Лидерите на Европейския съюз (ЕС), които се събраха в Копенхаген в сряда, дадоха „широка подкрепа“ на предложенията за ускоряване на разработването на технологии за дронове, както и за използване на руски активи за отпускане на заеми на Украйна, съобщава Euronews.

По план за дискусията за отбраната бяха предвидени два часа, но в действителност тя отне два пъти повече. Макар страните да приветстваха предложенията на Комисията – за наблюдение на източния фланг и за „стена срещу дронове“, лидерите настояха да имат по-голямо право на глас.

Предвид необходимостта от по-нататъшни дискусии, срещите между 27-те министри на отбраната на блока и върховния дипломат на ЕС Кая Калас ще се провеждат по-често, заяви служител на ЕС, цитиран от POLITICO. 

ЕС все още трябва да изясни подробностите по т.нар. „стена срещу дронове“, за която в сряда не беше постигнато съгласие. Това ще бъде „система за противодействие на дронове, способна на бързо откриване, прихващане и, ако е необходимо, неутрализиране“, поясни председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Франция и Германия изразиха скептицизъм по отношение на „стената срещу дронове“, управлявана от Комисията, докато южните страни настояват за по-широка концепция, която да защити и техните граници. Въпреки че срещата на върха приключи без писмени заключения, държавите-членки се съгласиха да дадат на министрите на отбраната на блока повече правомощия при формирането на политиката за сигурност. Като цяло южните страни като Италия и Испания са по-скептично настроени към заплахата от руска агресия и убеждаването им ще изисква повече усилия, отбелязва Euractiv. 

От отбраната и изграждането на “стена срещу дронове” до членството на Украйна и санкциите срещу Русия.

5 основни теми на срещата на върха на ЕС в Копенхаген

Без консенсус за руските активи 

Страните от ЕС не бяха готови да подкрепят плана на Европейската комисия да използва замразените руски активи за финансиране на заем за Украйна.

Комисията иска да предложи на Украйна заем в размер на 140 млрд. евро, като замени санкционираните руски парични средства от падежните активи с персонализиран дългов договор с Euroclear – финансовата институция със седалище в Белгия, която държи депозитите. Длъжностните лица от ЕС считат това за умен начин да се избегне отчуждаването им, което би могло да наруши международното право.

Една от причините, поради които сделката не беше одобрена в Копенхаген, е нуждата някои страни, особено Белгия, да бъдат уверени, че планът е правно обоснован.

Белгийският министър-председател Барт Де Вевер беше най-предпазлив, тъй като неговата страна ще понесе тежестта на евентуални руски съдебни действия.

След срещата на върха Фон дер Лайен се опита да успокои Белгия и другите колебаещи се държави, като подчерта, че активите няма да бъдат конфискувани и че „рисковете трябва да се поделят между повече страни“.

Но това не беше достатъчно, или поне не засега. Следващата среща на върха, по-късно този месец, може да бъде „решаваща“, каза председателят на Европейския съвет Антонио Коста.

Десетки политици се събраха в сряда в Копенхаген, Дания, за да обсъдят как да се укрепят отбранителните способности на Европейския съюз и, което е ключово, как да се финансират и управляват тези проекти

Дроновата стена на ЕС: Надеждна защита или поредната жертва на бюрокрация

Мерц не успя да определи дневния ред

Германският канцлер Фридрих Мерц отиде на срещата на върха с намерението да говори за конкурентоспособността – и се провали.

„Ще имаме две основни теми за обсъждане: първо, конкурентоспособността на европейската промишленост и високото, прекалено високо ниво на регулиране в Европа“, заяви Мерц пред репортерите при пристигането си в Копенхаген. „Второ, за съжаление, ще трябва да говорим отново за войната срещу Украйна.“

Изглеждаше, че Мерц не си е направил труда да прочете официалната програма, която включваше една сесия по въпросите на отбраната и една за Украйна. Длъжностните лица на срещата на върха обаче не се заблуждават, че посланието му е насочено към вътрешната аудитория. Германският лидер е под нарастващ натиск да преобрази най-голямата икономика в ЕС и да осъществи радикалните реформи, които обеща в предизборната си кампания, пише POLITICO. 

„Това позволява на Украйна да разшири и да използва пълния си капацитет и, разбира се, ще позволи на ЕС да се възползва от тази технология“, добави тя

Фон дер Лайен обеща 2 млрд. евро за дронове и заем за репарации на Украйна

Членството на Украйна

Идеята на Коста за ускоряване на кандидатурата на Украйна за членство в ЕС не проработи. И това не беше изненада.

В понеделник Коста предложи промяна в правилата на ЕС, така че официалните преговори за присъединяване да могат да започнат с подкрепата на квалифицирано мнозинство от лидерите, вместо да се изисква единодушно съгласие. Това беше неприемливо за унгарския министър-председател, който е лидерът в ЕС, най-близък до руския президент Владимир Путин. Но и други страни, включително Франция, Нидерландия и Гърция, се противопоставиха и предложението беше отхвърлено.

По време на срещата на върха Орбан беше един от малкото лидери, които говориха за предложението, но само за да го отхвърли.