Идеята на Европейската комисия за „дронова стена“ започва да показва пукнатини още преди да е прехванала първия руски нарушител.

Докато руски дронове навлизат в Полша и Румъния, а неизвестни (но често наричани руски) се засичат над Дания, Норвегия и Германия, председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен предлага блестящ нов щит от радари и прехващачи, който да помогне за защитата на източния фланг на блока.

Тя го нарече „дронова стена“ в речта си за състоянието на Съюза миналия месец.

Името и концепцията обаче срещат критики.

За балтийските държави и Полша това звучи като разумен отговор на нарастваща заплаха, пише POLITICO. Но страни, по-отдалечени от Русия, намират слабости в идеята - притесняват се за нейната осъществимост и цена, за това как се вписва в плановете на ЕС и НАТО, както и дали не представлява опит на Брюксел да разшири властта си в националната отбрана.

„Дроновете и антидроновете са приоритет“, каза френският президент Еманюел Макрон в четвъртък. „Но трябва да сме ясни: няма перфектна стена за Европа. Става дума за граница от 3000 километра - мислите ли, че е напълно постижимо? Отговорът е ‘не’.“

Комисарят по отбраната Андрюс Кубилиус, бивш премиер на Литва, се притече в защита на идеята. Той заяви, че първоначалният план за противодействие на дронове в Полша и Балтика ще струва около 1 милиард евро и че изграждането на способности за засичане може да се постигне за по-малко от година.

Все пак призна, че терминът „стена“ може да внушава погрешна представа. Това „няма да бъде нова Линия Мажино“, заяви той, визирайки френските отбранителни укрепления, които Германия успешно заобиколя през Втората световна война.

Има и опасения, че Комисията обещава повече, отколкото може да изпълни.

„Надявам се никой да не възприема дроновата стена като лесно решение на нашите отбранителни проблеми“, казва Хана Нойман, германска евродепутатка от Зелените и член на комисията по сигурност и отбрана в ЕП.

„Една стена няма да ни защити от кибератаки, нито ще помогне за противовъздушната отбрана, производството на боеприпаси или по-дълбоките въпроси около структурите за вземане на решения и правилата за водене на бой“, добавя Нойман пред POLITICO.

Повечето страни привестват предложенията на Комисията, но настояват за повече право на глас

Срещата на върха на ЕС: Лидерите подкрепят „стена срещу дронове“, но имат разногласия за руските активи и Украйна

Пари от ЕС за борба с дронове

Разминаванията са особено проблематични, тъй като Брюксел заедно с държавите на фронтовата линия искат да използват пари от ЕС за финансиране на проекта. За да стане това възможно, всички столици трябва да се съгласят.

Нежеланието на южните държави - Джорджа Мелони от Италия и Кириакос Мицотакис от Гърция заявиха на срещата на лидерите в Копенхаген тази седмица, че европейските отбранителни проекти трябва да са от полза за целия блок, а не само за източния му фланг - предизвика призиви за „солидарност“ от по-застрашените страни.

„През последните две десетилетия показахме солидарност, например по време на Covid, в икономиката, в миграцията. Сега е моментът да покажем солидарност в сферата на сигурността“, отбелязва финландският премиер Петери Орпо пред POLITICO.

Разногласията са ясно видими в Копенхаген - както публично, така и зад закрити врати. В залата германският канцлер Фридрих Мерц разкритикува плана по „много остър“ начин, според дипломат, запознат с дискусията.

Десетки политици се събраха в сряда в Копенхаген, Дания, за да обсъдят как да се укрепят отбранителните способности на Европейския съюз и, което е ключово, как да се финансират и управляват тези проекти

Дроновата стена на ЕС: Надеждна защита или поредната жертва на бюрокрация

Защита срещу Русия

Въпреки споровете за размера - и името- на дроновата стена, малцина отричат, че Европа трябва да подобри способността си да се защитава от руски UAV. Блокът няма достатъчно технологии за засичане на дронове, а когато НАТО свали три руски дрона над Полша миналия месец, използва ракети за милиони долари, за да унищожи руски апарати „Герань“, струващи около 10 000 долара всеки.

Въпреки възраженията в Копенхаген, в крайна сметка лидерите на ЕС приеха отбранителните предложения на Комисията, включително стената - което означава, че проектът ще се реализира в някаква форма. Но подробностите за времето, цената и способностите тепърва предстои да бъдат уточнени.

В сряда премиерът на Дания Мете Фредериксен говори за „европейска мрежа от мерки срещу дронове“. Попитана от журналист защо не използва термина „дронова стена“, тя отговори: „Изобщо не ме интересува как ще се нарича, стига да работи.“

Усилването на антидроновите усилия изглежда логично в момент, когато Русия тества защитата на НАТО. Но мерките не са панацея - особено ако конфронтацията с Москва се приближи до пълномащабна война.

Фронтовите държави нямат илюзии, че стената срещу дронове сама по себе си ще спре руска атака. Но твърдят, че нещо трябва да се направи, за да се възпре Москва.

„Разбира се, ние сме реалисти. Не очакваме, например, стена срещу дронове на границата ни, която да елиминира всякакви заплахи на 100 процента“, каза полският премиер Доналд Туск.

„Ако някой търси 100 процента гаранции за сигурност, няма да намери такива. Ние, като НАТО, като Европа, трябва да търсим методи, които максимално повишават нашата сигурност.“