Европейският съюз трябва да запази „спешността“ на процеса на въвеждане на цифровото евро, за да избегне изоставането си от световните конкуренти и да осигури общо платежно средство за 20-те членки на еврозоната.

Това заяви пред Euronews Евелин Уитлокс, ръководител на проекта за разработване на дигиталната валута в Европейската централна банка (ЕЦБ).

„Ако погледнем сегашния пейзаж, виждаме фрагментация на платежните решения, а тези, които са най-близо до покриване на цяла Европа, са неевропейски“, допълни тя.

До момента няма общоевропейско решение за цифрови разплащания, а 13 от 20-те държави в еврозоната нямат национална картова схема, като вместо това разчитат на международни доставчици като Visa или Mastercard.

Предвид голямата зависимост от чуждестранни играчи, намаляващата употреба на пари в брой и нарастващата популярност на криптовалутите, през октомври 2021 г. ЕЦБ стартира проект за проучване на възможността за емитиране на собствена цифрова валута на централната банка. Но преди това обаче, институциите на ЕС трябва да финализират правната рамка, за да може подобен проект да стане реалност.

Близо 17 месеца след предложението на Комисията и след изборите в ЕС нито Парламентът, нито Съветът са взели позиция.

„Дискусиите напреднаха и мога само да повторя, че е наложително да се запази достатъчно темпо в този процес, за да гарантираме, че цифровото евро ще бъде налице, когато наистина се нуждаем от него“, твърди Уитлокс.

Ръководителят на проекта в ЕЦБ подчерта, че макар да е важно да се отдели време за внимателна подготовка на цифровото евро, трябва да се действа достатъчно бързо - особено като се има предвид, че други глобални играчи като Обединеното кралство и Китай проучват същата възможност.

„Все още сме в челните редици на развитието цифрова валута и би било наистина жалко, ако изгубим тази възможност да оформим как да изглежда тя за търговията на дребно“, допълва Уитлокс.

Що се отнася до това кога ще може да работим с цифрово евро, на този етап няма конкретен срок, тъй като ЕЦБ зависи от напредъка на законодателния процес в Брюксел.

Цифровото евро беше предложено през 2021 г., за да служи като алтернативно платежно средство за потребителите и предприятията - но оттогава неговият дизайн и добавена стойност предизвикват опасения и скептицизъм сред някои заинтересовани страни.

Докато потребителските организации се интересуват главно от финансовото приобщаване и защитата на личните данни, европейските банки са предпазливи от потенциалното въздействие върху банковите депозити и от разходите и инфраструктурата за стартирането на такъв проект в еврозоната.

ЕЦБ вече подчерта, че цифровото евро няма да бъде инструмент за спестяване на големи суми пари. Това означава, че депозитите в дигитално евро няма да носят лихва и ще подлежат на лимит, който предстои да бъде определен.

„Какъвто и лимит да бъде договорен в крайна сметка, той ще намери правилния баланс между свободата на хората и осигуряването на финансова стабилност“, смята Уитлокс.

Тя припомни, че банките и небанковите институции ще бъдат ключови участници в процеса на въвеждане.

„Търговците ще плащат конкурентна такса на банките си за приемането на плащания в цифрово евро, което гарантира, че дистрибуторите получават справедливо възнаграждение за работата си“.

Както и при евробанкнотите, ЕЦБ ще поеме част от разходите, за да може дигиталната валута да се използва безплатно от гражданите.

Що се отнася до опасенията за неприкосновеността на личния живот, в онлайн версията на еврото всичко ще минава през посредници - банки или други доставчици на платежни услуги, които те ще трябва да преминат през същите проверки, както при всяка друга трансакция, включително за измами и борба с прането на пари.

В офлайн версията обаче трансакциите не преминават през мрежа, което гарантира по-високо ниво на поверителност и е по-близо до предимствата на парите в брой, твърди директорът на проекта в ЕЦБ.

„За офлайн версията ще има отделен лимит за депозит, за да се предпази от злоупотреба и в съответствие с регламента за борба с прането на пари и финансирането на тероризма“, допълва Уитлокс.

Проектозаконът включва и някои разпоредби за осигуряване на финансовото приобщаване на всички ползватели на цифровото евро, включително физическа карта, офлайн версия и институция, която да зарежда картата.

„В Италия например може да си представите, че тези институции ще бъдат пощенските клонове, в които всеки би могъл да отиде, ако се нуждае от лична помощ, за да открие сметка в цифрово евро или да я използва“, допълва в заключение Уитлокс.