"С членството в еврозоната България влиза в много строг клуб. Когато еврото беше създадено, не беше трудно да се увеличи външната задлъжнялост, но сега това не е така."

Това коментира заместник-министърът на финансите на Португалия и държавен секретар по бюджета Жозе Мария Брандао де Брито на въпрос на БТА как страната е успяла да намали външния си дълг в новия си бюджет.

Той посочва, че няма фискални правила за евросистемата като такава, "но фактът, че сте в еврозоната и че не можете да коригирате паричната политика или валутната политика, означава, че фискалната политика трябва да бъде много дисциплинирана".

Освен това според него политиците във всяка страна са улеснени в оправдаването на трудни фискални решения именно с членството в евроклуба.

"Още преди еврозоната имаме правила за бюджетен дефицит от 3 процента и други. Сега процесът на присъединяване е много труден, защото всъщност работите, инвестирате в продължение на много години, за да влезете в един много строг клуб", посочва той.

„България си изработи влизането в еврозоната. Нека да си кажем на нашите хора – браво!“, заяви управляващият директор на Международния валутен фонд

Кристалина Георгиева: Когато постигнем нещо, се отпускаме - това е национална черта

Заместник-министърът на финансите на Португалия дава пример със своята страна, която е от първите 11 държави, приели еврото като електронна валута през 1999 г., а от 1 януари 2002 г. с физическо въвеждане на банкноти и монети.

Тогава по думите му, като граждани истински са разбрали какво означава за тях еврото.

"Всъщност това, което се случи с португалската икономика, беше, че външният дълг се увеличи значително, след като влязохме в еврозоната. Защо? Защото изведнъж започнахме да използваме евро, за да плащаме сметките си.

Така че нямаше големи ограничения за вътрешните разходи. Харчехме, внасяхме много от други страни, но плащахме с евро и външният дълг се увеличи значително. Това беше основният фактор, който предизвика голямата финансова криза в Португалия.

Но след това Европейският съюз установи набор от условия, които значително затрудняват нарастването на външния дълг и улесняват неговото контролиране", изтъква той и допълва, че има процедури, които основно проверяват дали страните се държат добре по отношение на много макроикономически променливи, включително външния дълг.

По думите му сега има голям натиск от страна на Европейската комисия да се гарантира, че страните имат стабилни макроикономически показатели.

Ръстът на туризма след пандемията, процъфтяващият износ и по-ниските цени на енергията дадоха предимство на т.нар. периферни държави по Средиземноморието в еврозоната

Чудото на Юга: Най-слабите страни в еврозоната са новият двигател на растеж

Според него ползите за България ще дойдат с членството в еврозоната - възможността за използване на една и съща валута с много стабилни и ниски лихвени проценти, което ще насърчи икономическия растеж, инвестициите, търговията. Така че трябва да бъдете търпеливи, защото добрите неща ще дойдат, подчертава той.

Така че, трябва да бъдете търпеливи, защото добрите неща ще дойдат.

Жозе Мария Брандао де Брито приветства членството на страната ни, която ще се присъедини към еврозоната от 1 януари 2026 г.

"Много се радваме, че имаме още един член в семейството на еврозоната и ви пожелаваме успех. Мисля, че това ще бъде много добро за България и ще бъде много добро и за Европа, тъй като това е още една страна, така че групата се разраства, което означава, че ще има по-голям потенциал за търговия със стоки и услуги, включително туризъм, ще има по-голям пазар за инвестиции и, разбира се, ще има още един глас в Европейската централна банка, което по същество ще направи много красив хор от европейски гласове."

Страната ни получи официални поздравления от ЕЦБ, ЕК, ЕП, финансови министри от еврозоната, евродепутати и политически лидери по повод историческия си успех да стане официален член на еврозоната от 1 януари 2026 г.

Еврозоната е по-силна с България и България става по-силна с еврото: Реакции след приемането ни в единния валутен съюз

По думите му в Португалия преди смяната на португалското ескудо с еврото е имало много страхове, особено от страна на възрастните хора, относно покачването на цените.

Хората са склонни да имат страхове, това е естествено, но във всяка страна, която прие еврото, тези страхове се оказаха неоснователни.

Жозе де Брито допълва, че централната банка на Португалия и статистическата служба на страната са направили обширни проучвания, които показват, че с въвеждането на еврото не е имало значително повишение на цените.

Цените в последната страна членка на еврозоната преди нас бележат леко повишение, но не и за сметка на ползите, от които се възползват гражданите и бизнеса. Заплатите са се увеличили с над 30% след приемането на еврото

Съвет от Хърватия към България за еврото: Спокойно, може да е много по-зле

Той подчертава и значението на единната валута за туризма, който за Португалия формира сериозна част от брутния вътрешен продукт.

"Туристите плащат много големи комисиони, когато обменят левовете си в евро, когато идват в Португалия, или португалците, когато отиват в България, за да обменят евро в левове, а когато се върнат, да ги обменят обратно в собствената си валута, така че туризмът определено ще спечели от приемането на еврото, а също и преките чуждестранни инвестиции, защото отново няма несигурност за чуждестранните компании, които инвестират в България по отношение на стойността на обменния курс, няма да има несигурност по отношение на разходите за финансиране и защото има по-голяма интеграция на българската икономика, просто защото сега тя принадлежи към същия валутен блок."

По думите му, 23 години по-късно младите хора като децата му, които винаги са живели с еврото, не могат да направят разликата с това, което е било преди, но са улеснени.

Това е нещо като съкровище - възможността да плащаш с една и съща валута,

посочва заместник-министърът на финансите на Португалия.

Материалът е в резултат на организирано посещение на български журналисти в Португалия, което е част от дейностите на Министерство на външните работи на България, включени в Плана за действие в изпълнение на Комуникационната стратегия за информация и публичност на присъединяването на България към еврозоната.