Лихвите по депозити не мърдат, а европейците са все по-гневни на банките
"Те искат само печалби, не мислят за хората."
Думите са на Марко Оливейра, 50-годишен графичен дизайнер от Португалия и подчертават дълбокото възмущение на европейците от липсата на възвръщаемост на спестяванията им въпреки нарастващите лихвени проценти.
"Не получаваме добри лихви", потвърждава пред CNBC и 56-годишният испанец Карлос Стилиянопулос.
Вложителите на депозити се оплакват, че банките бързо са повишили лихвите по ипотечните кредити, тъй като Европейската централна банка повиши основния си лихвен процент, но много бавно увеличават лихвите по спестовните сметки.
За да намали инфлацията, ЕЦБ повиши лихвените проценти няколко пъти от юли 2022 г. насам. Това на практика би трябвало да се изрази в по-високи лихви както по ипотечните кредити, така и по депозитите.
Данните обаче показват, че това не е така.
Основният показател, използван от анализаторите, е делтата по депозитите - тя представлява увеличението на основните лихвени проценти, което банките прехвърлят върху процентите по депозити. Колкото по-висок е този показател, толкова повече банките прехвърлят.
По данни на холандския кредитор ABN Amro средната делта на депозитите в еврозоната през юни т.г. е 47%. Това означава, че средно само половината от общото увеличение на лихвените проценти на ЕЦБ с 4,25 процентни пункта е било прехвърлено на вложителите.
През юли 2022 г. ЕЦБ повиши референтния си лихвен процент от -0,5% на 0%. Сега е на равнище от 3,75%, което означава, че от това първо повишение основната лихва на ЕЦБ се е повишила с 4,25 процентни пункта.
Средната делта на депозитите в 20-те членки на еврозоната обаче прикрива големи различия между тези държави. Например, делтата на депозитите в Хърватия е 12%, в Кипър - 30%, а в Португалия - 32%. Във Франция делът на депозитите е 73%, а в Италия - 62%.
Въпреки че държавите от еврозоната имат една и съща валута и се подчиняват на едни и същи решения в паричната политика, вложителите в региона не се радват на еднаква възвръщаемост на депозитите си.
"Наистина има сериозни различия между европейските страни", заяви за CNBC Марта Феро Тейшейра, анализатор в ABN AMRO. "Това е резултат от различията в структурата на банковата индустрия, естеството на депозитите и възможностите за алтернативни инвестиции", допълва експертът.
S&P Global сравни размера на сумите, които банките от еврозоната прехвърлят сега, с този, наблюдаван през 2005 г., когато ЕЦБ за последен път влезе в цикъл на повишаване на лихвените проценти. Заключението е, че сега банките изпълняват тази задача много по-бавно.
Никола Шарней, главен кредитен анализатор в S&P Global, посочва няколко причини за това несъответствие. Пред CNBC той заяви, че разликите в нивата на ликвидност на банките и различните степени на пазарна конкуренция оказват влияние върху това какво се предлага на вложителите.
Като се имат предвид ниските лихвени проценти по депозитите, някои инвеститори на дребно търсят по-привлекателни инвестиции. Например в Португалия в началото на тази година държавните дългови сертификати предлагаха 3,5% и спестителите се насочиха към този клас активи. До момента, в който през юни правителството реши да ограничи доходността до 2,5%.
"Някои казват, че промяната е резултат от натиска на банковия сектор върху правителството. И наистина, португалските банки показват една от най-ниските делта на депозитите, като са петите най-лоши в Европа", каза Тейшейра.
Филипе Гарсия, португалски икономист, заяви пред CNBC, че кредиторите в страната му не смятат за нужно да привличат повече спестявания от клиентите, а без конкуренция в сектора лихвите, няма да се повишат значително.
Недоволните вложители могат да създадат проблеми за банковия сектор.
"Банките трябва да плащат повече за депозити, за да управляват отношенията на доверие, които имат с клиентите си", каза Гарсия, добавяйки, че клиентите се чувстват измамени, тъй като плащат повече за ипотеките, но не усещат полза от спестяванията си. "Не сме забравили държавната подкрепа за банките по време на кризата с държавния дълг", допълва Гарсия.
Португалия, подобно на няколко други европейски държави, претърпя дълбоки промени в банковата си система след световната финансова криза от 2008 г. и последвалата криза на държавния дълг в еврозоната. Негативните нагласи към банковата система тогава се изостриха още повече, тъй като кредиторите отбелязаха високи печалби.
Данните на S&P Global, показват, че през последния отчетен сезон за 25 банки в Европа, 19 са отчели увеличение на нетния лихвен доход спрямо предходното тримесечие. По-високият нетен лихвен доход означава, че банките получават повече пари от кредитиране, отколкото плащат по депозити.
По-високите печалби предизвикват дебат за нов вид данъци.
Италия е последната страна, която обяви 40% данък върху печалбите на банките и въпреки че мярката все още се коригира, тя показва как някои законодатели искат да се възползват от печалбите на банките. Испания одобри данък върху извънредните печалби на банките миналата година и според Reuters до 2024 г. може да събере от него до 3 млрд. евро.
"Това е въпрос на печалба и загуба", казва Стилиянопулос от Испания, като добавя, че банките се радват на "безплатно пътуване", като събират повече такси от притежателите на ипотечни кредити и не прехвърлят по-високата възвръщаемост на вложителите.
В края на юли Органът за финансов надзор на Обединеното кралство обяви план за действие, за да гарантира, че кредиторите прехвърлят повишението на лихвените проценти на спестителите "по подходящ начин". "Искаме конкурентен пазар на спестявания, който предоставя по-добри оферти за вложителите, където лихвените проценти се преразглеждат бързо", заяви в Шелдън Милс, изпълнителен директор на отдел "Потребители и конкуренция" във FCA.
От своя страна представителите на ЕЦБ също повториха, че банките трябва да прехвърлят по-високите лихвени проценти върху спестяванията, но досега не е имало пълно разследване или действия от страна на регулаторните органи.
"Лихвите по депозитите трябва да вървят успоредно с повишаването на лихвите от активите на банките. Трябва да се повишават не само за кредитите, но и за депозитите. Това е нещо, което разглеждаме много внимателно", заяви през февруари вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос.