Всички, които смятат, че българската икономика ще бъде обречена след еврото, трябва да си вземат хапче за успокоение. Поне такъв е съветът на Хърватия, последната страна, приела единната валута през 2023 г., пише в анализ Politico.

След като Европейската комисия одобри членството на България във Валутния съюз от 1 януари 2026 г., граждани излязоха по улиците на протест, опасявайки се, че животът ще стане много по-скъп, отбелязва изданието и дава за пример случващото се в Хърватия.

Откакто тя се присъедини към еврозоната, инфлацията – да, вярно – върви малко по-нагоре, отколкото преди присъединяването. Но според експерти това до голяма степен отразява други фактори като икономическите данни, които показват, че преходът до голяма степен е бил успешен и е модел за подражание за България.

Еврото у нас: Международни експерти говорят за ползите и рисковете пред CNBC

Миналата година икономическият растеж на Хърватия беше един от най-силните в ЕС – 3,8 %, подпомогнат от туристическия сектор, който се задържа силно, дори когато индустриалните проблеми в Европа се умножиха.

Безработицата е най-ниската от 1996 г., когато започва да се води текущата статистика за страната.

Безвъзмездните средства от различните фондове на ЕС продължават да постъпват бързо благодарение на правителството, което си е написало домашното: Рейтинговата компания Fitch очаква до средата на следващата година да усвои всички 4,5 млрд. евро от средствата, предвидени по Механизма за възстановяване и устойчивост.

Най-важното може би е, че заплатите са се увеличили с над 30%, откакто хърватите смениха куните си с еврото.

История на успеха: Как Хърватия изкова пътя си към еврозоната

Евротурбуленция

Хърватия и България, две от най-бедните страни в ЕС, официално влязоха в чакалнята за едновременно присъединяване към еврото в средата на 2020 г., след като през по-голямата част от предишното десетилетие поддържаха равнища на инфлация на или дори малко под тези в еврозоната.

Но поредицата сътресения, започнали с пандемията, промени всичко: Инфлацията се повиши много повече, отколкото в еврозоната, достигайки най-високите си стойности от над 13% в Хърватия и близо 19% в България, като потребителите бяха силно чувствителни към риска от още подобни събития.

Въпреки че инфлацията в Хърватия остава сред най-повишените в ЕС, според анализатори причините до голяма степен не са свързани с приемането на еврото.

Една година в Шенген и еврозоната: Как се промени Хърватия

„Хърватия е единствената страна, която се присъедини към еврозоната в условията на сериозен инфлационен натиск“, казва Петър Сорич от Факултета по икономика и бизнес към Загребския университет, като отбелязва, че инфлацията в периода 2022-2023 г. е била най-лошата от 90-те години, когато бивша Югославия се разпадаше.

Според Сорич при тези условия в началото на процеса на приемане на еврото потребителите трудно могат да определят каква е причината за инфлацията, което води до схващания, че е много по-висока, отколкото предполагат официалните данни.

Опасенията от повишаване на цените обаче са отчасти основателни, казва Фран Галетич, също от Факултета по икономика и бизнес към Загребския университет, като посочва опита на съседна Словения, където цените са се повишили с 9% в рамките на 18 месеца след приемането на еврото през януари 2007 г.

„Въпреки че официалната политика изпращаше успокоителни послания, че това няма да се случи, мнозина си спомнят какво стана“, допълва Галетич.

Хърватия вече е част от еврозоната. Какво означава това за икономиката ѝ?

За да успокои обществеността, хърватското правителство принуди супермаркетите да обявяват цените в двете валути в продължение на четири месеца преди еврото да замени куната през 2023 г. и една година след това.

Това все пак не попречи на опортюнистичните търговци на дребно да притискат клиентите. Много хърватски търговци повишиха цените си преди влизането в сила на правилото за двойно обозначаване, което им позволи да твърдят, че не са ги повишавали преди това, допълва още Галетич.

През 18-те месеца около приемането на еврото потребителските цени нарастват много по-бързо, отколкото в еврозоната.

В Хърватия се задава нов бойкот на магазините, вълната се разпространява в Босна и Херцеговина

България ще приеме подобна политика за двойно обозначаването от юли и ще трябва да се поучи от опита на Хърватия. А недоволството от този епизод продължава да е налице: В началото на годината хървати бойкотираха супермаркетите в знак на протест срещу повишаването на цените, което принуди правителството да разшири обхвата на въведените ценови ограничения за някои основни стоки през 2022 и 2023 г., допълва Politico.

„Тези мерки бяха представени от правителството като част от отговора на енергийната криза, но тъй като те отчасти съвпаднаха с преминаването към еврото, потребителите до известна степен ги възприеха като буфери срещу евроинфлацията“, допълва Сорич.

Според анализатора днес България е в по-добра позиция, защото „сега има много по-спокойни перспективи по отношение на инфлацията, отколкото през 2023 г.“. В този смисъл ще бъде по-лесно да се проследят промените в цените и да се санкционират нелоялните практики на дребно.“

Теменужка Петкова: Правителството ще бъде безкомпромисно към всеки един опит за необосновано повишение на цените

Други двигатели на инфлацията е по-трудно да бъдат приписани на еврото, дори и косвено.

Да вземем например сезонния туризъм, представляващ около една пета от икономическата продукция на Хърватия: Откакто европейците си възвърнаха свободата да пътуват след пандемията, туризмът е най-горещата част от икономиката.

През последните три години цените на сектора в Хърватия бележат повишение с 50% - много повече от това между 15%-20 % в Испания или Гърция, допълва Politico.

Управителят на БНБ пред Politico: В България няма да стане като в Гърция след еврозоната

Ползите от еврото

Според експертите преминаването към единната валута носи много повече ползи, отколкото недостатъци.

Ана Шабич, директор на отдела за европейски отношения на Хърватската национална банка, нарича приемането на еврото „пълен успех“. Хърватия се сбогува с таксите за превалутиране (голяма победа за бизнеса и туристите), а премията за кредитен риск спрямо Германия - отразена в доходността на държавните облигации – почти изчезна.

Хърватската национална банка изчислява, че сега страната спестява около 160 млн. евро всяка година само от разходи за обмен и транзакции.

„Хърватия усети всички очаквани ползи от еврозоната, въпреки че се присъединихме в много трудни времена“, коментира Шабич.

Но с деликатно предупреждение към страната, която през годините е свидетел на редица правителствени дисфункции и скандали, тя подчертава, че „подробното и навременно планиране“, както и „ясното разпределение на задачите и отговорностите между институциите са от съществено значение“ за успешния преход към еврото, завършва анализът на Politico.