големият победител

Списъкът с военни желания на Германия струва 377 млрд. евро

Вътрешни документи, цитирани от POLITICO, показват, че Берлин подготвя вълна от договори на стойност 83 млрд. евро, които трябва да бъдат одобрени от Бундестага до края на 2026 г. - безпрецедентна поредица от сделки, обхващаща всичко от танкове и фрегати до дронове, спътници и радарни системи.

И това е само първата фаза. След нея стои дългосрочен план за 377 млрд. евро - своеобразен „списък с желания“ на Бундесвера, който включва над 320 нови оръжейни програми.

Още по-впечатляващо е разпределението на тези средства: по-малко от 10% от новите договори ще отидат към американски доставчици - обрат след години, в които Германия беше сред най-важните клиенти на Вашингтон. Почти всичко останало ще остане в Европа - и най-вече в германската отбранителна индустрия.

За ЕС това означава, че икономическият двигател на съюза се превръща и във военнопромишления му център, докато Франция и южните държави са ограничени от фискални правила.

Франция усеща напрежението

Въпреки усилията на френския президент Еманюел Макрон от 2017 г. насам за укрепване на отношенията с Германия, недоверието към Берлин остава дълбоко вкоренено в френските военни среди.

„Отношението ни е между предпазливост и заплаха“, признава представител на френското министерство на отбраната пред POLITICO.

„Ще бъде трудно да работим с тях, защото ще станат изключително доминиращи.“

Дипломатът добавя, че икономическата мощ на Германия е също толкова тревожна, колкото и военната ѝ амбиция:

„Те вече нямат нужда да нахлуват в Елзас и Мозел. Могат просто да ги купят.“

Допълнително напрежение идва от проекта за следващото поколение европейски боен самолет - Future Combat Air System (FCAS) - оценяван на 100 млрд. евро. Инициативата, замислена като „коронен скъпоценен камък“ на френско-германо-испанското сътрудничество, е блокирана от спорове кой ще получи по-голям дял от производството.

Преди 3 години инфлацията беше над 10%, но инфлационните очаквания бяха стабилни, припомня Луис де Гиндос и допълва – главоболието от сектора на услугите започва да намалява

Вицепрезидентът на ЕЦБ: Има нов фактор за фискалната стабилност в еврозоната – разходите за отбрана

В Берлин вече се обсъждат алтернативи като партньорство с Швеция или Обединеното кралство, или дори самостоятелна работа с Испания - сценарии, които тревожат Париж.

Ако Берлин продължи да инвестира масово, но сътрудничи основно със северните и източноевропейските държави, Париж рискува да изгуби централната роля, която дълго време заемаше в европейската архитектура на отбраната.

Във Варшава германското превъоръжаване се приема по-прагматично - като закъсняло, но необходимо.

„Полша се превърна във водещ пример в НАТО по отношение на военните разходи“, казва Марек Магеровски, бивш посланик на Полша в Израел и САЩ.

„Не можем да настояваме всички да харчат повече за отбрана, но да казваме: ‘Само не Германия’.“

Заместник-министърът на отбраната Павел Залевски също признава нуждата от баланс:

„Исторически, съчетаването на германската икономическа и военна сила винаги е пораждало страхове. Но днес Полша има най-голямата сухопътна армия в Европа. Германия и Полша ще бъдат двата основни стълба на източния фланг на НАТО.“

Въпреки това старите спомени не изчезват. Залевски припомня и политиката на бившия канцлер Ангела Меркел спрямо Русия:

„Помним нейната про-руска позиция. Германия трябва да докаже, че ще защитава международния ред. Не забравяме нищо.“

Събрани заедно, тези промени очертават континент, в който центърът на тежестта се измества на изток. Икономическият двигател на Европа се превръща и във военнопромишлен, докато Франция разчита на ядреното си оръжие, а Полша на мощната си конвенционална армия.

В Брюксел този процес се възприема като изпитание: ще успее ли ЕС да канализира новата енергия в общи структури, или ще задълбочи разделенията в отбраната?

Засега германското превъоръжаване се тълкува повече като поемане на отговорност, отколкото като опит за доминация. Но дори поддръжниците му признават, че мащабът на промяната е трудно постижим за разбиране.