България се подготвя да приеме еврото през януари на фона на нова вътрешнополитическа турбуленция и опасения, че дезинформация, свързана с Русия, задълбочава недоверието към новата валута.

На 1 януари балканската държава с население от 6,5 млн. души ще стане 21-вата страна, присъединила се към еврозоната. Политиците в Брюксел и София се надяват, че това ще стимулира икономиката на най-бедната страна в ЕС и ще затвърди проевропейския ѝ курс, пише The Guardian.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че „благодарение на еврото“ България ще има повече търговия, повече инвестиции и повече „качествени работни места и реални доходи“.

Гражданите ще имат възможност да плащат в брой в търговските обекти и с левове, и с евро, докато търговците ще имат задължението да връщат ресто изцяло само в една от двете валути

Лев и евро през целия януари - как ще протече преходният период към единната валута

По време на скорошно посещение в София еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис каза, че тази стъпка е ключова в момент, когато войната на Русия срещу Украйна, нарастващото геополитическо напрежение и глобалната икономическа несигурност „подчертават значението на европейското единство“.

„Повечето европейски държави – включително България – са твърде малки, за да влияят самостоятелно върху днешния свят. Те могат да придобият необходимата тежест единствено чрез пълна интеграция в по-големите политически и икономически структури на Европейския съюз“, допълва той.

Въпреки изтъкваните ползи обаче българите далеч не са единни. Скорошно проучване на Министерството на финансите показва, че 51% от гражданите подкрепят присъединяването към единната валута, докато 45% са против.

Одобрението на Европейската комисия за влизането на страната в еврозоната провокира физически сблъсъци в парламента през юни. Напрежението ескалира до бой, след като депутати от крайнодясната проруска партия „Възраждане“ блокираха трибуната в знак на протест.

Петър Ганев, старши научен сътрудник в Института за пазарна икономика – аналитичен институт със седалище в София – коментира, че разделението около еврото е симптом на по-широкото политическо напрежение.

„Това не е изненадващо. Страната е разделена по почти всичко, което можете да си представите“, отбелязва пред The Guardian Ганев. „А след политическата нестабилност стигнахме до изключително враждебна политическа среда.“

Четиригодишната политическа криза, белязана от седем парламентарни избори и широко разпространена корупция, подкопа доверието в управлението и допринесе за поляризирания политически климат. Миналата седмица правителството на бившия премиер Росен Желязков подаде оставка след по-малко от година на власт, след седмици на масови антикорупционни протести в цялата страна.

Това предвиждат промени в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, които бяха одобрени от правителството в оставка

Заплащането за нощен труд ще се преизчисли в евро от 1 януари 2026 г.

Макар политическата драма да не се очаква да попречи на приемането на еврото, много хора се опасяват, че цените ще скочат по време на прехода. При средна месечна заплата от около 1260 евро това е нещо, което много българи трудно биха си позволили.

Очаква се жителите на провинциалните райони и възрастните хора да бъдат най-уязвими към инфлацията и най-притеснени от прехода, въпреки че Брюксел заявява, че няма доказателства за повишаване на инфлацията.

Разхождайки се край Дунав, Ненчо и Мая Нешеви – 67-годишни пенсионери от Видин, град в Северозападна България – споделят тревогите си от евентуална инфлация и отражението ѝ върху семейния бюджет.

„Несигурността е очевидна и имам притеснения, защото съм пенсионерка“, коментира Мая. „Да се запася ли? Има ли смисъл? Как ще стане през януари? По-добре ли е да спестявам в левове през целия януари? Да плащаме в левове, а после през февруари да минем на евро? Има много неясноти.“

26-годишната Елена Василева, която е инженер в хранителната индустрия в Хисаря, се  страхува, че с отказа от лева, въведен за първи път през 1881 г., България ще загуби част от своята идентичност.

„На парите ни са едни от най-ярките личности на страната“, посочва тя. „Това е като да загубиш идентичността си. Жалко е.“

Виктор Папазов, макроикономист и съветник на антиевропейската партия „Възраждане“, която води кампания срещу членството в еврозоната и е близка до партията „Единна Русия“ на Владимир Путин, твърди, че България се насочва към криза от гръцки тип.

„Всеки разумен човек би се противопоставил на приемането на еврото“, отбелязва Папазов в обширно писмено изявление. Той добавя: „Присъединяването сега ще направи нещата по-лоши и по-бързо. Според мен няма нито една наистина положителна страна от приемането на еврото.“

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов беше подложен на критики по-рано тази година, след като направи необоснованото твърдение, че българите ще загубят спестяванията си след приемането на еврото заради различен обменен курс.

Разследващи журналистически материали междувременно установиха, че поредица от кампании в социалните мрежи, свързани с Русия, са се опитвали да подкопаят подкрепата за еврото чрез разпространение на дезинформация.

Associated Press посочва в своя материал, че протестите са мирни и че според кадри от дронове броят на демонстрантите надхвърля 100 000

Българският бунт в международните новини - как глобалните медии отразиха масовите протести

Попитан за предполагаемото руско влияние върху общественото мнение по въпроса за еврото, Домбровскис заяви, че „не е тайна“, че Русия води хибридна война срещу Европа. „Това са провокации, актове на саботаж, нарушения на европейското въздушно пространство, намеса в политическите процеси в Европейския съюз и в други страни, както и разпространение на дезинформация.“

Въпреки протестите и страховете около присъединяването, много хора са позитивно настроени. Мария Валентинова, 35-годишна фармацевтка от София, казва, че еврото „ще бъде добро за икономиката на страната в дългосрочен план“. Тя се радва, че шестгодишният ѝ син ще израсне в държава, която е част от еврозоната.

До 31 януари българите ще могат да плащат както в левове, така и в евро, след което ще се приемат само плащания в евро. Валентинова признава, че има притеснения около този преходен период, който описва като „малко стресиращ“, но добавя: „В крайна сметка мисля, че ще е нещо добро.“

Според Ганев преходът ще премине гладко и след няколко седмици българите ще свикнат с новата валута. „Какво ще се случи с нашата страна и дали ще бъдем добър или лош пример в еврозоната… зависи изцяло от нас“, заключава той.