Управителят на БНБ Димитър Радев очаква България да запази политическата и фискалната дисциплина, въпреки че влизането в еврозоната ще промени механизма за получване на заеми.

Фискалната дисциплина е крайъгълен камък на нашата макроикономическа рамка вече повече от четвърт век и това трябва да остане непроменено,

заяви Радев в ексклузивен коментар за Politico. „Процесът на конвергенция трябва да засили – а не да отслаби дългогодишния ни ангажимент за фискална стабилност.“

Предишните разширявания на еврозоната често водеха до цикли на подем и спад в присъединяващите се държави, отбелязва изданието. Това се дължи на факта, че лихвените проценти на ЕЦБ обикновено са били твърде ниски за тези икономики, като се има предвид, че имат по-малък дълг и по-висок потенциал за растеж от големите западноевропейски икономики.

Единният валутен съюз е портал към инвестиции, лесни решения за бизнеса и широки финансови възможности. Но България има още много работа

Евро след 6 месеца: Банките и държавата са готови. За гражданите трябват реални цифри и факти

Макар че най-впечатляващият пример за това е Гърция, повечето подобни сривове засягат страни, които, подобно на България, излизат от комунистическия режим със закърнели финансови системи и контрол, допълва Politico.

Но опасенията за разрастване на харченето на дългове, след като България си осигури ниски лихвени проценти и по-лесен достъп до международните капиталови пазари, са неоснователни, убеден е Радев.

Ние сме напълно наясно, че присъединяването към еврозоната предполага приемането на политическа рамка. Решението е да се засилят националните политики, особено във фискалната и структурната област,

за да се осигури устойчивост в условията на общ паричен режим.“

Европейската комисия отбелязва, че днес се постига историческа стъпка към приемането на България в еврозоната. Българската икономика е достатъчно подготвена, българското законодателство е съвместимо, се посочва в оценката на изпълнителния орган на ЕС

ЕК и ЕЦБ: България изпълнява изискванията за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2026 г.

Миналата седмица Европейската комисия и Европейската централна банка дадоха окончателното одобрение на България да приеме еврото на 1 януари 2026 г., с което тя ще стане 21-вият член на валутния съюз.

Това е исторически момент за балканската страна с население от 6,4 млн. души, която за първи път се ангажира със стъпката през 2007 г., но се сблъска с години на забавяне – напоследък поради пристъп на инфлация след пандемията и нахлуването на Русия в Украйна, припомня изданието.

За да се присъедини към еврото, средният темп на инфлация в България от април 2024 г. до април 2025 г. трябваше да спадне в рамките на 1,5 процентни пункта от този на трите държави от ЕС с най-ниска инфлация.

Очакванията са през януари 2025 г. средногодишната инфлация в България да падне до 2,5, а критерият да се запази същия или да се увеличи, тъй като тенденцията в Европа се обърна и цените се покачват

Изпълнява ли България ценовия критерий за присъединяване към еврозоната?

В началото на годината тя скочи до 4%, тъй като изтече срокът на действие на различни мерки за защита на населението от рязкото покачване на инфлацията – като например „ваканциите“ от ДДС за ресторанти и основни хранителни стоки като хляб и брашно. Въпреки това до април инфлацията спадна до средногодишно равнище от 2,7% с помощта на значителния спад на цени, определяни от държавата.

Сега цифрите може и да изглеждат добре, но Брюксел отбелязва, че България все още е изправена пред предизвикателства в борбата с корупцията и подобряването на независимостта на съдебната система, отбелязва Poltico.

"Динамиката на инфлацията през останалата част от 2025 г. и през 2026 г. ще се определя главно от външната динамика на цените и вътрешните фактори, влияещи на разходите, като последните отразяват текущия процес на догонване", посочва Димитър Радев

Управителят на БНБ: Покачване на инфлацията в България в резултат на еврото ще е незначително и краткотрайно

Според управителя на БНБ новият статут на България няма да промени радикално икономическата ѝ философия.

Основното предизвикателство не е дали можем да вземаме повече заеми, а дали ще продължим да се ангажираме да използваме дълга по разумен и ориентиран към растежа начин.

Нов натиск

БНБ също ще бъде изправена пред значителни корекции. При режима на валутен борд инфлацията се контролираше до голяма степен не чрез политика на лихвените проценти, а чрез фискална дисциплина и данъчна политика.

Основните лостове са задължителните банкови резерви, които в момента са 12%, и лихвеният процент, начисляван върху тези резерви, който е нулев.

Но от следващата година БНБ ще загуби контрола и върху двата лоста, което може да доведе до сериозни последици: Изискването за задължителни резерви на ЕЦБ е само 1%. Това означава, че при равни други условия българските банки изведнъж ще разполагат с много повече пари, за да отпускат заеми, което ще подхрани кредитния бум, който вече е в разгара си: Ипотечното кредитиране е нараснало с 26% през годината до април, а потребителското – с 14%, допълва Politico.

Най-вероятно в началото на юни страната ще получи положителна оценка и България ще приеме еврото на 1 януари 2026 г. На този фон, в известна степен очаквано, кампанията „анти-евро“ достигна нови висоти, пишат в анализ от ИПИ

7 години на демократичен път към еврото

Присъединяването към еврозоната и премахването на валутния борд премахва автоматичния механизъм за дисциплина и превръща правилата на Пакта за стабилност и растеж – рамка, която ЕС умишлено направи по-гъвкава, в крайния ограничител на фискалната политика.

Всички тези правила са залегнали и в националното законодателство, но в своя доклад за конвергенцията ЕЦБ отбелязва, че „все още е желателно да се постигне допълнителен напредък“, за да се гарантира, че фискалният съвет на България, който отговаря за наблюдението на спазването на правилата от страна на правителството, може да осигури адекватна отчетност.

„Структурна характеристика на паричния съюз е, че паричната политика е обща, докато фискалните политики остават национални“, отбелязва Радев, признавайки потенциалните асиметрии.

Не бива да очакваме от ЕЦБ да адаптира политиката за отделните икономики – отговорността за съгласуването и адаптирането е на националните власти.

Днес дебатът за еврото е в най-горещата си точка. Но след време ние, децата ни и бъдещото поколение, ще печелим, харчим, спестяваме, инвестираме в евро. Конспиративните теории и дезинформацията ще са гласове от миналото

Нова страница във финансовата история на България: Еврото е тук и ще остане

Дигитално евро и иновации

България се присъединява към еврозоната в уникален момент: потенциалното въвеждане на дигитално евро.

Банковите асоциации в Блока се опасяват, че при неправилно проектиране това ще направи членовете им по-податливи на теглене на депозити и ще ограничи способността им да отпускат кредити.

Това може да се окаже особен проблем за България, където банките играят още по-голяма роля във финансирането на икономиката, отколкото в повечето части на еврозоната, поради липсата на вътрешен капиталов пазар.

Управляващите в еврозоната са твърдо решени, че тази битка за технологичен контрол над икономиката не бива да се губи от ЕС

Цифровото евро или как започна битката за глобалната платежна система

Макар че Радев отхвърля опасенията, че дигиталното евро ще усложни влизането в еврозоната, той признава, че то добавя „един слой стратегическо мислене, особено в областта на плащанията и технологиите“. По думите му България участва активно в дискусиите на Евросистемата относно дизайна на дигиталното евро, като се застъпва за модел, запазващ финансовата стабилност и защитаващ личните данни.

Всяко дигитално евро трябва да зачита европейските ценности, включително правото на неприкосновеност на личния живот,

подчертва Радев, призовавайки за „калибриран подход“, за да се избегне създаването на инструмент за наблюдение.

Според него опитът на България в рамките на валутния борд, наложил консервативно управление на резервите и строги практики за осигуряване на ликвидност сред търговските банки, я поставя в добра позиция за управление на рисковете, свързани с дигиталното евро.

„Виждаме фрагментация на платежните решения, а тези, които са най-близо до покриване на цяла Европа, са неевропейски“, заяви ръководителят на проекта за дигитална валута

ЕЦБ: „Спешността“ за въвеждане на цифровото евро трябва да се запази

Консервативна сила

Докато България се подготвя да заеме мястото си на масата във Франкфурт, Димитър Радев дава знак, че БНБ ще запази предпазлив, ориентиран към стабилност подход към паричната политика.

Като избягва традиционните етикети „ястреб“ или „гълъб“, той уточнява, ще застане на страната на политики, които укрепват устойчивостта, намаляват фрагментацията и гарантират ценовата стабилност.

„Ръководя една от по-консервативните централни банки и нямаме намерение да преразглеждаме тази позиция“, допълва управителят на БНБ пред Politico.