Как Полша се превърна в икономическия тигър на Европа

Когато през 1989 г. пада Берлинската стена, Ян Бартек е тийнейджър, който вярва в светлото бъдеще и потенциала на родината си Полша. Падането на стената е събитие от земетръсен характер. На прекаралите над четири десетилетия под комунистическо управление общества ще им се наложи да се научат как се живее в условията на пазарна икономика и така липсващата в онзи строй конкуренция.

„Излязохме от комунистическия режим като бедна страна, така че имахме много за наваксване и възстановяване“, спомня си днес почти 50-годишният Бартек, служител в автокъща във Варшава, пред El Pais.

И допълва:

„Днес страната ни предлага възможности, каквито преди десетина години имаше само в Западна Европа.

Автомобилният сектор, който преживява сътресения през последните години, не е замрял в Полша. И за Бартек точно това е знак, че страната се е опазила от криза.

А едновременно с това покупателната способност на поляците се е увеличила.

„Всяка година през последните пет заплатата ми се повишава с по 10%. Това важи за всички хора около мен, независимо в кои сектори работят“, отбелязва Бартек.

Варшава блести на борсовата карта: Полша печели от растеж, дивиденти и геополитика

Заради случващото се с икономиката на тази страна вече се говори за „полското чудо“. Наскоро премиерът Доналд Туск заяви, че най-бързо развиващата се икономика в Европа е полската. Данните от статистиката в Полша сочат, че през второто тримесечие ръстът на БВП е 0.8%, а в сравнение с миналата година – 3,4%.

Данните на Евростат са малко по-различни, но отново регистрират сериозен ръст. Според тях Полша е една от петте най-бързо развиващи се икономики в ЕС като на годишна база скокът за второто тримесечие е 3%, което пък е двойно повече от средните нива за останалите 27 страни.

Полша се присъедини към ЕС през 2004 г. И оттогава тенденцията в икономическото ѝ развитие е нагоре. Има само едно изключение – 2020 г., когато светът бе ударен от пандемията.

Иначе за тези 21 години страната не е била в рецесия. И макар че през 2023 г. бе отчетен минимален ръст от 0.1% в БВП (като основни причини се сочат цените на енергийните източници и руското нахлуване в Украйна), още на следващата година ръстът се възстановява до 2.9%.

„Не е тайна, че по-малките икономики растат по-бързо. Търговските и капиталови връзки със Западна Европа, изграждането на основната инфраструктура и добре образованите служители са факторите, които тласкат перспективите напред през последните трийсет години“, казва Пьотр Барткевич, експерт във втората по големина банка в Полша – Pekao.

Икономическият ръст на страната е още по-впечатляващ на фона на съседна Германия, която през последните години непрекъснато е на ръба на рецесията, независимо че е възприемана за „мотора на ЕС“. Плюс това на границите на Германия не се водят активни военни действия, какъвто е случаят с Полша.

Полша може да е лидер в европейската криптовселена. Какво задушава потенциала ѝ

Какви са причините за полската устойчивост? На първо място това е силното вътрешно потребление, което представлява 60% от БВП.

Със своите 37.4 млн. души население Полша има голям вътрешен пазар и не е толкова податлива на кризи като съседните Чехия, Словакия или Унгария. Последните три страни разчитат на износ, което означава, че са много зависими от случващото се в страните, с които търгуват.

През последните няколко месеца инфлацията в Полша се стабилизира на около 2.7%.

4.25 злоти, местната валута, се разменят за 1 евро. В същото време ръстът на заплатите (7.6% през юли спрямо същия период на 2024 г.) увеличава разходите, което пък води до скок от 4.8% в продажбите на дребно.

Вторият „двигател“ на полската икономика са еврофондовете. В началото на миналата година ЕК отблокира 137 млрд. евро по Плана за възстановяване и устойчивост.

Тези средства бяха замразени през 2022 г. след като крайнодясното правителство на Матеуш Моравецки влезе в остър сблъсък със съдебната система и се опита да приеме законови поправки, с които да ограничи независимостта на магистратите. Сега обаче полските власти имат достъп до милиардите и трябва да ги изхарчат бързо. Затова се инвестира в жп-инфраструктура.

Прогнозите сочат, че икономическият възход на Полша ще продължи. Според Международния валутен фонд страната ще влезе в топ 20 на световните икономики още тази година с БВП от 980 млрд. долара.

„Вече пета по големина в ЕС, Полша тихомълком се превърна в двигател на икономическия растеж в Европа“, казва анализаторът Oxford Economics Матеуш Урбан и описва страната като „европейски тигър на прага на Германия“.

При тези темпове на растеж обаче има и предизвикателства. Инвестициите биват определяни като „застояли“ на нива 16-20% от БВП през последните години. През 2024 г. спадат до 17%, което е под средното за ЕС ниво от 21%.

„Това е структурен проблем в полската икономика, но от друга страна означава и че инвестициите, които се правят, са ефективни“, казва Барткевич.

Постоянни руски атаки принуждават Полша да вдигне бюджета си за киберсигурност до 1 млрд. евро

Според него този нисък процент се дължи на консервативното мислене при управителите на компании.

От друга страна, предупреждава той, политическата обстановка е нестабилна. Новоизбраният президент Карол Навроцки е в конфликт с премиера, което би могло да се отрази върху начина на харчене на бюджетни средства.

Полша има проблем с публичните си финанси – през миналата година дефицитът бе 6.6%, вторият най-висок след Румъния с 9.3%.

„Има обществено съгласие за повишаване на данъците и намаляване на разходите, но президентът наложи вето върху повечето от мерките на правителството. Има и риск правителството да започне да харчи повече за пенсии, военни разходи или за плащания по лихви на държавния дълг, отколкото за далеч по-сложни сектори като наука и технологии“, казва Барткевич.