Западни компании инвестират сериозни средства в индустрията за редкоземни елементи в Бразилия с надеждата, че южноамериканската държава може да помогне за отслабването на китайския контрол върху минералите, използвани в електромобили, вятърни турбини и съвременни оръжейни системи.

Това пише The Wall Street Journal, позовавайки се на разговори с представители на бизнеса и правителството.

Миннодобивни компании ускорено разработват находища в Бразилия, която разполага с вторите по големина запаси от редкоземни елементи в света след Китай. Амбициите им обаче не се ограничават само до добива на руда.

Целта е изграждането на предприятия за преработка на редкоземни елементи, производство на метали и в крайна сметка на магнити.

Реализирането на тази стратегия би представлявало много по-сериозно предизвикателство за Китай.

Макар Пекин да контролира около половината от световните запаси на редкоземни елементи, страната държи над 90% от капацитета за преработка и производство на магнити, което ѝ дава доминиращо влияние върху глобалните вериги за доставки.

Към 2024 г. Китай разполага с около 49% от световните запаси и осигурява 69% от добива на редкоземни елементи. Бразилия държи приблизително 23% от запасите, но производството ѝ все още е под 0,1% от световното.

„Това е геология от световна класа“, казва пред WSJ Рафаел Морено, главен изпълнителен директор на листваната в Австралия миннодобивна компания Viridis, която е сред няколкото дружества, разработващи проекти в югоизточна Бразилия.

„Бразилия вече е в позиция да играе все по-стратегическа роля в доставките на критично важни суровини за западните икономики“, допълва той.

NEO: Европейската надежда за редкоземни елементи на метри от руската граница

Тази надпревара превръща Бразилия в ключова точка в геополитическата битка между Вашингтон и Пекин за контрол върху критичните минерали. САЩ активно търсят алтернативни източници на редкоземни елементи по целия свят, подкрепяйки проекти от Африка до Австралия в опит да намалят зависимостта си от Китай.

Въпреки това Бразилия засега устоява на натиска да се присъедини към воден от САЩ алианс за критични минерали и настоява, че ще приема инвестиции от всяка държава, която е готова да помогне за развитието на сектора.

„Бразилия е отворена за инвестиции от всяка държава, която уважава нашия суверенитет“, казва в интервю за WSJ министърът на мините и енергетиката Александре Силвейра. „Водим разговори с различни международни партньори, включително със САЩ, Европейския съюз, Китай и други.“

Китайските ограничения върху износа на редкоземни метали изострят натиска върху ЕС

Покос де Калдас – град, разположен в калдерата на изгаснал вулкан – e един от центровете на новата „златна треска“. Над него се извисява внушителна статуя на Христос Спасителя, а околният пейзаж е богат на глинести залежи, които според минните компании могат да преначертаят световните вериги за доставки.

След откриването на пилотна инсталация в града миналия месец Viridis планира да започне производство през 2028 г., включително на по-редките тежки редкоземни елементи, които помагат на магнитите да запазват свойствата си при високи температури – ключова характеристика за всичко от електромобили до изтребители.

Подобно на много от бразилските находища, запасите на Viridis се намират в глинести почви, които според ръководството на компанията са по-евтини и по-лесни за преработка от скалните находища, характерни за Австралия и други държави. Евтината водноелектрическа енергия, сравнително ниските разходи за труд и близостта до американския пазар допълнително засилват интереса на инвеститорите.

Китай удря Япония с геоикономическото си оръжие - редкоземните елементи

В продължение на години редкоземните елементи привличаха внимание основно в минната индустрия. Това се промени през 2025 г., когато Китай наложи ограничения върху износа на някои редкоземни елементи и магнити в отговор на търговското напрежение със САЩ, разкривайки колко силно Западът зависи от китайските вериги за доставки.

В резултат западните правителства и производители започнаха ускорено да търсят алтернативи.

При управлението на президента Доналд Тръмп САЩ подкрепиха сектора чрез финансиране, дългосрочни договори за изкупуване и гарантирани цени, целящи да предотвратят възможността Китай да изтласка конкурентите си чрез свръхпредлагане.

Голяма част от тези инвестиции се насочват именно към Бразилия.

Според данни на Геоложката служба на САЩ страната разполага с около 21 милиона тона редкоземни елементи – приблизително една четвърт от световните запаси. От началото на 2023 г. са подадени над 3000 заявления за разрешителни за проучване на редкоземни ресурси. За сравнение, между 1975 и 2020 г. техният брой е едва 476.

Австралийските компании Viridis и Meteoric разработват съседни находища в района на Покос де Калдас, докато канадската Aclara развива проект в щата Гояс. През април USA Rare Earth, подкрепена от американско държавно финансиране, се съгласява да плати 2,8 млрд. долара за придобиването на Serra Verde – единствения голям производител извън Азия, който добива редкоземни елементи от глинести находища.

Китай иска глобален алианс за редкоземните елементи

Следващата голяма битка е преработката

Големият въпрос обаче е какво ще се случи след добива.

В момента повечето вериги за доставки на редкоземни елементи остават зависими от Китай за най-печелившите етапи на преработка – извличането на отделните елементи и превръщането им в метали, сплави и магнити, използвани в електрониката.

Бразилия иска по-голям дял именно от тази част на бизнеса.

Президентът Луис Инасио Лула да Силва нееднократно е заявявал, че не желае страната да остане просто износител на суровини. Той иска чуждестранните инвеститори да помогнат за изграждането на местна индустрия за редкоземни елементи, която да създава по-високоплатени работни места и нови технологии.

Инвеститорите очакваха темата за критичните минерали да бъде сред основните акценти по време на срещата между Лула и Тръмп в Белия дом миналия месец. До конкретно споразумение обаче не се стигна.

По-късно Лула заяви, че Бразилия няма да дава предимство на никоя държава.

Подобно на останалите минни компании, Viridis първоначално възнамерява да изнася продукцията от своя проект Colossus на стойност 360 млн. долара. Материалът ще бъде изпращан в инсталация за разделяне и преработка, управлявана от френско-белгийската химическа компания Solvay.

До 30-те години на века обаче компанията се надява да преработва част от редкоземните си елементи директно в Бразилия и да рециклира отпадъците от производството на магнити.

Скоростта на този процес зависи и от бразилската политика. Според представители на индустрията прекалено строгите изисквания за местно съдържание могат да отблъснат инвеститорите, докато твърде либералните правила рискуват страната да остане просто доставчик на суровини без достъп до по-високата добавена стойност от преработката.

Бразилският парламент все още доработва законодателството за стратегическите минерали. Отказът на Лула да подкрепи създаването на държавна компания за редкоземни елементи беше приет положително от част от инвеститорите.

Китай реагира на новото споразумение на САЩ и Австралия за редкоземните елементи

Неутралитетът на Бразилия може да се окаже най-голямото предизвикателство за САЩ

Миннодобивните компании се представят като ключов фактор в усилията за изграждане на верига за доставки извън Китай.

Serra Verde, която дълго време изпраща продукцията си в Китай за преработка, наскоро е подписала 15-годишно споразумение за доставки, подкрепено от американски държавни агенции и частни инвеститори.

Viridis и други компании също водят разговори с Американската корпорация за международно развитие и финансиране (DFC).

Въпреки това Бразилия не показва желание да ограничава достъпа на Китай до своите минерални ресурси.

Пекин продължава активно да инвестира в бразилски минни активи. Китайският производител на електромобили BYD и други компании също носят именно онзи тип индустриални инвестиции, които Бразилия търси от години.

Това поражда сценарий, който тревожи част от западните политици и бизнес лидери – Бразилия може да се превърне в световна сила при редкоземните елементи, без непременно да стане част от западната верига за доставки.