Канцлерът Фридрих Мерц изрази на глас това, което всички мълчаливо предполагаха още през май: Германия възнамерява да превърне Бундесвера в „най-силната конвенционална армия в Европа“, като се ангажира да ѝ предостави „всички необходими финансови ресурси“.

Пет месеца по-късно той се стреми да подкрепи тази амбиция с подходящо оборудване, според нови вътрешни правителствени документи, с които Politico твърди, че се е запознал.

В обширния списък от 39 страници са посочени доставки на оборудване на стойност 377 милиарда евро в областта на сухопътните, въздушните, морските, космическите и кибернетичните сили.

Документът представлява обзор на плановете за оръжие, които ще бъдат подробно описани в бюджета за 2026 г., но много от тях са дългосрочни, за които няма ясен времеви график. Като цяло, това е всеобхватна пътна карта за отдавна необходимата реформа на отбраната в Германия, здраво закрепена в местната промишленост, допълва още Politico.

От политическа гледна точка, моментът съвпада с преминаването на Мерц към нов модел на финансиране.

От пролетта Берлин предприе стъпки за изваждане на отбраната от конституционния спирачен механизъм на дълга, което позволява устойчиви многогодишни разходи над почти изчерпания специален фонд от 100 млрд. евро, създаден при бившия канцлер Олаф Шолц.

Елементите от списъка в крайна сметка ще се появят, на по-малки траншове, когато са достатъчно зрели за гласуване в парламентарната бюджетна комисия. Всички поръчки на стойност над 25 милиона евро се нуждаят от одобрение от комисията, обяснява Politico.

Стотици милиарди евро

Документите показват, че Бундесверът иска да стартира около 320 нови проекта за оръжия и оборудване през следващия бюджетен цикъл. От тях 178 имат посочен изпълнител. Останалите остават „все още отворени“, което показва, че голяма част от плана за модернизация на Бундесвера е в процес на разработка. Немските компании доминират в идентифицираните търгове с около 160 проекта на стойност около 182 милиарда евро, свързани с местни производители.

Rheinmetall е най-големият победител.

Групата, базирана в Дюселдорф, и нейните свързани предприятия фигурират в 53 отделни планови линии на стойност над 88 милиарда евро.

Около 32 милиарда евро ще постъпят директно в Rheinmetall, а други 56 милиарда евро са свързани с дъщерни дружества и съвместни предприятия, като програмите за бойни машини Puma и Boxer, реализирани съвместно с KNDS.

Документът предвижда общо 687 Puma, включително 662 бойни версии и 25 превозни средства за обучение на шофьори, които да бъдат доставени до 2035 г.

В областта на противовъздушната отбрана, Бундесверът планира да закупи 561 системи Skyranger 30 с къс обсег за противодействие на дронове и защита на къси разстояния – програма, която се реализира изцяло под ръководството на Rheinmetall. Към това се добавят милиони гранати и патрони.

Diehl Defence се очертава като вторият по големина индустриален партньор. Баварският производител на ракети фигурира в 21 поръчки за 17,3 млрд. евро.

Най-голямата част идва от семейството IRIS-T, което ще формира основата на бъдещата архитектура на противовъздушната отбрана на Германия.

Според документа, Бундесверът има за цел да закупи 14 пълни системи IRIS-T SLM на стойност 3,18 млрд. евро, 396 ракети IRIS-T SLM за около 694 млн. евро и още 300 ракети IRIS-T LFK с къс обсег на стойност 300 млн. евро. Само тези позиции възлизат на около 4,2 млрд. евро, което прави IRIS-T една от най-значимите единични програми за противовъздушна отбрана в плановете на Бундесвера.

Дроновете също набират популярност в списъка с желания на военните.

В по-високия ценови диапазон Бундесвера иска да разшири флота си от въоръжени Heron TP, експлоатирани съвместно с израелската IAI, като целта е да се закупят нови боеприпаси за около 100 млн. евро. Следват дузина нови тактически дронове LUNA NG на стойност около 1,6 млрд. евро. За военноморските сили са включени четири морски дрона uMAWS на стойност около 675 млн. евро, което включва резервни части, обучение и поддръжка.

Няколко от най-скъпите нови проекти на Бундесвера не са на сушата, в морето или във въздуха, а в орбита, отбелязва Politico.

Списъкът включва сателитни програми за над 14 милиарда евро, които изискват нови геостационарни комуникационни сателити, модернизирани наземни контролни станции и, най-амбициозно, сателитна констелация в ниска орбита около Земята на стойност 9,5 милиарда евро, за да се осигури постоянна, устойчива на смущения свързаност за войските и командните постове.

Инициативата е в съответствие с плана на министъра на отбраната Борис Писториус за 35 милиарда евро за повишаване на „космическата сигурност“ на Германия.

Ще останат ли парите вкъщи

Един от най-политически натоварените планове в списъка на Бундесвера е потенциалното допълнение на 15 самолета F-35 от Lockheed Martin на стойност около 2,5 милиарда евро по системата за чуждестранни военни продажби на САЩ.

Това би запазило ролята на Германия в споделянето на ядрени оръжия, но също така би запазило зависимостта ѝ от американската поддръжка, софтуер и достъп до данни за мисии. Това би могло да сигнализира и за по-нататъшно сближаване на Германия с американското оръжие, което тя не може да замени, точно когато политическите напрежения се задълбочават по повод френско-германско-испанския изтребител от шесто поколение, Future Combat Air System.

Същата американска рамка се наблюдава и при други високопрофилни проекти.

Бундесверът планира да закупи 400 крилати ракети Tomahawk Block Vb на стойност около 1,15 млрд. евро, заедно с три пускови установки Lockheed Martin Typhon на стойност 220 млн. евро – комбинация, която ще даде на Германия обсег на удара от 2000 км.

Временният план на военноморските сили за четири Boeing P-8A Poseidon на стойност 1,8 милиарда евро също е част от плана за чуждестранни военни продукти.

И трите стратегии обвързват бъдещите способности на Берлин с контрола на САЩ върху износа и поддръжката.

Заедно, около 25 проекта, свързани с чужбина, на стойност около 14 милиарда евро, фигурират ясно във вътрешното планиране на Бундесвера – по-малко от 5% от общата сума от 377 милиарда евро, поискана за разходи.

Все пак те представляват почти всички стратегически, свързани с ядрената енергия и дългосрочни способности на Германия, от сертифицирани за ядрени оръжия самолети до системи за дълбоки удари и морско наблюдение.

За разлика от това, почти половината от списъка е свързан с германската промишленост и обхваща бронирани превозни средства, сензори и линии за производство на амуниции.

От финансова гледна точка доминират местните компании, но от политическа малкото чуждестранни системи определят най-чувствителните военни роли на страната, заключава Politico.