Европейските лидери се срещат днес в Копенхаген. Те ще обсъдят как да засилят отбраната на блока и откъде да намерят средствата за това. Срещата идва на фона на зачестили провокации с неизвестни дронове, чиито предполагаем инициатор е Русия. Същевременно САЩ – основната държава в НАТО, е резервирана по отношение на военната си подкрепа за континента. 

Дания ще бъде домакин и на по-широка среща на върха на Европейската политическа общност в четвъртък, а международните съюзници са оказали подкрепа, за да гарантират, че и двете събития ще преминат без инциденти, съобщава BBC. Франция, Германия, Швеция, Норвегия, Холандия, Великобритания, Финландия и Украйна са предоставили войски и системи за противодействие на дронове, за да помогнат на Дания да защити лидерите, информира Reuters. Докато лидерите говорят, в пристанището на датската столица е разположена германска фрегата – демонстрация на европейската военна мощ и знак за войнственото настроение в Копенхаген. Европа е в „хибридна война“, заяви датският премиер Метте Фредериксен.

Преговорите ще започнат около 13:00 ч. и ще продължат до 17:30 ч., като най-важните точки в дневния ред са отбраната и войната в Украйна. Лидерите ще разполагат с около четири часа за постигане на някакъв консенсус, който да бъде одобрен на следващата среща на върха след три седмици, пише POLITICO. 

Пред политиците стоят пет трудни въпроса.

Мете Фредериксен: НАТО трябва да засили реакцията си на руските провокации

Хибридната война на Русия е „едва началото“, предупреждава премиерът на Дания

Отбрана

Блокът ще трябва да реши дали Комисията ще ръководи стратегически проекти в областта на отбраната – като „стената срещу дронове“ на източния фланг, обявена от изпълнителния орган на ЕС миналия месец, или отделните държави членки. По-големите страни, като Германия, Франция и Италия се застъпват за по-голяма национална автономия.

На дневен ред е и въпросът за финансирането на такива проекти, като някои държави членки са за съвместен дълг, а други, включително Германия, предпочитат да финансират разходите за отбрана чрез SAFE. Това е финансовият инструмент на ЕС за закупуване на оръжие на стойност 150 милиарда евро. Блокът иска да получи отговор на тези въпроси, за да може да финализира пътната карта за въоръжаване до 2030 г.

Замразените руски активи

Европейската комисия смята, че е намерила умна вратичка, за да използва санкционираните руски активи за „репарационен заем“ в размер на 140 млрд. евро за Украйна. Проблемът е, че първо трябва да убеди страните да се присъединят.

Според плана на Комисията, руските парични средства, замразени от началото на войната, ще бъдат изплатени на Киев като заем без лихва. Украйна ще върне парите едва след като Москва сложи край на войната и изплати репарациите.

Такъв драстичен ход обикновено би изисквал единодушно одобрение от всички страни от ЕС, но Унгария и Словакия, които са близки до Кремъл, е малко вероятно да се съгласят. Същото важи и за Белгия, тъй като замразените активи се държат в банка в Брюксел.

Комисията все още смята, че може да осъществи плана си с подкрепата на квалифицирано мнозинство и твърди, че схемата ще даде тласък на европейската оръжейна промишленост.

„Подозирам, че Москва ще следи много внимателно тази неформална среща на Европейския съвет“, коментира пред POLITICO високопоставен германски правителствен служител.

Датските власти бяха критикувани за неспособността си да идентифицират или свалят дроновете, засечени на шест различни места близо до цивилни и военни летища през тази седмица

Дания – поредният пример за уязвимостта на европейското въздушно пространство

Членството на Украйна в ЕС

За да напредне Украйна по пътя си към членство в ЕС, всички 27 държави членки на блока трябва да дадат зелена светлина. Това е проблем, като се има предвид, че Унгария многократно е обещавала да блокира присъединяването на Киев.

Председателят на Европейския съвет Антонио Коста ще повдигне въпроса за възможността да се промени рамката за преговори на блока с кандидатките. Целта отново е да се въведе квалифицирано мнозинство, като по този начин умело се заобикаля ветото на Унгария.

Предложението е обсъждано и преди от съюзниците на Киев и е получило одобрението на Комисията в понеделник. Но вероятно ще се нуждае от одобрението на Будапеща, което едва ли ще получи. 

Планът среща съпротива от няколко други страни, включително Франция, Нидерландия и Гърция, и е малко вероятно да получи широка подкрепа в Дания, според трима дипломати от ЕС и представител на френското председателство, цитира POLITICO.

Нови санкции срещу Русия

19-ият пакет от санкции на ЕС, обявен миналия месец, все още не е одобрен от всички държави членки. Той е насочен към разширен списък от руски и чуждестранни банки и енергийни компании от Китай, Обединените арабски емирства, Киргизстан и Таджикистан. Унгария обаче има дълъг опит в налагането на вето на санкциите.

Срещата на върха на лидерите на ЕС в сряда ще даде най-ясното доказателство, че блокът, какъвто беше някога, вече не съществува

Европа се опитва да се промени под агресивната сянка на Русия

Берлин нажежава обстановката

Германският канцлер Фридрих Мерц идва в Копенхаген с дълъг списък от оплаквания. Миналата седмица той заяви пред партийни фигури, че планира да представи „точен списък с искания“ за ограничаване на „постоянното регулиране“ от страна на ЕС.

Очаква се, че основното му искане ще бъде отмяна или отслабване на забраната за двигателите с вътрешно горене. Но този дебат ще раздели блока – Швеция е категорично против отмяната на крайния срок 2035 г. за преминаването към електроавтомобили.